Мери Бел – 11-годишното дете-убиец

В криминалната история могат да бъдат открити много и най-различни злодеи, които доказват, че човек има неограничени възможности в доброто и злото, което може да направи. За съжаление сме способни да помним само злото, но понякога идват доста сериозни изненади – понякога злото стига дори до малките деца и ги превръща в дяволски творения.

Трудно е да си представим, че едно дете може да е убиец, но ако обърнем поглед към Африка и децата-войници, сигурно дори това не би могло да ни изненада. Там има разумно обяснение и какво наистина се случва, но при всички останали хора е доста трудно дори да се замислим за дете, което израства с нормално семейство, тогава се зараждат много въпроси.

Историята на Мери Бел е точно такава. Някъде там, нейната невинна визия започва да крие ярост, която никой друг не е виждал, а в хода на живота си, тя ще започне да извършва много сериозни и дори страшни дела. А цялата ѝ история започва едва на 11-годишна възраст. И до днес това име е загадка за разследващите и дори елементарните отговори не могат да потвърдят какво наистина се случва от другата страна.

Мери се ражда в едно не толкова стабилно семейство, нейната майка има психични проблеми и още от самото начало ще стане ясно, че Мери няма да има щастливо детство, няма да може да се радва на Коледа и други специални празници, всичко ще се обърне с главата нагоре. Като капак на всичко, майка ѝ работи като проститутка и често напуска дома, оставяйки я сама без нещата от първа необходимост. Не толкова близките роднини няма да забравят, че момичето често е получавало и много студено отношение, с години е имало тормоз, унижение и болка, а какво се случва, когато едно дете е мразено от самото начало? Така се ражда детето-убиец и така светът разбира, че никой не е застрахован от най-черните емоции, които един родител може да даде на своето дете.

Мери израства в бедната част на Нюкасъл, домашното насилие и агресивните съседи и приятели, ако изобщо можем да ги наречем така, са част от живота ѝ. Представете си дете, което никога не е чуло една добра дума, никога не е било помилвано, искано или обичано. Поставете го в една от най-жестоките обстановки и ще видите как отклоненията се превръщат в оправдание за кражби, агресия срещу други деца и вандализъм. Страшно е, особено ако сте показали на едно дете, че този свят просто не струва.

Учители и някои от познатите, защото е трудно да говорим за приятели, реално смятат, че Мери прави всички поразии, за да получи внимание. Логичното обяснение не може да се вмести в един особено абсурден живот и когато Мери започва да твърди, че е убиец, никой не ѝ обръща внимание, сякаш това е празно и изкривено твърдение. И тук идва проблемът, Мери никога не е имала причина да лъже и никога не се е вълнувала от мнението на възрастните, когато един човек разбере, че никой няма власт над него, той може да направи всичко и Мери се възползва от свободата си.

Никой не знае, че на 25 май 1968 г. (няколко дни преди, да стане на 11 години) тя е извършила своето първо убийство. В досието ѝ се твърди, че седмици по-рано е имала други агресивни моменти. Мери е играела с нейна приятелка Норма и 3-годишно момченце. Детето паднало и претърпялно някои много сериозни травми, по мнението на лекарите, това е бил инцидент и двете момичета се разминават с наказания.

Само ден по-късно майката ще заяви, че Мери е нападнала и душала нейното дете. Властите я прибират, започват да говорят, но никога не се повдигат обвинения за детско престъпление от социални грижи. Само две седмици по-късно, това ще се окаже най-фаталната грешка на държавния апарат. Мери удушава 4-годишния Мартин Браун в изоставена къща в квартала, не далече от родния ѝ дом. Властите вярват, че най-вероятно това убийство е извършено напълно самостоятелно. Страшното е, че самото дело е зловещо и отблъскващо, но Мери никога не се издава, тя никога не говори, никога не се опитва да покаже каквото и да било.

Известно време по-късно, Мери и Норма ще влязат в болница и ще започнат да чупат прибори и уреди и ще оставят бележки, че са виновни за убийството. За съжаление, малкото момиче няма намерение да спре до тук, вече се чувства неуязвима и предстои да се развихри.

На 31 юли (около два месеца след първото убийство) 3-годишният Браян Хауи ще изчесне от площадката близо до дома си. Полицията претърсва зоната и открива неговото безжизнено тяло, захвърлено близо до строеж. детето е било удушено, неговите крака и стомах са били рязани с бръснач и ножици, които обаче не можели да бъдат открити.

Странното е, че полицията открива буквата „Н“ върху стомаха на детето, която е поправена на „М“ след това. Щателните проверки и търсенето на опитни криминалисти показва, че убийството е извършено най-вероятно от друго дете. Препоръката е обвързана с издирването на престъпника. Досието на Мери и Норма показват, че са най-дейни в нарушаването на правилата. Задържани и разпитани в полицията, децата признават, че са действали заедно. Признават, че са удушили Браян и разказват как са извършили престъплението.

Медиите разбират за цялата сага и бързо започват да пишат за историята, никога преди това не е имало толкова малък сериен убиец. Много хора започват да се чудят какво се е случило на Мери, за да започне да извършва най-жестокото престъпление в света. И отговор няма. Фокусът върху Браян ще накара полицията да сравни и случая на Мартин, защото приликите наистина са очевадни. Плашещото е, че когато шаблонът се постави на първия случай, всичко започва да разкрива своите болезнени критики.

Така и първото дело успява да се залепи като присъда върху Мери и Норма. На 17 декември в съда ще има една огромна изненада, Норма ще напусне залата свободна. Мери няма да има този късмет.

Журито слуша мнението на психиатър, който определя състоянието на младата убийца като класическа форма на психопатия. След това и присъдата не е изненада. Съдията ще посочи, че Мери е особено опасна личност, която не може да се размине просто със симпатия и някаква форма на страдание.

Момичето е изпратено в затвор за малолетни, там започва да посещава и болница, където да се лекува. Докато светът става още по-черен за Мери, нейната майка Бети ще разказва най-различни истории, за да капитализира цялата легенда и да спечели още повече внимание. Тя разказва най-различни небивалици, за да получи още пари.

Известно време има бяла тишина по случая, но Мери не обича да губи внимание, тя успява да избяга от затвора през 1977 г. Заловена е само няколко дни след това и отново е върната.

Необходими са цели 12 години, преди да бъде освободена отново, напуска затвора на 23 години, сменя името си и започва да живее един нов живот. Твърди се, че на 25 май 1984 г. има дъщеря, но никой не знае къде живее и кой точно е нейният съпруг. През 2003 г. Мери успява да победи пресата и да си издейства пълна анонимност, както и за дъщеря си. Самото дело ще се нарича „Правата на Мери Бел“. През 2009 г. става ясно, че Бел става и баба, а това прави още по-странна ситуацията.

Мери Бел никога повече не се разкрива и предпочита да живее далече от миналия живот. Нейната история показва, че грешките по пътя могат да бъдат изкупени до известна степен, но едва ли човек с такова минало е способен да спи спокойно. Днес никой не може да потвърди, че е дори жива.