През вековете Русия води множество войни, за да си осигури излаз на топло море и да затвърди статута си на велика сила.
Един такъв конфликт е Великата северна война, която тя води срещу Швеция в периода 1700-1721 година. С победата си Русия се оформя като водеща сила в региона на Прибалтика.
Великата северна война бележи намаляващото влияние на Швеция като европейска сила и възхода на Русия като такава. В началото на 18-и век Швеция притежава обширни владения около Балтийско море. Въпреки това нейните съседи - Русия, Дания-Норвегия и Полша възприемат шведското превъзходство като заплаха.
През 16-и и 17-и век Швеция се разширява териториално в крайбрежните райони на Балтийско море. Това фрустрира съседите на кралството.
Достъпът на Русия до Балтийско море е блокиран. Дания негодува за загубата на провинциите си на Скандинавския полуостров. Полша пък продължава да счита шведска Ливония за своя територия.
Между 1560 и 1658 г. Швеция създава Балтийска империя, съсредоточена във Финския залив, обхващаща провинциите Карелия, Ингрия, Естония и Ливония.
По време на Тридесетгодишната война Швеция печели територии и в Германия, включително Западна Померания, Висмар и херцогствата Бремен и Верден. Също така страната успява да завладее датски и норвежки провинции северно от протока Саунд.
Швеция обаче има един проблем. Тя се оказва неспособна да поддържа армията си при продължителна война. Кампаниите на континента се водят на базата на това, че войската ще се самоиздържа финансово се чрез плячкосване и облагане с данъци на новопридобитите земи.
Тази концепция се прилага от повечето големи сили по онова време. Цената на войната се оказа много по-висока. Шведската хазна и човешки ресурси започват да се изчерпват.
През 1697 г, умира шведският крал Карл X. На престола се възкачва синът му Карл XII, който е едва на 14 години.
Младият владетел се старае да предпази империята от войни и се фокусира върху вътрешни реформи като намаляване и разпределение на земя, които укрепват статута на монарха и военните способности на империята. Дания се възползва от смяната на владетеля в Швеция, за да организира антишведска коалиция.
След формирането на коалицията (1698-99), Август II Силен, крал на Полша и курфюрст на Саксония, атакува Ливония (февруари 1700 г.). През това време Фридрих IV, крал на Дания и Норвегия, навлиза в Шлезвиг и Холщайн (март 1700 г.). Руският цар Петър I пък обсажда Нарва (октомври 1700 г.).
Младият шведски владетел концентрира силите си срещу Дания. Дебаркирайки на няколко мили от Копенхаген, той принуждава Фридрих да се оттегли от антишведския съюз и да подпише Травенталския договор, който възстановява статуквото.
След това Карл XII насочва фокуса си срещу руснаците. Той им нанася поражение при Нарва. След това се обръща срещу поляците и саксонците, окупирайки Курландия и принуждавайки Август да се оттегли в Полша. Шведският монарх обаче не спира до там.
В продължение на шест години той води борба за свалянето на Август от престола. През 1706 г. той постига целта си. Август се съгласява да се откаже от полската си корона и прекратява съюза си с Русия.
Междувременно руснаците под ръководството на Петър I Велики използват този период, за да реорганизират армията си и да се установят на източното крайбрежие на Балтийско море. Именно в там са основани Санкт Петербург и военноморското пристанище Кронщат.
В края на 1707 година Швеция подновява военните действия срещу Русия. Цар Петър успява да разбие спомагателния корпус на Карл XII при Лесная през октомври 1708 г. След това руснаците нанасят тежко поражение на шведската армия при Полтава.
Шведският крал бяга в Османската империя. Той убеждава османците да обявят война на Русия.
Руският цар настоява пред султана Карл II да бъде изгонен от страната. Османският владетел отказва. Руснаците решават да го принудят да предприеме тази стъпка и нахлуват в Османската империя.
Османската империя постига победа в битката при река Прут, след като хваща руската армия в капан. Петър I договаря отстъпление, като обещава да предаде територии на османците. Доволни от договорения мир, даващ им контрол над Азовско море, те се оттеглят от войната.
Карл XII не остава доволен, като прави опит да убеди османците да предприемат съвместни действия срещу Русия. Султанът слага край на щедрото си гостоприемство и арестува краля. Карл е затворен в Тимурташ и Демотика. По-късно той изоставя надеждите си за отваряне на османски фронт и се завръща в Швеция.
Междувременно антишведската коалиция, която се възражда след битката при Полтава, започва да завзема шведски владения по крайбрежието на Балтийско море.
През май 1713 г. шведската армия е разгромена при Тьоринг. Година по-късно руснаците побеждават шведския военноморски флот при Хангьо (Ханко) и след като превземат Оландските острови, заплашвайки Стокхолм. Карл XII се завръща в родината си през ноември 1714 г.
По това време повечето шведски владения по балтийското крайбрежие са или окупирани, или застрашени от антишведската коалиция.
Фридрих Уилям I от Прусия и Джордж I от Англия, в качеството си на курфюрст на Хановер, се присъединяват към коалицията, след като крал Карл XII категорично отказва да им отстъпи територия в замяна на техния неутралитет.
През декември 1715 г. Карл започва ефективно да реорганизира страната си за новия етап от войната. Той стартира мирни преговори през 1717-18 г., като едновременно с това увеличава армията си до 60 000 души в очакване на нова офанзива. През септември 1718 г. шведският крал нахлува в югоизточна Норвегия, но загива при обсадата на Фредериксхалд през ноември 1718 г.
Тъй като монархът няма деца, тронът преминава в ръцете на единствената му оцеляла сестра Улрика Елеонора и нейния съпруг Фридрих Хесен-Каселски (Фридрих I Шведски).
Фридрих договаря серия от мирни споразумения в периода 1719-21 г. С договорите от Стокхолм (1719-20) Швеция, Саксония и Полша се връщат към статуквото отпреди войната, а Дания връща завоеванията си на Швеция в замяна на значителна парична сума.
Швеция отстъпва Бремен на Хановер и предава Щетин (Шчечин) и част от шведска Померания на Прусия. С договора от Ништад, който слага край на войната между Швеция и Русия, Швеция отстъпва на Русия Ингрия, Естония, Ливония и ивица финландска Карелия.
В резултат на войната Швеция губи почти всичките си отвъдморски владения, спечелени през 17-и век.
Освен това страната престава да се счита за водеща сила в Европа. Русия от друга страна се разширява териториално в Прибалтика и се превръща в една от великите сили на стария континент.
