В историята на древния свят военната сила играе ключова роля за възхода и утвърждаването на великите империи. Държави като Китайската империя на династията Цин, Маурийската империя в Индия, Римската империя, Ахеменидска Персия и Хунската държава изграждат могъщи армии, които им позволяват да разширяват своите територии и да поддържат властта си.
Макар да се различават по организация, численост и начин на водене на война, всички те показват значението на армията като основен инструмент за политическо и военно надмощие в древността.
Нека разгледаме пет, от най-известните армии на древността.
Древен Китай, династия Цин
Първият император на Китай е Цин Шъхуан и управлява 221 - 210 година пр.н.е. Той е безмилостен и могъщ, но и именно този, който обединява страната след продължителните войни в региона
Шъхуан е първи император от династията Цин. Той създава огромна армия, за да разшири и укрепи своята империя.
През трети век пр.н.е. войските на Цин настъпват на изток, за да завладеят съперничещите си държави, и достигат до Жълто море.
Според историците основната сила на армията е пехотата, а в завладените територии се поддържат големи гарнизони за поддържане на реда.
Макар че точният размер на армията не е напълно ясен, се смята, че императорът разполага с до един милион войници в различни части на империята.
Императорът е до такава степен впечатлен от военната мощ, че решава да създаде прочутата Теракотена армия, която да го пази в отвъдния живот.
Счита се, че макар армията му да е изключително голяма за времето си, тя показва склонността на китайските владетели да поставят количеството над качеството при набирането на войници.
Днес Теракотената армия представлява колекция от фигури в естествен размер, изработени от глина, които са открити в гробницата на императора.
Фигурите са разположени с лице на изток и са подредени в бойна формация, като се намират на около един километър от основната гробница.
През 1987 г. мястото е включено в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Археолозите предполагат, че ще са нужни още много години, за да бъде напълно разкрита цялата гробна система.
Маурийска империя
Маурийската империя е древна държава, която се е намирала в исторически регион Голяма Индия. Тя съществува приблизително от 321 до 185 г. пр.н.е. и е първата държава, която обединява по-голямата част от Индийския субконтинент.
Империята се характеризира с добре организирано управление и силна централна власт. Тя разполага с постоянна армия и развита държавна администрация.
Именно тази административна система служи като основа за създаването на политическия трактат "Артхашастра".
Според гръцкия историк Мегастен, който е посланик в Маурийската империя в Индия, нейната армия наброява 600 000 пехотинци, 30 000 конници, 9 000 бойни колесници и 8 000 бойни слона.
Макар тези числа да са оспорвани от други историци, разказът на Мегастен е най-подробният относно военната мощ на маурийските владетели.
Армията разчита основно на пехота, която има за цел да завладява и задържа на територии, докато кавалерията се използва за маневриране и надхитряване на противника на бойното поле.
Маурийската империя владее по-голямата част от Индийския субконтинент. Предполага се, че дори разполага със специална военна администрация, която контролира организацията на армията.
Освен местни войници, тя използва и чуждестранни наемници за подсилване на силите си. В продължение на 136 години тя остава една от най-могъщите сили в Азия.
Римска империя
Както много хора знаят Римската империя е една от най-могъщите държави в древността. Тя обхваща Средиземноморието и големи части от Европа, Западна Азия и Северна Африка.
Римската империя възниква след края на Републиката, когато Октавиан Август поставя началото на новата форма на управление през 27 г. пр.н.е.
След период на граждански войни, включително победата му над Марк Антоний и Клеопатра, държавата се стабилизира и навлиза в епоха, позната като Pax Romana (Пакс Романа).
Това е време на относителен мир и просперитет, достигайки най-голямо разширение при император Траян.
През трети век империята преживява тежка криза, но е временно възстановена от император Аврелиан, а по-късно реформирана от император Диоклециан.
Римският император Константин I премества столицата в Константинопол, с което се засилва разделението на империята между Изтока и Запада.
Под натиска на варварски нашествия, включително тези на Атила, Западната Римска империя пада през 476 г., докато Източната продължава да съществува до 1453 г.
Що се отнася до военната мощ на Рим, то няма съмнение, че тя е една от най-могъщите на Античността.
По време на прехода си от република към империя, римската армия значително нараства. Тя набира местни войници от цялата империя, които служат в помощни части за гарнизонна служба.
Елитните части или легионерите се набират основно от Италия. Преторианската гвардия, създадена за личната защита на императора, се състои от около 20 000 души и е най-добре обучената част от армията.
Историците смятат, че върхът на Римската империя е по времето на император Септимий Север в края на втори и началото на трети век.
По това време между 450 000 и 500 000 души служат в армията на империята. Те охраняват градовете, потушават бунтове и водят завоевателни войни.
Организацията и тактиката на римската армия оказват влияние върху много държави векове след падането на Западната Римска империя.
Ахеменидска империя
Ахеменидската империя е древна иранска държава, основана около 550 г. пр.н.е. от Кир II Велики, която в разцвета си се превръща в най-голямата империя на своето време, простираща се от Балканите и Северна Африка до долината на река Инд.
След успешни завоевания на Мидия, Лидия и Нововавилонското царство тя се утвърждава като водеща сила в Древния Близък изток, но опитите ѝ да разшири влиянието си в Древна Гърция завършват с неуспех.
През 330 г. пр.н.е. империята е покорена от Александър Велики, а по-късно териториите ѝ преминават под властта на елинистически държави, преди да бъдат възстановени от местни ирански династии.
Тя остава известна със своята добре организирана администрация, централизирано управление, религиозна толерантност, развити инфраструктурни системи и силна професионална армия и флот, които оказват влияние върху по-късните империи.
Ахеменидската империя води войни както на изток, така и на запад, включително срещу гръцките градове-държави. Армията ѝ включва елитен корпус, известен като "Безсмъртните". Това е група от 10 000 мъже от аристократични семейства. Името им е дадено от гръцкия историк Херодот.
Армията включва още провинциални войски, наемници и лека кавалерия.
Гръцките историци Херодот и Тукидид твърдят, че тя наброява милион души, но според съвременните учени това е преувеличение.
Днес историците оценяват армията на Персия на между 120 000 и 300 000 души, когато персийския цар Ксеркс I предприема поход срещу Гърция.
В цялата империя персите могат да мобилизират малко над 300 000 войници. Когато Александър Велики започва похода си срещу тях, те все още разполагат със стотици хиляди воини, които се противопоставят на македонското настъпление.
Хунска империя
Хуните са номадски народ, обитаващ Централна Азия и Източна Европа между 4-и и 6-и век, които постепенно се придвижват на запад и оказват силно влияние върху европейската история.
Около 370 г. достигат река Волга и предизвикват масово преселение на други народи, а до пети век създават краткотрайна, но мощна държава по границите на Римската империя.
Под управлението на Атила те извършват опустошителни нападения срещу Източната и Западната Римска империя, включително в Галия и Италия, но след смъртта му през 453 г. влиянието им бързо намалява.
Хуните водят номадски начин на живот, разчитат на конна стрелба и обединяват различни племена под своя власт, без силно централизирана държава в началото. Произходът им остава спорен, а културата им е слабо позната поради липсата на достатъчно археологически данни.
В историческата памет те често се възприемат като символ на разрушение и варварство, но същевременно изиграват важна роля в т.нар. Велико преселение на народите и отслабването на Западната Римска империя.
По време на походите си от Централна Азия номадският владетел Атила създава мощна армия, съставена от централноазиатски номади, германски племена и други народи от източноевропейските степи.
Първоначално използвани като наемници за защита на римските граници, хуните започват агресивни нападения с бърза кавалерия, опустошавайки Европа и всявайки масов страх и хаос.
Историците трудно определят точния брой на войските на Атила. Когато достига Европа, той вероятно разполага с около 100 000 войници, но е възможно да има и допълнителни сили в тила за защита на завладените територии.
Великите империи на древността изграждат своята мощ преди всичко върху силни и многобройни армии.
Независимо дали става въпрос за масовата пехота на династията Цин, разнообразните сили на Маурийската империя, добре организираната римска армия, елитните части на Персия или подвижната кавалерия на хуните, всички те показват различни подходи към воденето на война.
Въпреки различията си, тези армии имат обща цел - да защитават и разширяват държавната власт.
Така военната сила се превръща в един от най-важните фактори за развитието и устойчивостта на древните цивилизации.
