Животинската ферма на Оруел е любимо четиво на ЦРУ
Това заглавие, както и „1984“ успяват да поставят автора в топ 100 авторите, които трябва да присъстват в една модерна библиотека. Класацията е направена от списание TIME. Но какво още трябва да знаем за „Животинската ферма“. Когато Оруел приключил ръкописа, започнал да го изпраща до всяка една издателска книжка, за да получи сериозен отказ. Т.С. Елиът отказал да публикува книгата, защото влизала в директен конфликт със Сталин, особено след като Втората Световна война е вече към края си.
На същото мнение бил дори Хемингуей, който бил поканен за съветник на министерството на информация. Някои дори били сигурни, че това заглавие никога няма да се продава в САЩ, макар и само няколко години по-късно да бъде една от най-търсените книги. Годините обаче минават и автори като Маргарет Артууд споделят, че са започнали да пишат именно заради „Животинската ферма“. Повечето читатели най-вероятно очакват, че ще попаднат на приятна и красива история, но дори не подозират, че всичко е добре прикрита реалност. Истинската ферма, която носи вдъхновението за създаването на книгата е локализирана през 1999 г. от историка Браян Едуардс.
Той много добре си спомня, че през 40-те години на миналия век, Оруел живее със съпругата си в село Уилингтън. Там държал малко магазинче и същевременно пише, а най-близката ферма била Бъри. Читателят може да открие абсолютно всички елементи, които присъстват и в книгата. Макар и мнозина да я отричат, ЦРУ забелязват съвършения потенциал и дори пускат балони от Западна Германия, които да се изсипват над страни като Полша и Чехословакия. ЦРУ са отговорни и за създаването на анимационния филм – те са сериозна финансираща сила. Дори Е. Хауърд Хънт (който ще остане известен в историята с аферата „Уотъргейт“) закупува правата от вдовицата на Оруел – Соня.
И както мнозина очакват, СССР бързо забранява тази книга. Литовският журнал „Родник“ обаче я публикува в четири части, вестник „Известия“ прави същото, но много по-късно, напомняйки, че читателите все пак трябва да се запознават и с великите писатели от запад. Не трябва да забравяме, че Куба, Северна Корея и Обединените Арабски емирства също бързат да елиминират Оруел като име в библиотеката на своите граждани. Някои страни в Африка минават дори границите на разумното.
В Малави министър-председателят Алберт Мувало е обвинен в държавна измяна и след това е разстрелян, след като е заловен с книгата. През 1991 г. в Кения се забранява езикът суахили, на който се разпространява книгата. Джордж Оруел приключва своя живот след дълга битка с туберколозата, но не трябва да се забравя, че някои от неговите колеги бързат да развият идеята. През 2002 г. Джон Рийд пуска книгата „Шансът на Сноубол“, в която противникът на прасето Наполеон се завръща и се опитва да установи капиталистическа система във фермата. През 2007 г. Джон Загродски пуска друга книга „Плъховете са в сиренето“ и се опитва да покаже по друг начин идеята за данъчните реформи.
Очевидно Оруел показва пътя, по който човек може да предостави една идея, без да използва сивия човешки свят. Книгата не прави впечатление само на читателите, някои изпълнители черпят вдъхновение от нея. Песента на Beatles – Piggies е такъв пример, а ако се чудите защо на обложката на албума Animals на Pink Floyd присъства летящо прасе, вече знаете. Не трябва да забравяме, че и днес се говори за създаването на нови творби, вдъхновени от „Животнска ферма“. Филмът „Г-н Джоунс“ ще разкаже историята и ще проследи прословутия глад, създаден именно от управлението на Сталин. Най-вероятно догодина ще видим и новата версия, която ще се пусне в платформата Netflix.
Заглавна снимка: By The National Archives UK – Animal Farm strip cartoon, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20461421
