Легендите на хард рока Uriah Heep ще направят един последен концерт у нас.
България е сред спирките в прощалното турне на британската банда, която има зад гърба си 57-годишна история с 45 млн. продадени албума и над 4000 концерта.
На 6 ноември в София Uriah Heep ще бъдат предвождани от своя основател - китариста Мик Бокс, който дори на 78 години продължава да бъде активен на сцената и е сред символите на един златен период за рок музиката.
Но как успява групата да стигне до големия си пробив и защо е толкова обичана конкретно от българските слушатели?
Историята на Uriah Heep (кръстена на персонаж от "Дейвид Копърфийлд" на Чарлз Дикенс) е не само дълга, но и доста заплетена.
В първите си три албума групата се лашка в различни посоки и търси себе си, като постепенно се ориентира към прогресив рока, а талантливият кийбордист Кен Хенсли започва да се оформя като основен композиционен двигател.
Музикантите изнасят и първи концерти в Щатите, а те ги сблъскват с музикалната слава и разюздания начин на живот - който обаче не е за всеки. В края на турнето отвъд Океана, проведено заедно с Deep Purple, басистът Марк Кларк напуска, тъй като е изтощен от претоварената програма.
Кларк не прекарва дълго време в Uriah Heep, но оставя зад себе си един ключов креативен принос, като измисля средната част на песента The Wizard - композиция на Хенсли, превърнала се в класика.
Клавиристът базира приказния текст на повтарящ се сън, който не спира да го преследва цяла седмица. Когато Кларк допринася с идеално допълващата се средна част, цялата група е запленена от The Wizard и е наясно, че песента е нещо специално.
Промените обаче са наложителни и преди да бъде завършена работата по четвъртия албум, Uriah Heep се подсилват с класна нова ритъм секция в лицето на барабаниста Лий Кърслейк и басиста Гари Тейн.
Лидер в творческо отношение отново остава Хенсли, който добавя още няколко страхотни нови песни и до голяма степен запазва фентъзи тематиката в текстовете.
Композициите на Мик Бокс са от друг тип и се оформят в импровизационни джем сесии с Кърслейк и певеца Дейвид Байрон.
"Получиха се много бързо, защото много добре се съчетавахме един с друг. Направо беше твърде хубаво, за да е истина. Някой се отбиваше до магазина и като се върнеше, откриваше, че е написана нова песен. Толкова лесно беше записан този албум", спомня си китаристът.
Крайният резултат от този вдъхновяващ период се нарича Demons and Wizards, големият епос в дискографията на Uriah Heep.
Когато идва времето да бъде избран водещ сингъл, петимата и музикалният им продуцент Джери Брон са единодушни - всичко в зареждащата и запомняща се Easy Livin' крещи "радио хит".
Песента е написана от Кен Хенсли само за петнайсетина минути и нейният текст се подиграва на възприятието на някои външни хора за живота на рок музиканта.
Demons and Wizards излиза през 1972 г. и именно издаването на сингъла Easy Livin' изстрелва албума рязко нагоре. Любопитно е, че песента така и не пробива в британските класации, но пък го прави на много други места в Европа, както и в Щатите.
Uriah Heep вече имат широко разпознаваем хит и цял първокласен албум, по който слушателите да се запалят.
"Скоро свирехме в арени за по 10 хил. души из цяла Америка, частни самолети и лимузини ни чакаха на всяко летище. Беше невероятен период", разказва Бокс.
Uriah Heep се наслаждават на постигнатия фурор и правят поредица от успешни концерти в САЩ, но скоро рисковете от успеха ги застигат.
Следващият албум The Magician's Birthday е записан набързо преди поредното турне и единствената му цел е да осребри популярността на предното издание.
В бандата са недоволни от кратките срокове и недоизпипаните песни, а Кен Хенсли даже определя албума като "началото на края". За щастие, групата продължава съществуването си чак до днес, въпреки многото перипетии и промени в състава оттам нататък.
В родината им Англия, Uriah Heep имат репутация на група от златния рок период, която не разгръща напълно потенциала си. Тяхната летва е поставена изключително високо с Demons and Wizards, но те никога не достигат успехите на Led Zeppelin, Deep Purple или Black Sabbath, а и със следващите си албуми никога повече не правят такъв комерсиален пробив.
Но успехите на бандата са безспорни и нейното дълголетие се дължи на любовта на милиони фенове, на 9 албума в топ 40 във Великобритания и на 15 попадания в Billboard 200.
Малцина състави могат да се похвалят с подобни достижения, а колкото и скромен и непретенциозен да е, Мик Бокс не може да отрече колко много значими моменти му е донесла музиката.
Днес у него има известна горчивина, когато свири песните от Demons and Wizards - тъй като останалите четирима, записали албума, вече не са между живите.
Певецът Байрън умира още през 1985-а заради здравословни проблеми, свързани с алкохола.
Десет години по-рано свръхдоза хероин слага трагичен край на живота на басиста Гари Тейн.
През 2020-а Лий Керслейк умира от рак на простатата, а два месеца по-късно, след кратко боледуване си отива и Хенсли.
В България Uriah Heep се свързват преди всичко с песента July Morning (написана още през 1970-а, скоро след създаването на групата) и с традицията за посрещане на изгрева на 1 юли.
През 1976 г. вокалист на бандата става Джон Лоутън, който по-късно заживява в България и установява особено силна връзка с българската публика.
При смъртта му неговите останки са разпръснати над Камен бряг - където Джулай морнинг по традиция се отбелязва с негово участие между 2007 и 2015 г.
В България специалното отношение към Uriah Heep съществува от десетилетия и то несъмнено ще си проличи през предстоящата есен - когато Мик Бокс и компания ще се сбогуват по подобаващ начин с публиката у нас.
