Уроци по оцеляване от английските кралици

Състрадание

Мария I Тюдор (на портрета) твърде често се споменава само като „Кървава Мери“, до степен, в която повечето хора забравят, че тя е знаела също как да управлява със състрадание и грижа за своя народ. През 1554 г., когато група бунтовници, водени от сър Томас Уайът, вдигат оръжие срещу нея, за да протестират срещу брака й с Филип II Испански, Мария проявила предпазливост. Когато по-късно предателите са арестувани, тя произнася трогателна реч в лондонския Гилдхол, по време на която казва: „Не мога да ви кажа колко естествено една майката обича детето си, тъй като никога не съм била майка; но със сигурност, един управник може да обича своите поданици толкова естествено и искрено, колкото майката обича детето си, и аз, тъй като съм ваша дама и любовница, така искрено и нежно ви обичам и предпочитам.“

Това е качество, предпочитано и от сестрата на Мери, Елизабет I, която повтаря и използва тази майчина любов към своя народ по време на собственото си управление. В речта си от 1559 г. тя казва: „И не ме упреквайте повече, че нямам деца: тъй като всеки един от вас, както и англичаните, са моите деца и роднини.“ Мери явно си проправя пътя да стане майка на Англия.

Два века по-късно Мария Антоанета, съпруга на Луи XVI от Франция и последната кралица на Франция преди Френската революция, също демонстрира, че правилният път към щастието е чрез прошка. Преди собствената си екзекуция, в последното си писмо до снаха си мадам Елизабет. Мари настоява, че децата й „никога не трябва да отмъщават за нашата смърт“. В последните си мигове кралицата иска нейната памет да бъде свързвана с прошка и състрадание, вместо с омраза и отмъщение.

Издръжливост

Катерина Медичи (на портрета) е кралица-консорт на френския крал Анри II и майка на трима френски крале: Франциск II, Шарл IX и Анри III. Най-ценното качество, което можем да научим от тази могъща жена, е без съмнение търпението; и не можете да имате търпение без издръжливост.

Дълго време след брака си за Анри Катерина остава в сянката на френския кралски двор. Съпругът й не й позволява особено политическо влияние и още по-лошо – Катрин става „третото колело“ в собствения си брак, защото трябва да търпи присъствието на кралската любимка на Анри в двора: Диана дьо Поатие.

И все пак тя никога не прави драма около ситуацията, а вместо това остава смирена, всеотдайна и разумна съпруга, според идеалите на епохата. Поне докато съдбата не решава, че има още за нея. След смъртта на съпруга си през 1559 г. и след повече от 25 години унижения, Катерина най-накрая има възможност да засенчи Диана и да изхвърли съперницата си далеч от двора. По-нататък тя развива силно влияние във Франция от 16 век по време на управлението на нейните синове, особено по време на френските Религиозни войни.

Преодоляване на мизогинията

В доминиран от мъже свят за една жена владетел не е лесна задача да събуди уважението, необходимо за ефективно управление. Не веднъж Елизабет I (на портрета) трябва да напомня на своите членове на парламента кой командва. Много хора са запознати с нейната реч от 1588 г. в Тилбъри, Есекс, където произнася тези известни думи: „Знам, че имам тяло на слаба и крехка жена, но имам сърце и стомах на крал и то на крал на Англия.“ Това обаче не е първият път, в който Елизабет илюстрира своята сила и доминиращата си природа.

В реч от 1566 г., когато тя отговаря на поредната петиция, направена от нейния парламент, с която искат да я накарат да се омъжи и да уреди въпроса с наследяването на трона, Елизабет демонстрира ясен авторитет на публиката си: „Вторият въпрос беше относно наследяването на короната, при който не се споменава нищо за моята собствена безопасност, а само за тях самите. Странно нещо, че кракът трябва да насочва главата по толкова сериозна тема.“ По това време жените се смятат за „крака“, а мъжете – за „глава“; предполагайки, че е обратното, Елизабет заобикаля женоненавистта и се представя като техен законен и неоспорван владетел.

В много отношения човек може да се запита защо си правим труда да учим за живота и постиженията на жените лидери от миналото? Всички го правим – и жени, и мъже – по няколко причини. Правим го, за да се вдъхновим, да разберем борбите, с които са се сблъскали и как са ги преодолели, и да продължим борбата заслужилите хора да бъдат уважавани и оценявани като истински лидери без значение от пола им.