Шахът е една от най-пленителните и завладяващи игри, създавани някога. Тя е вдъхновение за много хора, както тези, които я играят, така и за тези, които я наблюдават.
Какъв е прозходът на играта?
Преди да разкрием личността на един от най-добрите шахматисти, нека разгледаме кратката история на играта.
Произходът на шаха е спорен, но най-ранният му доказан предшественик е чатуранга, военна игра, процъфтяваща в Индия през 7-и век. Тя въвежда ключови елементи, характерни за шаха и днес - фигури с различна сила и победа, свързана с една централна фигура, царя. Постепенно чатуранга се развива в шатрандж, разпространена в Северна Индия, Пакистан и Централна Азия след 600 г.
На Изток шахът достига Китай около 750 г., а по-късно - Япония и Корея. На Запад играта пътува през Персия, Византия и особено чрез Арабския халифат, който играе решаваща роля за въвеждането ѝ в Европа. Най-старият записан шахматен дуел е от 10-и век.
Един от гениите, завладян от тази игра е американецът Боби Фишер. През 1958 г. става най-младият гросмайстор в историята. Неговият буен характер и гениална игра привличат вниманието на американската публика към шаха, особено когато през 1972 г. той печели световната титла.
Робърт Джеймс "Боби" Фишер е роден на 9 март 1943 г. Боби расте в необичайно семейство, ръководено основно от неговата майка Реджина Фишер. Родена в Швейцария и от еврейски произход, тя е изключително интелигентна и образована жена.
Реджина работи като медицинска сестра, владее няколко езика и известно време живее в Германия и Русия, преди да се установи в Съединените щати. Тя е самотен родител, който отглежда Боби и сестра му Джоан в Ню Йорк, често при трудни финансови условия, но с огромна отдаденост към тяхното образование и развитие.
Името на официалния баща на Боби е Ханс-Герхард Фишер, германски биофизик. Макар че формално е вписан като баща, той няма роля в живота на момчето и съвременните изследвания поставят под съмнение биологичната му връзка с Боби.
Много исторически данни сочат, че истинският баща на Фишер вероятно е Пол Немени, унгарско-еврейски математик и физик, близък приятел на майката и също живеещ в Ню Йорк. Немени е интелектуалец с широки научни интереси - черта, която често се споменава като възможно наследство, отразено в необикновения ум на Боби.
Боби за първи път се запознава с шаха, когато със сестра си купуват малък шах от близкия магазин. След като сестра му губи интерес, шестгодишният Боби често започва да играе партии срещу самия себе си. През същото лято той попада на книга със стари шахматни партии и я изучава усърдно.
На седем години страстта му към играта става очевидна, което тревожи майка му. Стремейки се да го социализира, тя го записва в Бруклинския шахматен клуб, където той започва да тренира под ръководството на американския инструктор Кармайн Нигро.
Фишер често посочва това събитие като повратна точка в кариерата си и признава Нигро за значително влияние. Талантът на детето-чудо бързо се проявява - той започва да участва в турнири и се представя отлично.
През 1956 г., на тринадесет години, прогресът му става лавинообразен. Той прави сеанс на едновременно играене в Хавана, печелейки 10 партии и завършвайки 2 наравно. Същата година печели Юношеското първенство на САЩ с 8,5 точки от 10 - рекорд, който остава ненадминат.
През същата година, на 13 години, Фишер играе известната "Партия на века" срещу Доналд Бърн. Фишер жертва царицата си на 17-ия ход, за да организира разрушителна контраатака, която води до матиране на противника.
През 1957 г. Фишер, придружен от сестра си, предприема първото си пътуване до Русия, където играе блиц срещу някои от най-силните шахматисти в света. Тогава, въпреки всички очаквания, петнайсетгодишният Боби прави 6 победи, класирайки се сред първите шест и печелейки право да се състезава за място срещу световния шампион.
На 15 години Фишер печели титлата гросмайстор - най-младият в историята.
На 16 години той напуска гимназията. Въпреки ранното прекъсване на образованието, той се самообразова, учейки чужди езици, за да чете шахматни списания. Между 1958 и 1962 г. той продължава да постига успехи.
През 1962 г. играе в турнира на претендентите в Кюрасао, но не успява да спечели. След това публикува статия в "Sports Illustrated", в която обвинява съветските играчи в предварително договорени ремита - обвинение, което принуждава Световната шахматна федерация - ФИДЕ, да промени формата на турнира.
В кандидатските мачове през 1970-71 г. Фишер печели 20 последователни партии, преди да загуби веднъж и да направи три ремита срещу бившия световен шампион Тигран Петросян. През 1972 г. той става първият роден в Америка световен шампион по шах, побеждавайки Борис Спаски в Рейкявик.
Фишер придобива репутация на човек с много изисквания относно условията за турнирите и наградните фондове. Той вярва, че шахматистите трябва да получават същото уважение и пари като спортистите.
Преди мача срещу Спаски възникват множество спорове, включително и заради неговия страх, че самолетът му може да бъде саботиран от съветските служби. Той дори пропуска първия ден от турнира.
Финансовият проблем е решен, когато независим спонсор от Лондон осигурява допълнителните 125 000 долара, които Фишер иска.
Когато мачът започва, Фишер губи първите две партии - първата след груба грешка в равен ендшпил, а втората, защото не се явява. След жалба от негова страна относно шумните камери, той настоява мачът да бъде преместен в задно помещение. Спаски има право да откаже да играе, но приема условията - решение, което променя историята на шаха.
Фишер след това печели 7 от следващите 19 партии, губи само една и прави 11 ремита, с което си осигурява победата и титлата. Най-известна остава шеста партия, в която Фишер с жертва на топ разкъсва защитата на черния цар и получава бурни аплодисменти - включително от самия Спаски.
През 1975 г. Фишер отказва да играе срещу Анатолий Карпов. Това се случва, тъй като преди събитието Фишер настоява ФИДЕ да въведе коренно различни правила, като изпраща на организацията списък с 64 изисквания за мача. Според Фишер играта трябва да бъде без ограничение в броя на партиите, като победител става първият, достигнал десет победи, а ремитата да не се броят.
Освен това той поставя условието, че ако резултатът стигне до 9:9 победи, титлата да остане при него като действащ шампион. ФИДЕ приема част от предложенията му, но категорично отказва да приеме правилото за равенството, виждайки в него несправедливо предимство за шампиона.
Поради несъгласието си и убеден, че мачът трябва да се проведе единствено по неговите условия, Фишер се обижда и отказва да участва в мача. Така той не се явява за защита на титлата си.
ФИДЕ го лишава от титлата и обявява Карпов за световен шампион.
Фишер се оттегля от шаха за близо 20 години, връщайки се едва през 1992 г., за да победи отново Спаски в частен мач на осторов Свети Стефан, Черна гора, Югославия (днешни Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Косово).
След това Фишер се изолира, частично заради обвинения от американските власти за нарушаване на икономическите санкции срещу Югославия, а частично и заради своята параноя, антисемитизъм и крайни позиции.
На 13 юли 2004 г. е задържан в Токио с анулиран паспорт и започва да се бори срещу депортиране в САЩ. На 21 март 2005 г. Исландия му предоставя гражданство и само дни по-късно той се установява в Рейкявик - мястото на най-голямата му победа срещу Спаски.
В последните години от живота си Боби Фишер живее в почти пълна изолация в Рейкявик.
Фишер живее скромно, страни от медиите и поддържа контакт само с тесен кръг приятели и поддръжници. В този период здравето му започва сериозно да се влошава.
Той страда от бъбречно заболяване, което постепенно се усложнява, а отказът му от медицинско лечение, отчасти заради неговата недоверчивост и дългогодишна параноя, допринася за бързия му упадък.
На 17 януари 2008 г., на 64-годишна възраст, Боби Фишер умира в болница в Рейкявик от бъбречна недостатъчност.
Смъртта му слага край на живота на един от най-талантливите и противоречиви шахматисти в историята - гений, чиито лични демони често затъмняват, но никога не успяват да изтрият величието на неговите постижения.
