Джордж Брюлинг – лудият канадец в пилотската кабина
Макар и присъствието на канадците в двата глобални военни конфликта да не е особено познато, северната страна има своите заслуги и не пропуска възможността да изпрати кадри в Европа. Сред кандидатите е и Джордж Бюрлинг, за когото мнозина очакват да се превърне в следващата сигурна жертва на фронта. Изключително религиозен, непушач и почитател на чая, този човек може да се похвали с особено слабо гимназиално образование.
Джордж има само една мания и това е летенето. Всичко, което може да се издигне във въздуха, от хартиен самолет и хвърчило до бойна техника, може да се смята за негова първа и единствена любов. Точно тази страст ще го превърне в един от най-големите канадски герои през Втората Световна война.
По време на битката за Италия, пилотът често ще разказва как в една битка е успял с оръдието си да простреля пилота директно в кабината, ставайки свидетел на раздробяващия се противников череп. Едва ли това би била особено красива картина, но за Джорд това е било чист момент на удоволствие, което не е изпитвал никога преди. Обществото го познава като „Бъз“ Бюрлинг, а неговите колеги на фронта го наричат „Скрюбол“. Странно е, но този пилот се качва за първи път в кабина на 12-годишна възраст, само две години по-късно ще започне да пилотира и на 17-годишна възраст ще извади лиценза си.
През 1938 г. ще се опита да се включи във военните действия и да бъде част от битката за Манджурия. Китайският фронт го вълнува особено, но му отказват, поради простата причина, че няма необходимото образование. Въпреки липсата на боен опит, Джордж се качва на параход, плава до Англия и се записва като доброволец. Приемат го през 1940 г. и на 9 септември следващата година ще бъде квалифициран за пилот. През май 1942 г. успява да свали своите първи два самолета, използвайки брилянтния Supermarine Spitfire. Очевидно канадецът може да лети, но ако има нещо, с което да се запомни, това е неговото арогантно поведение, нарушаването на заповеди и антигониско алтер его. Описват го като висок, сух и много жилав блондин с ледено сини очи, които рядко дори примигват.
Командирът му Стенли Гранд ще го нарича особено главоболие по време на полетите над Малта, където Джордж не спира да се бунтува срещу всяка заповед, за него е много важно да се включи в битката и да стреля по германците. Няколко пъти той доброволно отказва повишение, поради простата причина, че може да не му позволят да лети в мисии. Заради провеждането на опасни маневри, пилотът често пъти отговаря пред военен съд. Освен това често взимал други самолети, за да полети и да се забавлява над вражеската територия. Когато не успява да си намери белята, канадецът дори стреля по гъски. Дисциплина и летене във формация, това са напълно непознати елементи от военната му кариера. След като създава толкова проблеми, назначението в Италия е било просто добре дошло и мнозина са готови да го изпратят по-бързо.
В Средиземно море пристига самолетоносача HMS Eagle и се стреми да спре захранващата линия от Малта до Северна Африка. Сред пилотите е именно и канадецът. Цял месец той лети, при това без да влезе в битка. Това го изнервя значително и започва да го кара да мисли нови варианти за създаването на пакости. През следващият месец нещата се променят и Джордж започва да сее смърт, както никой друг в редиците. На 6 юли сваля два Machhi C.202 – най-добрите италиански самолети, след това успява да унищожи и Messerchmitt Me-109F.
На 27 юли успява да свали цели 6 самолета, включително и италианския ас Фюрио Никлот Доглио, а към него добавя и партньора му в полет – Фалиеро Гели. Същият ден попада и на немския ас Карл-Хайнц Прю, който не успява да катапултира и умира в самолета си. До октомври малцина могат да изчислят точната бройка на свалените самолети. Бюрлинг лети, докато страда от дизентерия и анемия. Лекарите многократно не препоръчват да пропуска полети, но той не го слуша. На финалът е засегнат сериозно от шрапнел и вече не е в състояние да лети.
На връщане към Англия, неговият самолет е ударен и той е един от тримата, които оцеляват на борда. През следващата година прави редица полети извън вражеската линия, а след това обикаля Канада като герой. Докато мнозина отдъхвали, че този психопат най-накрая не е сред редиците, защото е твърде опасен, Джордж се оказва един от иноваторите със самолет. Твърдял, че в определени маневри може да елиминира сляпото петно при битка, ако обърне самолета с главата надолу. Демонстрира тази маневра над небето на Англия, когато ескадрилата забелязва вражески бомбардировач.
Екипът заявява, че няма да има време да се завърти и да предприеме военна маневра, докато канадският ас не се отделя самостоятелно и не претоварва своя Spitfire в изсипването на всичко, с което разполага. Освен това го прави толкова бързо, че никой дори не разбира какво се е случило. Единствено камерата на самолета показва, че врагът е бил неутрализиран. Официалните архиви твърдят, че пилотът е свалил около 31 самолета, но според много други, цифрата е значително понижена. Когато най-накрая се завръща в родината си, героят заявява, че е готов да даде 10 години от живота си, за да преживее отново тези 6 месеца в Малта. Признава, че единственото, което може да прави толкова добре – това са сраженията.
Получава разрешение през 1948 г. да достави изтребители P-51 до Израел, но по пътя разбива самолета още при излитането в Рим. Двамата пилоти умират в самолета. До днес мнозина твърдят, че канадецът е бил един от най-лудите хора в самолет, както и един от най-опасните.
