Защо Хитлер и Сталин мразеха есперантото

В края на 1800 г. град Бялисток, който някога е бил полски, след това пруски, после руски и днес отново е част от Полша, е бил център на изключително голямо разнообразие от националности – с голям брой поляци, германци, руснаци и евреи ашкенази. Но всяка от тези групи говори различен език и гледа на членовете на другите общности с подозрение.

Години наред Людвик Заменхоф – евреин от Бялисток, който учи за лекар в Москва – мечтаe за начин различни групи хора да общуват лесно и мирно помежду си.

Людвик Заменхоф, 1908 г.

И всъщност прави нещо по въпроса – на 26 юли 1887 г. публикува своята Unua Libro или Първа книга, която въвежда и описва есперантото – език, в чието проектиране Заменхоф прекарва години с надеждата да насърчи мира сред хората по света.

Речникът на есперанто е съставен предимно от английски, френски, немски, гръцки, италиански, латински, полски, руски и идиш думи, тъй като това са езиците, с които лекарят е бил най-запознат. Граматически есперанто е повлиян предимно от европейските езици, но е интересно, че някои от нововъведенията в него имат поразителна прилика с характеристиките, открити в някои азиатски езици, като китайския.

Сега, 135 години по-късно, Европа отново е под военно напрежение заради войната между Русия и Украйна, която поне отчасти е водена от политическия дебат за езиковите различия. За съжаление все още конфликтите относно езика са често срещани по света…

Надеждите за мир чрез общ език все още не са се ипълнили, но има може би около 2 милиона души, които говорят есперанто по света. И езикът продължава да се разпространява, макар и бавно.

Първият учебник по есперанто, публикуван във Варшава през 1887 година.

Език за всички

Израснал в мултикултурната, но недоверчива среда на Бялисток, Заменхоф посвещава живота си на изграждането на език, който се надява да помогне за насърчаване на хармонията между различните групи. Целта не е да се замени нечий първи език, а по-скоро есперанто ще служи като универсален втори език, който ще спомогне за насърчаването на международното разбирателство – и да се надяваме, на мира.

Есперанто се учи лесно – съществителните имена нямат граматически род, няма неправилни глаголи, а правописът е изцяло фонетичен. Направо език – мечта!

В Unua Libro Заменхоф очертава 16-те основни правила на творението си и предоставя речник. Тази книга е преведена на повече от дузина езици, а в началото на всяко издание Заменхоф окончателно се отказва от всички лични права върху творението си и обявява есперанто за „собственост на обществото“.

Скоро езикът се разпространява в Азия, Северна и Южна Америка, Близкия изток и Африка, a oт 1905 г. говорещи есперанто от цял ​​свят започват да се събират веднъж годишно, за да участват в Световния есперантски конгрес, където празнуват и използват езика.

Между 1907 г. и смъртта си през 1917 г. Заменхоф получава 14 номинации за Нобелова награда за мир, но не печели нито една.

Продължавайки работата му, Световната есперантска асоциация – организацията, която се стреми да насърчава отношенията между хората чрез използването на езика – е номинирана за Нобелова награда за мир повече от 100 пъти като признание за нейния „принос към световния мир, който позволява на хората в различни страни да влязат в преки отношения без езикови бариери“. Досега също никога не е печелила наградата.

Борби и успехи

След Първата световна война Обществото на народите – предшественикът на Организацията на обединените нации – е основано с надеждата да предотврати бъдещи конфликти. Малко след това иранският делегат в ОН предлага есперанто да бъде приет като език на международните отношения.

На това предложение е наложено вето от френския делегат, който се опасява, че френският език ще загуби позицията си на престижен в дипломатическите среди. През 1922 г. френското правителство стига още по-далеч и забранява преподаването на есперанто във всички френски университети, тъй като се предполага, че е инструмент за разпространение на комунистическа пропаганда…

По ирония на съдбата животът зад желязната завеса не е много по-лесен за говорещите есперанто. В Съветския съюз се твърди, че тези хора са част от „международна шпионска организация“. В резултат на това много от тях са преследвани и по-късно загиват по време на Голямата чистка на диктатора Йосиф Сталин.

Според лидера на нацистка Германия Адолф Хитлер есперанто е доказателство за еврейски заговор за превземане на света и по времето на Третия райх Гестапо получава конкретни заповеди да търси потомците на Заменхоф. Така и трите му деца загиват в Холокоста заедно с много говорещи есперанто.

Въпреки подобни събития, през 1954 г. Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (по-известна като ЮНЕСКО) приема резолюция, която признава — и влиза в отношения с — Световната есперантска асоциация. Резолюцията отваря вратата за есперантското движение да бъде представено на събития на ЮНЕСКО, свързани с езика.

През 1985 г. ЮНЕСКО приема и резолюция, която насърчава страните да добавят есперанто към училищните си програми. От години Китай го предлага като чужд език в няколко от своите университети, в един от които има дори музей, посветен на езика. Програма по интерлингвистика пък, която се предлагана в университета Адам Мицкевич в Полша, всъщност се преподава на есперанто.

Съвсем наскоро ЮНЕСКО обяви 2017 г. за годината на Заменхоф и оттогава водещото му списание, Unesco Courier, има издание на неговия език, публикувано всяко тримесечие.

Есперантски книги на Световния есперантски конгрес, Ротердам 2008 г

Шанс на мира

Днес есперанто се говори от групи ентусиасти по целия свят, включително в Антарктика. Широк набор от безплатни ресурси са достъпни онлайн, включително Duolingo, lernu!, Пълният илюстрован речник на есперанто, Пълният наръчник по граматика на есперанто и Google Translate.

Есперанто също има свое собствено издание на Wikipedia, което в момента съдържа повече записи от датското, гръцкото и уелското издание на сайта.

На есперанто думата „есперанто“ означава „този, който се надява“. Някои може да възразят, че е идеалистично да се вярва, че езикът може да обедини човечеството, особено в разгара на война.

Но дори и най-жестоките войни не свършват без мирни преговори, които често изискват преводачи. Заменхоф се е чудил дали самото насилие може да е по-рядко, ако един неутрален език помогне на хората да преодолеят бариерите помежду си.