Убийството на Анна Политовская – основният опонент на Владимир Путин в Чеченските войни
В нощта на 7 октомври 2006 г. в Русия е открито тялото на Анна Политовская. Тя не е изчезнала и издирвана дълго време, не е известно и колко заплахи е получавала. Нейният разстрел е направен във входа на сградата, докато се опитва да се прибере у дома. Застреляна е от упор, а извършителят не е имал никакви отношения с нея, достига се до общото заключение, че някой е заплатил за нейното убийство. Анна е известен журналист на опозицията, защитник на човешките права, като родината и Русия дава достатъчно материал за разработка. Логично е, че когато един човек работи срещу силните на деня, враговете започват да растат в геометрична прогресия.
Политовская започва да говори срещу руския президент, както и срещу Рамзан Кадиров – главата на Чеченската република. Известно време споделя, че е обект на заплахи. В един момент заплахите започват да се изпълняват – в рамките на своята кариера е тровена, вкарвана в затвор, бита и заплашвана многократно, за да се докаже, че не е безсмъртна. От 1999 г. до смъртта си е работела за в-к Нова Газета, където описва много подробно историята около Втората Чеченска война. Описва случаи на корупция, направени от Русия, както и от Чечня. Доказва нарушаването на човешки права от страна на руснаците, така и на чеченските войници.
Историите ѝ са особено скандални, но дълго време аудиторията продължава да мисли, че след падането на СССР е нормално да има разследваща журналистика и свобода на словото, която ще позволи за откритата критика към управляващите и създаването на гражданско общество, което може да открие много по-различни и красиви възможности за успех. Убийството на Анна показва, че сякаш нищо не се е променило. Посланието е прието и тонът, както и материалите, които ще се публикуват през следващите няколко години ще бъдат обвързани с още един специален прочит – все пак никой не иска да умре за работното си място и тонът се променя, поне до известна степен. Убийството на Анна остава неразкрито и до днес.
Анна завършва своето образование в Ню Йорк през 1958 г. в Ню Йорк и след това стартира кариерата си в журналистиката през 80-те години на миналия век като журналист на в-к Известия. Пише и за други интересни издания, като разказва историята на руските авио линии. Не е трудно да открием, че Русия продължава да е необятна територия с няколко часови зони и винаги има поне една история, която може да се разкаже по тази линия. Според Анна, малко след падането на СССР, редица стари конфликти остават под радара. Чечня остава една територия, която по примера на Афганистан, продължава да е кланово базирано общество. Досещате се, че в годините на потискане и извършване на най-различни престъпления, чеченците не са с толкова топли отношения и веднага след политическата промяна, те изразяват своите не толкова топли чувства.
Географски погледнато не са в особено приятната обстановка – поставени между Русия и Турция, шансовете за някаква подкрепа или независимост ще започнат да се изпаравят доста бързо. Първата Чеченска война започва през 1994 г. и след 2 години Борис Елцин ще поиска най-накрая да подпише примирие. Мирът не се задържа толкова много, на 7 август 1999 г. чеченски партизани влизат в Дагестан.
Логично е да видим, че се изискват ответни реакции и министър-председателят на Русия – Владимир Путин ще заяви, че чеченски партизани не може да присъстват на тази територия и техните действия никога повече няма да се толерират. Бомбардировките успяват да ги прогонят, но атаката не е обвързана с ефективност, а с изпращането на послание, в този случай същото ще запише хиляди убити, както и още толкова бездомни.
В този специален момент Политовская получава назначението да отиде и да разследва всичко, което се случва в Чечня. Нека не забравяме, че в-ка ѝ е изграден от Михаил Горбачов, който също играе ролята на евентуален опонент в Русия. Повечето пристигнали журналисти отказват да се доближат до полесражението, за тях е важно да запишат разкази на очевидци. Отвличанията и убийствата на представители на медии е честа практика там. Нито руснаци, нито чеченци обръщат внимание на пристигналите и точно по тази причина има малцина, които се доближават до сраженията. Причината? Войниците не се интересуват кой точно ще застрелят, за тях е важно всички дела да бъдат скрити от публиката, следователно всеки с камера е точно толкова опасен, като всеки друг с автомат.
Политовская пристига през 1999 г. в един абсолютен хаос, а в столицата е бомбардирана директно, като един от лидерите на сепаратистите Ахмад Кадиров вече е преминал на страната на руснаците. Неговият син Рамзан отговаря за една от най-кървавите групи. Журналистката не е на ничия страна, нейната задача е да опише живота на цивилните, а те отдавна не са в приказка. Руснаците бомбардират села, като знаят, че там има бунтовници. Чеченците, които симпатизират на бунтовниците се смятат за предатели, следователно и тяхната присъда остава смърт.
Малко преди началото на новото хилядолетие, в Чечня единствените жертви са онези, които още не са разбрали на коя страна да застанат – цивилните. Те пък вярват на рускинята, която няма нищо против да разказва истината и понеже перото ѝ тежи, получава помощ и има възможност да бъде прекарвана през тайни пътеки, да бъде близо до сраженията, да потърси информация за изчезнали хора, както и да разбере кои хора са били прибрани за заложници от партизани и редовна армия. Действията там достигат величината на престъпления срещу човечеството, като тук няма защо да се лъжем – двете враждуващи страни не се различават една от друга. С описването и публикуването на най-различни снимки, смъртните заплахи тръгват една след друга.
Анна става обект на подигравки и често е задържана от военни, които я нареждат за екзекуция и при натискането на спусъка се чува празното чаткане на ударниците – автоматите са празни. 3 години по-късно, докато лети до училището в Беслан, за да отрази блокадата – завършила със смъртта на 334 души и повече от половината са деца – руснаците удрят сградата с ракети и танкове. По това време се оказва, че журналистката е била отворена, а и тя самата е изненадана, че никой не ѝ обръща внимание, докато заснема – двете страни чакат да умре.
При избухването на Втората Чеченска война, Анна разказва една много интересна история – тя смята, че Путин нарежда на ФСБ да създаде напрежение и да започне да създава конфликти в утихващата война. За нея целта на руския глава е да спечели поста на президент. Официалната версия е, че войната започва, след като апартаменти в Русия са взривени и около 199 души намират своята смърт. Официалната власт заявява, че най-вероятно атаките са извършени от чеченски терористи.
До днес този случай в Русия се смята за американския 11 септември. Инцидентът е идентичен и ще открием, че точно както САЩ официално знае кой е извършителя за няколко месеца, тук руснаците са категорични със същата точност. Последвалите атаки над Чечня засилват влиянието на Путин, все пак той се бори за справедливост. Именно тук Анна вече не е желана. До днес руския олигарх Борис Березовски не се отказва от думите си – някога Путин му казал, че ако Анна не спре, тя ще получи куршум в главата, като основната закана е, че трябва да спре да говори за бомбардировките. През 2002 г. идва и ответният удар, чеченски терористи взимат повече от 1000 заложника в московски театър.
Руската полиция търси Политовская, за да окаже съдействие, защото само тя е способна да преговаря с терористите – за разлика от официалната власт в Русия, тя все пак има някакви позиции в Чечня. Шансът ѝ да влезе в контакт е прекратен със заповед от по-високо ниво. Специалните сили пускат химичен агент, който да неутрализира терористите и да позволи на силите да се разправят с противника. За кратко време заплахата преминава, но химикалът убива около 200 души. Години по-късно оцелелите още се лекуват, но дори те не знаят какво е било използвано.
Няколко години след атаката, разследващата журналистка не се отказва от ровенето в дупката, за да открие, че избраните сепаратисти са имали тесни отношения с ФСБ. Дори и след даването на жертви, рейтингът на президента продължава да се увеличава с висока скорост. През 2004 г. Кадиров също изразява своето недоволство срещу това руско перо. Чуват се дори изречения от рода на „Тя трябва да умре на улиците в Москва.“.
Анна не се притеснява за себе си, тя често признава, че хората с информация също са в подобна смъртна опасност. И така достигаме до края на книгата – 6 октомври 2006 г. По това време се знае, че Анна е имала готов материал за методите за мъчение на Кадиров. Убийството е повече от скандално. Извършителят оставя пистолет Макаров до жертвата си, като тя е простреляна два пъти в гърдите и един път в главата, за да е по-сигурно. Проблемът за настоящата власт е, че подобно убийство никога не минава под радарите.
Новината за смъртта ѝ се носи по целия свят, а скоро идват протестите, осъждането на действията, както и на протести пред всяко Руско посолство в Европа. До 2014 г. има редица задържани, но липсва официална информация. Същата година са обвинение Лом-Али Гайтюкаев и неговия племенник Рустам Махмудов. те обаче никога не казват кой ги е наел. Фактът, че убийството е извършено между двете рождени дати на Кадиров и Путин също повдига много въпроси. Единственият отговор в този случай е, че никой не може да каже със сигурност или да посочи кой точно е наредил това убийство.
Посланието остава и до днес повечето журналисти се опитват да запазят живота си, отколкото да бъдат убити. Истината е, че никой не е толкова отдаден на професия, която може да публикува най-големите истини и никога да не получи подкрепа, както и никога да не възпита правилно обществото си. В този момент разследванията спират или придобиват съвсем различен поглед. Анна остава в миналото, макар и все повече хора да се опитват да търсят отговора, но времето заличава всички следи.
Снимки: Wikipedia
