Ловът на модерния Джак Изкормвача – 10 години в терор
След като забелязахме какво е поведението на едно общество, когато говорим за изолация и заключване по домовете, можем да си представим каква ще е реакцията, ако изведнъж полицията официално обяви, че по улиците властва една много по-смъртоносна опасност – човек, който не само успява да избегне полицията, но винаги успява да намери начин да задоволи своите кървави инстинкти.
Какво ще си представите, ако единствените доказателства, които властите имат, това са аудио запис, изпратен по пощата, придружен с още едно писмо. Представете си, че отивате в магазина и тази аудио касета заменя музиката в магазина. Съществува и по-лош вариант, намирате се в бар и изведнъж, вместо любимите песни, чувате гласът на модерния Джак Изкормвача, който освен всичко останало, продължава да добавя нови и нови жертви към своя лист.
И след като Волтер е заявил, че адът са другите, можем да си представим колко точно форми на този човек се срещат днес и колко малко практически знаем. Историята на Питър Уилям Сутклиф е повече от смразяваща. Това е човекът, който успява да разиграва всички във Великобритания цели 5 години. По официални данни е убил около 13 жени и се е опитал да извърши същото престъпление с още 7 случая, но въпреки това, липсват доказателства, липсват и достатъчно свидетелски показания.
Питър се оказва съвършената машина за убиване, при това във време, в което полицията остава с вързани ръце. Въпросът за милиони долари е винаги един и същ: какво принуждава един човек да започне това, да се превърне в изрода, който днес мнозина познават. Питър се ражда в Западен Ридинг, Йоркшир и е отгледан като католик. От самото начало е самотник, който трудно се социализира и на 15-годишна възраст напуска училище, за да започне работа. Единственото предложение е да бъде гробар на смени през 60-те години на миналия век. След това работи във фабрика за телевизори, а по-късно решава, че иска да работи като търговец и да пътува малко повече.
През 1975 г. получава обезщетение, което инвестира, за да изкара книжка като шофьор на камион и след това започва да работи. Обвиняват го за кражба на стари автомобилни гуми, но след това е освободен. През 1976 г. намира работа като шофьор на камион в Брадфорд. Нещо някъде по линията се чупи, защото Питър започва да изпитва особено привличане предимно към проститутките. Според някои от време на време е използвал техните услуги, преди да бъде обран, а според други в един момент е решил, че може да ги наблюдава много сериозно. През 1967 г. дори успява да се ожени и всичко сякаш изглежда нормално.
В последствие разбира, че въпросната дама не може да има деца, изневерява му, но пък заедно закупуват къща. И докато началото изглежда особено невинно и никой дори не би заподозрял, че този човек има каквито и да било проблеми, на гробищата започнали да се появяват доста свирепи шеги, а малко след това Питър започнал да наднича в колите на онези клиенти, които се възползват от платената любов. През 1969 г. става ясно, че Питър преследва проститутка, която вярва, че е откраднала парите му. Негов приятел го вози с микробус, когато вижда друга дама и слиза, за да се разправя с нея.
Докато шофьорът Тревър чака в микробуса, Питър се връща и заявява, че е стигнал до изоставен гараж и я ударил по главата с камък в чорап. Тревър си спомня, че Питър е признал това и двамата изчезват. По-късно полицията го открива, след като жената си спомня регистрационния номер. Пред униформените, Питър заявява, че я е ударил с ръка, а не с камък. Проститутката отказва да повдгине обвинение, а и разправа не последвала, защото нейният съпруг така или иначе бил в затвора. Следователно още тогава властите можели да си спестят всички видове главоболия, използвайки малко по-разумните методи. Питър дори не е записан в списъка с обвинения. Следователно около 6 години по-късно ще направи нов опит за убийство. Напада Ана Рогулски, след като я удря с чук по главата.
С нож успява да отвори корема ѝ, но понеже избира мястото на нападението близо до жилищен квартал, съседите го смутили и напуснал сцената, без да успее да извърши убийството. Ана успява да оцелее, след като е оперирана. Щетите по тялото не са единствените, дамата страда от психологична травма. Самата тя ще признае, че много често съжалявала, защото не е убита, хората постоянно я сочили с пръст, тя самата се страхувала изключително много да излиза и животът се превърнал в много жесток кошмар.
Същата година напада Олив Смелт, но отново е притеснен от съседското любопитство и напуска сцената, без да задоволи жаждата си за кръв. Жертвата по-късно ще си спомни, че нападателят ѝ имал йоркширски акцент, но това е пропуснато като информация. На 27 август напада Трейси Браун, която получава удар с чук в тила. Момичето има мозъчна травма и дълго време Питър не се смята за убиеца, но в последствие признава. Първата му жертва пада на 30 октомври. Уилма МакКан е майка на четири деца от Лийдс. Тя няма никакви шансове за оцеляване. Ударена е два пъти с чук и намушкана около 15 пъти. След разпита на 11 000 души, никой дори не подозира какво се е случило.
През 2007 г. една от дъщерите на жертвата ще се самоубие, след като преживява години депресия. Полицията няма никакви отговори по темата, но това дава само крила на убиеца. В началото на януари 1976 г. напада Емили Джаксън. 42-годишната проститутка използвала буса на съпруга си, след като трябвало да се изхранват по някакъв начин. Питър я намушква около 52 пъти. Разследващите вярват, че е настъпил бедрото и нарочно, за да остави следа от ботуша си. През май извергът качва младо момиче на име Марсела Клакстон, която се прибира от парти при приятели.
Предлага ѝ да я закара. По пътя Марсела пита непознатия дали може да отбие някъде, за да отиде до тоалетна. Именно там получава удъра по главата. По време на атаката Клакстон е бременна в четвъртия месец и в последствие губи бебето. Трябва да преживее няколко мозъчни операции и до края на живота си се бори от припадъци и хронична депресия. И историята продължава така около 5 години, поне толкова са случаите на известните престъпления. Мнозина се чудят какво наистина се обърква, за да се позволи на един дребен човечец да се превърне в такова божество.
Полицията на острова получава едно от най-жестоките предизвикателства и дори най-накрая започва да използва компютри, но резултати няма. Преди това всички досиета се пазят на хартия и се пишат ръчно. Ръчното търсене се оказва особено трудно, а самият Сутклиф е интервюиран цели 9 пъти и никога не излиза на бял свят. Всеки път неговият акртон се губи и свързването на всички точки се оказва доста изненадващо. Най-накрая всички ще признаят, че разследването е било толкова осакатено от самото начало, че мнозина трябва да се радват, защото по това време няма друг известен изверг, който толкова сериозно да се възползва от това.
Междувременно се отправят и критики към разследващите. На първо време се говори за възрастен човек. Освен това е изпратена аудио касета, която се оказва измама и въпреки желанието на разследващите да познаят гласа и поне използвания диалект. Жертвите се игнорират и техните показания не влизат в сила. За мнозина изпратените писма и аудио касетата са направени от хора, които така или иначе нямат нищо общо с тази идея и спрямо разследването на ФБР, което се води паралелно за изучаване на поведението, извършителят дори не отговаря на профила на някой, който ще изпрати нещо подобно.
Един от големите проблеми е, че въпреки представянето на данни, които не са публикувани в големите вестници, измамникът използва някои клюки, за да може да се представи за извършителя. След като толкова време липсва резултат. Полицията първо излиза пред телевизията и моли всеки с информация да се обърне към медиите, а след това молят извършителя да се предаде и да получи помощ. Това не дава резултат. Накрая дори се въвежда полицейски час, с който се забранява на жените да се движат свободно след 8 часа вечерта, особено ако смятат да излязат сами.
Това успява да накара мнозина да побеснеят и се стига до феминистки движения и протести, които обаче не водят до нищо добро. Благодарение на упорството, още жертви попълват списъка. Друга голяма грешка е, че много от разследващите вярват, че Питър, който вече носи името „Изкормвача“, възползвайки се от „Джак Изкормвача“, мрази особено много проститутките. Сякаш е обявил война, но повечето жертви са напълно невинни жертви. Липсата на каквито и да е адекватни мерки, липсата на всякаква информация, огромният страх, както и намирането на трупове, всеки път на различно място, доказват, че от всички, най-голяма облага има именно Питър.
В последствие всеки чака следващото позвъняване по телефона, за да отиде и да направи инспекция на локацията и да се постарае да намери повече улики. Никой не може да получи повече от това, което се случва. Краят на ужаса се случва на 2 януари, когато полицията спира автомобил, в който се качва 24-годишната Оливия Рейвърс. Един от полицаите проверява номера и разбира, че регистрацията на автомобила принадлежи на друга марка, следователно е фалшив. Убиецът е прибран за фалшива регистрация, а не за нещо друго. Едва с малко по-обстоен преглед, някои от инспекторите откриват много сериозни прилики с издирвания човек през последните 10 години.
На следващият ден, докато Питър седи зад решетките, екипът се връща и прави обстоен преглед на локацията, където открива, въже, нож и чук. Те са били скрити, докато самият Питър заявил, че отива до тоалетната в храстите и най-вероятно там е премахнал въпросните инструментите. Необходими са два дена разпити, които в последствие дават резултат. Питър най-накрая признава, че е убиецът, който преследват толкова дълго време. По-късно заявява, че Бог го е накарал да извърши убийствата.
Заявява, че жертвите му били мръсници. Единственото съжаление било, когато разговаря с най-младата си жертва. Великобритания е на нокти и в един момент полицията е принудена да се включи в нещо много по-свирепо – да предпази извършителя от публичен линч, а мераклиите са повече, отколкото човек може да се представи. По време на делото, адвокатите настояват Питър да бъде освободен от отговорност, поради простата причина, че не може да носи отговорност. Обвиняемият заявява, че е инструмент на Бог и следвал неговата воля. Гласовете, които чувал, го принуждавали да убива, при това докато работил като гробар. За убийствата отрича да има всякакво участие, но за опитите за убийство се признава за виновен. Вместо в затвор, Питър се озовава в лудницата, след като се смята, че има параноидна шизофрения.
Впрочем неговата съпруга също има такава и най-вероятно Питър може би се е опитал да заблуди всички. По препоръка на лекарите, убиецът трябва да стои там до 2011 г. В последствие през 2010 г. се настоява да изкара цялата си доживотна присъда. В лудницата не живее особено добър живот, но най-накрая признава още две атаки. През 2015 г. се смята, че Питър вече не е душевно болен.
През 2016 г. медицински трибунал насрочва по-подробен преглед и отново отказва да го освободи. На 13 ноември 2020 г. на 74-годишна възраст Питър Сутклиф умира от коронавирус. Така приключва и историята на човека, който тероризира няколко английски града в продължение на 10 години.
