Kак да проследим рода си – предците ни, заради които сме тук

Всеки човек неминуемо поне веднъж през живота си задава въпросите: защо принадлежим към определени родове, кой им е родоначалникът, от къде е тръгнал родът, какъв е приносът му към страната? Тези въпроси, макар и от изминалите векове, могат да намерят своите отговори. Като човек, който от близо 6 години търси своите корени, реших да споделя личния си опит и да предложа някои възможни решения.

Как да стигнем по-назад във времето и как да проследим родовете си? Лично моето пътешествие благодарение на едно домашно задание. Бях ученик в 5 или 6-ти клас. Учителят ни по български език и литература ни натовари със задачата да направим родословно дърво. Притесних се, тъй като не знаех почти нищо за родовете си. Засрамих се, много пъти си зададох въпроса: как до сега не съм се заинтересувал? Трябваше да си направя заданието, но от къде да знам, че всъщност това ще е нещо повече от задание след години?

Поразпитах родителите си, а по-късно и моята баба, от която научих годините на раждане и смърт на моя прадядо и прабаба. Стигнах само до там. От там насетне зациклих за известен период, тъй като за съжаление моята баба не знаеше през кои точно години са се родили прапрадядо и прапрабаба. За тях научих едва през 2018 г. Военният клуб в Русе беше организирал конкурс, в който трябваше да разказваме за представител на рода, който е участвал във Войните за национално обединение на България (1885-1918 г.).

По разказите на баба знаех, че прапрадядо е участвал в една война, но не знаехме точно коя е. Баба казваше, че прапрадядо е бил пленник цели седем години в Сърбия. Тогава разбрах, че най-вероятно е бил сред стотиците хиляди мобилизирани войници в Първата световна война. Точно така се и оказа, като това се подкрепи и от наличните в Държавния военно-исторически архив документи във Велико Търново.

1. Ако имате прародители, участвали във войните за национално обединение на България и търсите информация за тях, проверете във Военния архив във Велико Търново. Не забравяйте да поразпитате ваши дядовци и баби за допълнителна информация (полк, рота, част, на кой фронт се е сражавал, бил ли е пленен, бил ли е ранен, бил ли е награждаван), тъй като по този начин ще улесните работата на служителите в архива. От 2015 г. действа уеб страница, в която може да видите имената на загиналите и наградените наши войници през войните. Тук прилагам и линк: http://archives.bg/wars/

1.1. От линка, който посочвам долу, може да направите запитване до Държавения военно-исторически архив във Велико Търново (ДВИА). Преди да го направите обаче проучете добре в кои войни са участвали вашите дядовци, на кои фронтве са се сражавали. Повтарям: това ще улесни работата на служителите в архива, тъй като те ще ви търсят конкретно име сред стотици хиляди мобилизирани войници…

 http://212.122.187.196:8081/service/group/bdbdcd2b-fa87-4aa5-b08b-353a44dbc0c5 – линк към „Услуги“ към Държавна агенция „Архиви“.

          Малко по-късно научих, че прапрадядо ми е отбил наборната си служба през 1909 г. Лесно се пресмятат години, ако се знае кой набор е бил вашият прародител – в моя случай вадя 19-20 от 1909 г. и получавам годините 1889-1890 г.

Набор – 19/20 = година на раждане.

По всяка вероятност през една от тези години е бил роден моят прапрадядо. Но за да съм по-сигурен аз задълбочих още повече изследването си. Посетих гробищата и заедно с един мой приятел потърсихме гроба на прапрадядо. Това, което 18-годишният аз тогава не знаех, е че гробовете на починалите до 40-50-те години, не са надписани.

Те са само едни камъни, без надпис, без дата на раждане и смърт, без имена. Това усложни моето изследване. Оставаше само да открия датата на смърт на прапрадядо. Поразпитах баба, която ми каза, че: „когато аз съм се родила (р. 1947 г.), дядо ми не е бил измежду живите. Починал е през 40-те“. От тук ми стана ясно, че е починал някъде около 1940-1946 г., но от къде мога да съм сигурен?

          Точно в този момент научих от по-възрастните жители на моето родно градче Ветово, че в общината се пазят регистри за гражданското състояние, те ги наричаха „кютюк“ (на турски). Още ми е чудно как не съм се сетил да попитам там. Оказа се, че в общината разполагат с регистри от 1916 г. до днес. По-старите регистри за периода 1893-1910 г. се пазят в Държавен архив-Русе. Нека да продължа с разказа за прапрадядо…

Отидох в общината и обясних за какво става дума, насочиха ме към отдел „ГРАО“ (Гражданска регистрация и административно обслужване). Обясних на служителите с каква цел съм тук. Те бяха изключително любезни, издириха и откриха регистрите от 1940 до 1946 г. Започнаха да търсят. Първоначално без успех – 1940,41,42,43,44, 45 г., никъде не откриха името „Неджиб Хасан Белбер“, който е моят прапрадядо.

Последната ни надежда беше в регистъра от 1946 г. Ето, че имахме късмет – появи се в целия си блясък моят прапрадядо, за когото научих, че е починал на 6 януари 1946 г. в село Ветово. За моя изненада в акта му за смърт пишеше и точна дата на раждане: 5 февруари 1890 г. в семейството на Хасан Белбер и Халиме Белбер. По този начин всъщност се сдобих с информация и за моите прапрапрадядо и баба.

2. Ако разполагате с информация за това в кое населено място са родени вашите предци и приблизителни години на раждане/смърт, то вие имате право като наследници да се информирате в отдел ГРАО на съответното кметство/съответната община. Там те ще ви информират за регистрите, които се пазят в отдела.

В моя случай най-старите са от 1916 г., но в Държавен архив-Русе се пазят и такива от 1893-1910 г. За да разгледате дали в архивите на областните градове се пазят такива регистри за вашите села/градове, може да направите справка/търсене от Информационната система на държавните архиви. Тук прилагам линк: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx. Изберете архив и въведете ключова дума, като тя може да бъде името на населеното място или пък на рода, за който търсите информация.

Давам пример: Архив: Държавен архив – Велико Търново; Ключова дума: Елена. Тук ще видите и: „Дата от“; „Дата до“.Примерно ако търсим за периода 1879–1910 г., трябва да въведете: 01.01.1879 – 01.01.1910 г.

3. В църковните книги се регистрират най-важните събития от живота на християнското население – раждане, кръщене, брак, смърт. В Информационната система на държавните архиви потърсете фондовете на църковните настоятелства на съответните селища! За мюсюлманите също се водят такива регистри от ходжи. Често се съхраняват в джамиите. Възможно е такива регистри да има и във фондовете на джамийските настоятелства. Не забравяйте да ги проверите в Информационната система на държавните архиви!

4. Трудно е да издирите и откриете надгробен камък на починали преди 100-150 години. Не забравяйте, че някои от гробищата вече не съществуват, тъй като са разорани, разкопани и превърнати в ниви или жилища. Има много такива случаи. Редно е да отбележим, че нашите предци са водили живот, който е бил в пъти по-труден от нашия. Поради беднотия голяма част от тях нямат надгробни камъни, които да са надписани.

Все пак това не означава, че навсякъде и при всеки род е било така. Затова не забравяйте да посетите гробищата и да издирите гробовете на вашите предци. По-богатите и авторитетни хора имат надписани камъни. Такива съм срещал и аз в моето населено място от началото на XIX в. Бъдете много внимателни към надгробните камъни, тъй като времето си взема своето и има вероятност да са натрупали мухъл или да се ронят!

          И тъй като стигнах до прапрадядо, който се е родил през 1890 г., аз не спрях до там. По-късно се запознах с регистрите на моя град от периода 1893-1910 г., които се съхраняват в Държавен архив-Русе. Редно е да кажа какво представляват те. Това са регистри за гражданското състояние, в които могат да бъдат проследени всички родени, починали и сключили брак в съответната година. В тях всеки детайл трябва да бъде проследен внимателно, тъй като след всеки акт (няма значение дали е за раждане, смърт или бракосъчетание) има имена на свидетели. Тъй, че няма нищо чудно ваш прародител да се появи там.

Често се посочват религията и годините на свидетелите. Затова ви съветвам да проследите всеки детайл много фино! Така например аз успях да открия моите прапрапрародители, бащата и майката на прапрадядо ми Неджиб. Оказа се, че прапрадядо е имал сестра на име Афизе, която е била родена през 1885 г. и е починала през 1893 г. Това засякох в регистъра от 1893 г. В акта за смърт на Афизе има информация за нейните родители: „Белбер Хасан, мохамеданин на 36 години“ (роден ок. 1857 г.) и Халиме Мехмедова, „мохамеданка на 30 години“ (родена ок. 1863 г.). В акта е написана и точната дата на смъртта.

В регистъра на село Ветово от 1894 г. пък се натъкнах на друга информация, поради която апелирам тези ценни регистри да се четат много внимателно. Един от моите прародители (прапрапрапрадядо ми) Сибрели Исмаил се появи ненадейно като свидетел при сключване на брак. Той, според описанието, е на 65 години, т.е. роден около 1829 г.

5. Проверете в Държавните архиви на областните градове дали има налични документи от края на XIX и началото на XX в. Не всички общини/кметства предават архивите си в областните архиви! Затова е възможно част от тях да са си все още в съответните кметства. Когато ги откриете, прочетете всеки детайл внимателно!

Съвет: бъдете внимателни в кой архив търсите информация за вашето селище. Така например един град/село е възможно преди 40-50 години да е към един окръг (напр. Разград), а сега да е към Търговище! В такива случаи трябва да проверите в кой архив са предадени документите на населеното място. Има вероятност те да се появят и в двата архива. Най-лесният начин да проверите е чрез ИСДА! Веднъж изберете съответния архив (в случая като пример бе даден гр. Разград), а при втория опит изберете другия (пр. Търговище). Данни за вашето населено място/род може да потърсите и във фондовете на Централния държавен архив (ЦДА).

          И така, до този момент стигнахме най-късно до 1829 г. През тези години българските земи са под османска власт. Как да проследим родовете си възможно по-далеч във времето, например през епохата на Българското възраждане (XVIII-XIX в.)? Има един много важен източник, който ни пренася чак до края, дори в някои случаи до средата на XVIII в. Аз имах щастието да работя с тези османски регистри, наречени „нюфус“ дефтери.

Това са регистри на мъжкото население-данъкоплатци и на младежите, които биха попълнили редиците на османската наборна армия, която се създава след 1826 г. Нюфус регистрите започват да се водят през 30-те на XIX в. и се водят до средата на 40-те на XIX в. Те са големи дефтери, обхващащи цели области и няколко населени места. По-големите градове често имат отделни регистри. Такива са случаите с Русе, София, Видин и др. Да вземем за пример един такъв регистър, с който съм работил.

Това е регистъра на Ветово от 1843/44 г. Регистрацията се извършва по домакинства. На първо място е регистриран ходжата/имамът на населеното място. След него по важност следва хатибът. Това е религиозно лице, което чете петъчно хутбе (молитва). Те се назначават със султански берат. Чак след тях по важност е кметът. Такъв е бил един от моите предци, вероятно моят прапрапрапрапрапрадядо Думанлъ Мехмед, който е починал на 28 септември 1842 г. Имах щастието да работя и с нюфус регистър на християнското население на Котел.

Там е доста по-различно, тъй като става дума за доста голямо населено място. То е разделено на 26 махали, като в една от тях се появи и името на Стойко Попович, баща на известния наш революционер Георги Раковски. С този тип регистри българските историци започнаха да работят усилено отскоро. Резултатите са налице; изследване показа, че има голяма вероятност Васил Левски да е бил роден не през 1837, а през 1840 г. Това установиха историците Григор Бойков и Пламен Митев именно на базата на наличните нюфус регистри за Карлово.

Едно подобно изследване извършвам и аз към този момент за Г. С. Раковски, който в нюфус от 1833 г. е посочен на 14 години. Именно поради това твърдя, че Раковски най-вероятно се е родил през 1819/1820 г., а не през 1821 г. Тези османски регистри за щастие вече са достъпни за всеки изследовател, който владее османотурски език, тъй като архивните работници в Турция дигитализираха Османския архив в Истанбул.

          В нюфус регистрите, с които аз работих, успях да открия много родове, които и до днес живеят в моя град. Работата ми по тях не е приключила, като се надявам да се превърне в едно мащабно изследване. Тези регистри ни дават много ценна информация. На първо място придобиваме представа за рода, за човека, за годините му, физическата му характеристика (с нисък, среден, висок ръст; с/без мустаци/брада).

Османските регистратори не са забравили да отбележат и недъзите на регистрираните. Това те го правят, за да освободят от данъци своите поданици. Затова често се срещат описания като: едноок, куц и др. За съжаление имената на родовете присъстват само при мюсюлманските поданици. При християнските наблюдаваме само първото и второто име, като например: „Вълчо, син на Митю“ и пр., което затруднява проследяването на родовете. Често в нюфус дефтерите се правят допълнения с червено мастило – тук се отбелязват миграциите и смъртните случаи, като се посочва точната дата.

Друг тип важни регистри за изследване на родовата история се оказват и т.нар. „теметтуат дефтери“. Това са данъчни регистри, водени някъде около средата на 40-те на XIX в. Там се описва цялото имущество на поданиците, данъците, които те заплащат на Високата порта и годишният им приход. Тук чиновниците са описали само главите на домакинствата и тяхното имущество, животни, земи и пр. Тук съм срещал и имена на местности по моя роден край.

Така например възрастните ми респонденти в разговори бяха казали, че край Ветово е съществувало мелница, чието име било „Тез дурак“. В теметтуат на селото от 1845 г. пък пише, че се е наричало „Терзи дурак“ (букв. „Спирка на шивачите“). Друг интересен случай на който се натъкнах при моята научно-изследователска дейност е при търсенето ми на информация за рода на Г. С. Раковски. В теметтуат на Котел от 1845 г. се появи баща му Стойко Попович с цялото си регистрирано имущество и годишен приход.

6. Не пренебрегвайте занаятите и занаятчийството, когато изследвате рода си. Ако родът ви носи име на определен занаят, като напр: Гайтанджиеви, Дерменджиеви и др., то по всяка вероятност сред предците ви е имало човек, който е посветил живота си на занаята. Именно от там по всяка вероятност е дошло името на рода.

7. Поразпитайте за имена на местности, мелници, кладенци – има вероятност някои от тях да са свързани с вашия род!

8. Питайте дали съществуват легенди, свързани с вашия род – устната памет е жива, докато има кой да я предаде!

9. Не забравяйте да се информирате как са се наричали първоначално вашите родове и дали е имало смяна на името на рода (като например да се е появил някой виден представител, чието име било дадено на рода).

10. Нюфус и теметтуат регистрите не са напълно достоверни източници. При нюфусите често годините на регистрираните са закръглени, като с точност се набляга на по-младото поколение. Все пак те са много важни източници за родовата история. Благодарение на тях изследователят придобива представа за рода и личностите, които изследва.

11. Друг важен източник са и съдебните дела, водени през османския период. Те са доста подробни и могат да бъдат открити в кадийските сиджили. Някои от тях са преведени и на български език. Има вероятност да се появят случаи, свързани с представители на вашите родове.

12. Поразпитайте вашите родители/баби и дядовци, лели, чивоци и роднини дали те пазят документи, свързани с родовата история и памет. Сканирайте/снимайте ги и ги съхранете.

          Ако трябва да обобщим нужните за родово изследване неща са следните:

Първо – трябва да се води интервю, разговор с представителите на рода. Трябва навреме да се поразпитат най-възрастните представители. Препоръчвам тези разговори да бъдат записани с мобилно устройство или да се водят записки на ръка. Първата стъпка е най-важна. Трябва да се научи от къде е тръгнал родът, дали се е преселил от друго населено място, къде са гробовете на предците и т.н.

Второ – когато първата стъпка е изпълнена напълно е възможно да се стигне до началото на миналия или края на XIX в. От там насетне ви се пада трудоемката задача да потърсите в областните архиви по-ранни регистри за гражданското състояние. Както и многократно споменах това се извършва най-лесно чрез системата ИСДА, като горе посочих и линк.

Трето – поздравления! Ако сте стигнали до тук, то вие сте в епохата на Българското възраждане. Най-важните източници за изследването на родовата история през тази епоха се оказват османските дефтери, особено тези, водени през 30-40-те на XIX в. (нюфус и теметтуат). Такива регистри са налични и за 70-те години на XIX в. Те се наричат „арази“ дефтери (регистри за земята).

Тук се описва главата на домакинството и с колко декара земи разполага. С такъв регистър от 1873 г. за Ветово имах щастието да работя. За съжаление там години и физическа характеристика не се споменава. Други надеждни извори за периода са църковните книги, в които са описани най-важните събития от живота на християните: раждане, брак и смърт.

Четвърто – разбира се изследването на родовете не спира до XVIII-XIX в. За наше огромно съжаление подобни на нюфус дефтери регистри не са водени през по-ранните векове. Има разбира се други регистри, но в тях често четем: „Михал, син на Иван“, „Али, син на Мехмед“ и др. Това не ни позволява да научим за кои родове става въпрос, нито пък да го проследим. Тук по-скоро трябва да се провери дали има легенди, които се отнасят за толкова ранен период (XV-XVII в.) и дали легендарният образ го засичаме в регистрите.

          Изследването на предците е трудоемка, но много приятна задача. Всъщност е нещо повече от задача, то е наш дълг. Аз лично, пък и предполагам всеки друг, смята, че трябва да познаваме родовете си. Споделих с вас, читателите, моя скромен опит с изследването на родовете ми. Аз лично до този момент успях да се докосна до началото на XIX в., но на всички вас ви пожелавам успешна работа по изследването на родовете ви и дано да стигнете възможно най-далеч във времето.

Никога не се отчайвайте и не се отказвайте, щом не успеете да откриете нещо конкретно. Не се знае изобщо от къде ще изскочи след определено време. Водете си бележки, записки, записвайте вашите респонденти, разговаряйте с най-възрастните жители на вашето населено място, може пък да имат спомени за някои от представителите на вашите родове. Така например аз бях научил от един дядо на 90 години, че прапрапрадядо ми е имал кафене, което подарил на мюсюлманската общност, за да бъде превърнато в сграда на училище.

Бъдете постоянни във вашата изследователска дейност, изследвайте всеки възможен детайл и не забравяйте да се забавлявате, докато работите по темата. Най-вълнуващото за един изследовател е да открие нещо ново, което касае неговите родове. Пожелавам ви да усетите това чувство! Надявам се, че разказът ми и моите съвети към вас да бъдат полезни. Пожелавам ви успех!

Снимки: Личен Архив – Октай Алиев