6 грешни представи за Средновековието

1. През Средновековието жените са толкова потискани, че никога не правят нищо интересно

Средновековното общество със сигурност е дълбоко патриархално и жените са силно потискани. Това обаче не означава, че са просто пасивни жертви. Има много примери за необикновени жени, които постигат голяма известност: Елеонор Аквитанска, Жана д’Арк и Катерина Сиенска са  само няколко. Но вече знаем и много повече за ежедневния живот на жените от целия социален спектър. Те участват в социалния, икономическия и политическия живот, активно и често критично. Например, селските жени играят критична роля в своите малки стопанства; самотните жени в градовете са много икономически активни; жените търговци понякога управляват бизнеса си много успешно. Освен това, жените били и доста обединена част от обществото. Откриваме случаи на жени, които си помагат взаимно в случаи на заболяване; сестри, майки и дъщери, които се придържат една друга; и жени, които се придружават при трудни пътувания.

2. Всички са ниски и умират млади

Доказателства като малкия размер на много средновековни рамки на врати карат мнозина да вярват, че хората през Средновековието са значително по-ниски. Всъщност археологическият анализ показва, че средната височина се променя малко през последните 1000 години. От 10 век до 19 век средната височина не се измества повече от няколко сантиметра от около 158 см за жените и 170 см за мъжете.

Също така е подвеждащо да се мисли, че продължителността на живота е значително по-малка. Средните стойности са изкривени от много високите нива на смъртност в периоди на епидемични заболявания, като Черната смърт от 1348 г. и от високата честота на детска смъртност. Всъщност източниците дават много примери за селски старейшини, които са в осемдесетте си години и все още са способни да си спомнят дълбоките социални промени от детството им.

3. Селяните са глупави бунтовници

Вярно е, че средновековните селяни имат малък достъп до образование или въобще начини да се ограмотят, но в никакъв случай не са глупави. Когато протестират, те го правят стратегически и съзнателно се позовават на важни документи за своите права като Книга на Страшния съд (на снимката виждаме страница от нея) от 1086 г. Що се отнася до по-общата им проницателност, много селяни успяват да се възползват ефективно от стратегически и доста сложни механизми за това как да управляват своите земеделски грижи. И оцелелите доказателства в цяла Европа показват, че селяните знаят как да се свържат с правните системи и съдилищата в своя полза – независимо дали в спорове със съседи, със съпрузите си или с техните владетели.

4. Средновековните градове са нехигиенични и скудни

Докато много средновековни градове действително вонят, хората със сигурност не са обезпокоени от това. Все по-нови научни трудове се фокусират върху усилията за поддържане на средновековните градове чисти и здравословни, особено в късния средновековен период. Макар че често четем за мръсотията и мизерията в града, има огромно количество разпоредби относно въпроси като изхвърляне на отпадъчни води по улиците или как животните могат да се разхождат свободно по улиците.

5. Средновековните хора са брутално и безразсъдно агресивни

Въпреки че е много трудно да се оцени това статистически, нивата на междуличностно физическо насилие наистина са много високи. Това обаче е нещо, което всеки случай притеснява средновековните хора: в редица контексти те наистина агонизират за нивата на насилие и вредата, която то може да причини, като същевременно признават, че понякога все пак е полезен начин за възстановяване на „реда“. Например домашното насилие понякога се насърчава като начин за „дисциплиниране“ на непокорни съпруги, но също така е обект на истинска загриженост, че може да стигне твърде далеч. Рицарските кодекси осигуряват начини за прославяне на насилието, но в същото време се опитват да го канализират и ограничат.

6. Средновековните хора мислят, че светът е плосък и нямат представа за по-широкия свят

Докато средновековните хора обичат фантастични истории за чудовищни ​​народи по далечни земи, повечето може би са изненадващо добре информирани за света извън техния дом. Това е отчасти защото пътуванията са много разпространени през Средновековието: поклоненията, търговията и дипломацията вървят с много придвижване.

Повечето хора също така знаят, че светът е сферичен. Ако средновековните карти изглеждат доста наивни за съвременните очи, това често се дължи на факта, че тяхната функция е различна: много карти имат известна религиозна насоченост, а не са мащабирани географски изображения, както днес.