Лейди Хамилтън – една муза с милиони пороци

Животът на музата може да бъде особено вълнуващ и прекрасен, а овековечаването им под всяка форма на изкуство може да остави ярка следа в историята. И докато същото впечатлява, зад него се крият тайните на обикновени хора, които рядко стигат до погледа на почитателите.

Такава е историята на Ема или лейди Хамилтън, както ще бъде записвана върху всяко платно. Нейният образ присъства на редица творби, а талантът ѝ да се превъплати бързо в различни роли, оставя публиката без думи. Лейди Хамилтън се оказва една от значимите личности през XVIII век, макар и нейният старт да се оказва доста по-труден, отколкото подозираме. Тя се ражда с името Ема Льон през 1765 г. в Биркенхед. Баща ѝ е ковач и умира, докато малката Ема е още бебе.

Майка ѝ я води във Флинт, където ще прекара детството си, а за образование изобщо не е сигурно колко точно е успяла да получи. Немотията не позволява да се отдаде толкова много на науката. Писането я затруднява, но започва да работи най-често като слугиня в заможни домове и там може да получи малко повече познания за света. Красотата ѝ не може да бъде пропусната, а сексуалният ѝ нагон позволява да бъде забелязвана лесно сред тълпата. Именно тези качества я изстрелват високо над средната класа. Ема може да намери място сред снобите – без благородническо потекло успява да достигне висшите кръгове.

Снимка: By George Romney – 1. judgmentofparis.com2. The Athenaeum: Home – info – pic, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3097136

Покрай работата ѝ като прислужница се споменава, че често е практикувала и най-древната професия, но няма официални доказателства, макар и младите заможни господа да имат какво да кажат по темата и често да са я наричали „нежните пътища“. За Ема се говори, че често обичала да танцува гола за благородници по време на вечеря. През 1782 г. вече има дъщеря, макар и да е още на 17-годишна възраст. Неин приятел – Чарлз Франсис Гревил я води в Лондон и ѝ помага да се установи, като междувременно и позволява да взима уроци по музика и рисуване. Покрай тях се запознава в с художника Джордж Ромни. Същият дори не подозира, че ще посвети творчеството си на тази дама през следващите години.

Същото ще напрaвят и Джошуа Рейнълдс и Томъс Лорънс, но всеки ще има своя шанс да улови красотата на лейди Хамилтън. Чарълс Франсис решава да остави Ема на неговия наскоро oвдовял чичо – сър Уилям Хамилтън. В замяна, английският благородник прави своя племенник законен наследник. Ролята на Ема очевидно е била на разменна стока. Сър Уилям Хамилтън бил посланик на двете Сицилии и през 1876 г. заминава с Ема за Неапол. Първоначалната версия била, че двамата ще отидат само на почивка, но в последствие разбрала истината. Недоволството от скромната измама било притъпено с помощта на редица подаръци, които получавала от английския благородник. Именно те я накарали да остане с него и да се радва на охолния живот.

Проблемът с липсата на култура се усещал сред всички останали благородни дами, чиято основна роля била да напомнят за селския акцент на лейди Хамилтън. В Неапол се наблюдава първият скок на музата напред в йерархията. Скоро красавицата е първа приятелка с кралица Мария Каролина, а съпругът не спира да прави най-различни церемонии в името на неговата партньорка. Шивачите се надпреварвали да пресъздават и експериментират с нови и нови тоалети, с което освен изчистването на порочното минало, Ема може да се превърне и в желан обект, особено след като поканите за нейните приеми са значително по-трудни за придобиване. Да не забравяме, че гръцките антични костюми от митологията също били в полезрението на фриволната млада дама. Сър Уилям Хамилтън се жени за Ема през 1791 г. и тогава е на 60-годишна възраст, докато Ема е едва на 26 години. Само две години след сватбата с английския благородник и посланик, на сцената излиза следващия изкусител – Хорацио Нилсън.

Снимка: By Élisabeth Louise Vigée Le Brun – Unknown source, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=678207

Морският капитан на HMS Agamemnon е сред желаните аристократи и е значително по-млад от съпруга на лейди Хамилтън. Интересен факт е, че заформеният любовен триъгълник дава една нова свобода на снобарката – тя вече контролирала своя възрастен съпруг, както се изразяват мнозина, като дресьор – мечка. Възрастният английски посланик не можел да избяга от оковите на своята красива съпруга и очевидно трябвало да приеме факта, че ще бъде под чехъл, докато неговата любима задоволява нуждите си с морския капитан. Междувременно и той също прави промяна в социалния си статус – изоставя жена си и заживява със странната двойка.

Именно Хорацио е баща на една от дъщерите на мадам Хамилтън. Лека полека Нелсън се превръща в божеството, което младата дама боготвори при всеки удобен случай. Благодарение на голямата слава, която капитанът носи със себе си, за пореден път и неговата любовница може да се възползва от това огромно стъпало. Не е трудно за човек да се издигне във висшите английски кръгове, особено след като говорим за красавица оставила следа в изобразителното изкуство. Постепенно обаче всеки успява да се отдръпне от нея, а когато морският вълк умира през 1805 г. се задава истинската катастрофа. В записките си Ема Хамилтън споделя, че е крещяла с часове и е изпитвала сериозна болка. В следващите десет часа предпочитала да мълчи и да мисли как ще продължи своя живот.

В края на ноември записва в дневниците си, че този живот няма смисъл, след като сърцето ѝ, както и ума работели единствено и само за Хорацио. Любовната болка не била единственото, което скоро щяло да споходи музата. Правителството изплащало сериозни суми за семейството на Нелсън, но в него не присъствала последната му любовница. Сър Хамилтън умира през 1803 г. и оставя пари, Нелсън оставя цяло имение – замък, но наследниците правят всичко възможно, за да прекъснат финансовите постъпления на някогашната прислужница.

Снимка: By George Romney – National Trust, Waddesdon Manor, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58354635

В този момент от живота си, дамата вече е успяла да се пристрасти към алкохола и харчи крупни количества за скъпи вина. Благодарение на този порок, всички заделени приходи потъват в чашката. Преди наследниците да успеят да вземат палатът Мертън, той е продаден през 1813 г., за да се изплати друг дълг, но средствата не са достатъчни. Ема е съдена и изпратена в затвор. Приятелите ѝ успяват да съберат пари, с които да успеят да я изкарат от Великобритания. Ема заживява в Кале в малка къща с приятели, но последние ѝ дни са значително по-различни. През цялото време лежи и пие, което се отразява и на ранната и смърт. Ема Хамилтън умира на 49 години през 1815 г. Бурният ѝ живот е сякаш променен или набързо забравен, макар и самата прелест да не съжалява за нищо, както сама споделя. От нея остава само образа, който дава вдъхновение на редица шедьоври.

Заглавна снимка: By George Romney – Tate Online:Embedding web page: http://www.tate.org.uk/servlet/ViewWork?cgroupid=999999961&workid=12742Image: http://www.tate.org.uk/collection/N/N05/N05591_9.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3092667