Ролята на робството в историята на викингите
Един от най-ярките компоненти от образа на викингите е понятието за свобода. Но за мнозина това е непостижима надежда. Всяко истинско описание на живота през епохата на викингите първо трябва да се примири с един аспект от ежедневието им, който е най-елементарно разделение в обществото: разликата между тези, които са свободни, и тези, които не са.
Робството отдавна е в Скандинавия, вероятно хиляди години преди времето на викингите. До 8 век сл. н. е. на север живее значително количество несвободни хора, като позицията им до голяма степен е наследствена. През епохата на викингите тази картина се променя драстично, защото за първи път скандинавците правят активното придобиване на хора ключова част от тяхната икономика. Това е една от основните цели на набезите на викингите и военните им кампании – и резултатът е огромно увеличаване на броя на поробените в Скандинавия.
Но нека бъде ясно заявено: викингите също са били роби, а отвличането, продажбата и принудителната експлоатация на хора винаги са били централен стълб на тяхната култура.
Една от причините, поради която тези обстятелства оказват толкова малко обществено познати, е, че стандартния лексикон на поробването – както се използват от академици и други, например, за трансатлантическата търговия с хора от по-нови векове – рядко се прилагат едно към едно за епохата на викингите. По-специално, има неяснота в терминологията, тъй като вместо „роб“ винаги се е използва съвсем различна дума: староскандинавското thræll – от което произлиза съвременната дума на английски „thrall“, който се използва за „робство“.
Комбинация от археологически и текстови източници обаче може да създаде относително изчерпателна картина на робството на викингите. Например, едно междинно състояние на слугуване е доброволно до определен момент, макар и налагано със значителна икономическа принуда, като средство за изчистване на дългове. Определени престъпления също се наказват с рабство за определен период от време.
Норвежката система невинаги е на пълно робство, но повечето поробени имат малко свобода. Както двама видни учени отбелязват преди 50 години“ „Робът не може да притежава нищо, да наследява нищо, да не оставя нищо“. Не им е плащано, разбира се, но при някои обстоятелства им е позволявано да задържат малка част от приходите, които са получават на пазара, когато продават стоки за своите собственици. В резултат на това е технически възможно, макар и рядко, за един роб да откупи свободата си. Те също могат да бъдат освободени по всяко време. Въз основа на тези параметри някои учени твърдят, че броят на действително поробените хора в обществото от епохата на викингите е относително нисък. Но тъй като изследователите провеждат допълнителен анализ на подробни европейски записи за набези на роби от викинги, мащабът на тази търговия се оказва доста висок.
Някои роби са родени в робство, тъй като и двамата им родители са били поробени, или някой мъж е импрегнира поробената им майка и отказва да признае детето. Други са взети в плен или при набези, предприети специално с тази цел, или като военнопленници. Въпреки че едно поробено лице може да премине през много ръце за месеци или години, този път почти винаги започва с насилствено отвличане.
Не всички поробени обаче – наистина, може би само малко малцинство – са задържани лично от своите похитители. По-голямата част влизат в по-широката мрежа за трафик на хора и са транспортирани до пазари и места за продажба в градове по всички земи на викингите и извън него, дори стигнат до Западна Европа. С течение на времето робството се превръща в основния елемент на търговията, която се развива през епохата на викингите по източните реки на европейска Русия и това, което сега е Украйна. Не съществува обаче солидна инфраструктура на специално изградени пазари на роби с аукционни блокове и други подобни. Вместо това транзакциите са дребни, но чести, като едно или две лица се продават наведнъж при всякакви обстоятелства.
Списъкът на Риг – една от старонорвежските така наречени едически поеми – е любопитна творба, която има за цел да опише божествения произход на човешките социални класи. В нея бог Хеймдъл, използвайки името Риг, посещава три домакинства. Едното е скромно и бедно, второто е скромно, но добре поддържно, а третиото е заможно. Риг прекарва три нощи във всяка къща, спейки между двойките, живеещи там, и след време се раждат поредица от деца – родоначалниците на съответно робите, фермерите и елитите. Произведението включва списък с имена, подходящи за житейските позиции на тези герои: „Първата двойка“ от поробения клас се казват Thræll и Thír като второто име на практика означава „жена-роб“.
