Сладка агресия: Защо искаме да смачкаме очарователни неща?

Понякога като видите малко, сладко бебе или малко, меко кученце, не ви ли се иска да го стиснете. Знаете какво имаме предвид, нали… Големи очички, малки лапички; кръгло коремче – не ви ли карат просто да искате да го хванете това кутренце и да го намачкате!

Ако да (а ние сме сигурни, че да), не се притеснявайте – не сте сами… и не сте и психопат. Това е нормално явление, известно на психолозите като „сладка агресия“.

„Просто в главата ви се появява пулсиращата мисъл: „Искам да го смачкам“ или „Искам да го стисна“, или „Искам да го изям“, казва пред NPR през 2018 г. Катрин Ставропулос, сега доцент по психология в университета от Калифорния, Ривърсайд.

„Но когато хората се чувстват по този начин, те всъщност нямат желание да причинят вреда“, пояснява тя. „Хората си мислят: „О, това е странно, може би съм единственият, който се чувства така, не искам всъщност да го наранявам… Само му се радвам.“

„Но няма да бъда изненадана, ако това ви звучи познато: около половината от нас понякога изпитват подобни мисли“, казва Ставропулос. „Всъщност усещането е толкова разпространено, че някои езици имат специални думи за него – на тагалог, например, съществува думата „джиджил“, която се дефинира като „треперене или скърцане със зъби в отговор на ситуация, която преодолява самоконтрола на човек; непреодолимо желание да стискаш нещо, което е много сладко.“

От психологическа гледна точка това е нещо, което се нарича „диморфно изразяване“ – тоест, когато външните ни действия не съвпадат с това, което чувстваме вътре. Можете да го сравним с плач от смях или с удари във въздуха от щастие – и двете все ежедневни реакции на емоции, които, като се замислите, всъщност нямат много смисъл.

„Смятаме, че тези диморфни изрази, които се появяват само, изглежда, при доста интензивни емоционални преживявания, изпращат много информация на наблюдателите за това какво е емоционалното мотивационно състояние на дадения човек“, казва Ориана Арагон, психолог, който е част от екипа на Йейл, който дава името на сладката агресия през 2015 г. Тя използва пример с непознат, който се усмихва на чуждо кученце на улицата: този прост израз „няма да ви каже как се чувства този човек – дали иска да го смачка или ако искат просто да бъде нежен“, казва тя пред BBC. „Нямате цялата информация.“

Но какво причинява това чувство на невинна агресия към сладки неща? Е, дефиницията на думата на тагалог загатва отговора: агресията е резултат от емоционално претоварване. Това е хипотеза, подкрепена от Ставропулос, който ръководи проучване на феномена през декември 2018 г. Нейният екип разглежда реакциите на мозъка към повече от 100 изображения на хора и животни – някои са били целенасочено несладки, докато на други факторът на очарователност е бил повишен чрез преувеличени трапчинки, уголемени очи, смалени носове и подобни неща.

Може би не е изненадващо, че мозъците на участниците показват повече активност, когато гледат по-сладките изображения – но по-интересното е къде точно се наблюдава тази активност. Когато субектът почувства сладка агресия, на ЕЕГ-то има две конкретни области на мозъка, които светват: емоционалният център, който първоначално реагира на сладостта, но също и центърът за възнаграждение.

Така че сладката агресия е „не само награда“, казва Ставропулос. „И не е само емоция. И двете системи в мозъка участват в преживяването й.“

Ето защо някои експерти смятат, че тя е вид „аварийна спирачка“ за нашите емоции. Виждането на нещо изключително сладко изпраща положителните ни емоции до небесата, което, според теорията, задейства мозъците ни в отговор да освободят и отрицателни импулси – нещо като емоционална противотежест. Всъщност агресията не е единствената емоция, която тялото ни може да използва, за да овладее непреодолимата сладкост: друга често срещана реакция е тъга, да се нацупим или да се намръщим. Но е едно и също явление.“

Въпреки че не знаем дали хората, които не изпитват сладката агресия са намерили други начини да се справят с неща, които са твърде сладки – или просто не изпитват емоции толкова интензивно, колкото другите – едно е сигурно: ако някога сте мислили, че нещо е толкова сладко, че да искате да го смачкате, не сте сами.

„Възможно е и по някакъв начин тези реакции да ни помагат да си изкараме усещането по-лесно“, казва Арагон пред NPR. „Хората, които, нали разбирате, искат да щипят бузите на бебетата и да им се радват, също са хора, които са по-склонни да плачат на сватбата или да плачат, когато бебето се роди, или да се смеят, когато са нервни.“