Историята на една велика играчка – тролчето
Историята на тролчетата започва в малкото градче Гьол в Дания по време на икономическата несигурност след Втората световна война. Според книгата на дизайнера на настолни игри Тим Уелш „Timeless Toys“ от 2005 г. Томас Дам (1915-1989) е пекар, чийто поминък изчезва, когато местната фабрика за брашно затваря. В борба да издържа младото си семейство, Дам рине сняг за пари, докато формулира нов план за изкарване на прехраната си. Рано сутрин или през нощта, когато се връща от работа, Дам сяда близо до камината и дълбае парчета дърво, докато разсъждава. Той често издялва забавни същества, за да забавлява децата си и в крайна сметка съпругата му го убеждава да опита да продаде фигурките. Дам събра колкото може да носи и пътува до Олборг, най-близкия град, където планира да ги продава от врата на врата. И успява да продаде всичките.
Постепенно клиентите започват да си поръчват и по-големи проекти. Не след дълго Дам става скулптор, чиято репутация в крайна сметка надхвърля границите на Дания. През 1956 г. шведски универсален магазин го наема да създаде голяма скулптура на Дядо Коледа, стартирайки веригата от събития, които мотивират Дам да се захване изцяло с производството на играчки.
Когато завършва скулптурата на Дядо Коледа, Дам осъзнава, че тя не се вижда напълно от улицата. Той предлага да се направи придружаваща я витрина с фигурки с хитър дизайн. Първо, той извайва миниатюрни коледни елфи – в стил, подобен на неговите бъдещи тролчета – и слага пружините от матрак в тялото на всяка фигурка. След това Дам построи механизъм, който повдига и пуска дълго парче дърво, а когато куклите бяха фиксирани към дървото, вълнообразното му движение кара пружините им да отскачат. „[Тези тролове] стояха там и махаха, скачаха нагоре-надолу и главите им се въртяха“, спомня си Нийлс Дам, синът на Томас Дам, във „Timeless Toys“.
Тази композиция проработва и магазинът е залят от клиенти, желаещи да купят такива кукли. Дам едвам смогва да изпълнява поръчките, разпродавайки целия си запас до Коледа. Но оригиналните кукли са скъпи за производство, защото изискват старателно ръчно изработени детайли и скъпи пружини.
Когато търсенето не показа признаци на забавяне, Дам започва да променя дизайна, за да направи производството по-бързо. Той преминава от ръчно издълбано дърво към каучук, оформян в гипсови отливки за многократна употреба. Под новосъздадената компания Dam Things той прави телата на куклите от по-достъпната гума и ги пълни с дървени стърготини. Към 1959 г. Дам създава малка фабрика в Гьол, а през 1961 г. преминава към още по-ефективен производствен процес, наречен ротационно формоване, използвайки същата PVC пластмаса, от която днес се правят тролчетата.
Към 1962 г. троловете на Дам се превръщат в международна сензация, подхранвана от нова мрежа от фабрики в Нова Зеландия и Флорида. Цените варират от около 65 цента до 5,95 долара за кукла, а реклама от Sears от 1966 г. изкушава купувачите с ексклузивни версии, включително комплект на тролско село и „праисторически модел дом, обзаведен в истински тролски декор“.
Троловете продължават своя възход към славата – когато президентът Джон Ф. Кенеди приветства Бети Милър, първата жена, която прави самостоятелен транс-тихоокеански полет, в Белия дом на 19 юли 1963 г., той също поздравява нейния трол, Дамит, който я придружава за късмет на борда на самолета. Първата дама лейди Бърд Джонсън също обича троловете и има собствена кукла. Според Уолш само през 1964 г. американците са закупили повече от един милион тролове. Рекордните продажби дори карат Dam Things да закупи цялата реколта от овча кожа в Исландия, която да ползва за емблематична коса на фигурките.
_(perspective_fixed).jpg)
Спирограф
Уолш вярва, че тролчетата пристигат в САЩ в добър момент. Той ги сравнява със Спирографа, който намира успех благодарение на хипарската манията от 60-те години на миналия век по цветните мандали. Дългата коса на тролчетата носи хипи естетика, докато набръчканите им лица и преувеличени черти повтарят сюрреалистичните, психеделични произведения на изкуството като обложката на плочата на албума на Кинг Кримсън The Court of the Crimson King, издаден през 1969 г., например. „Мисля, че те бяха идеалната кукла в идеалното време“, казва Уолш.
И все пак очарованието по троловете може да е дори по-дълбоко. „Някои хора твърдят, че те са толкова грозни, че са сладки“, казва Уолш. „Но можете също да кажете, че са толкова страшни, че са сладки. В скандинавската митология троловете живеят в периферията на обществото, в плашещи гори, замъци и под мостове. Те тормозят и отвличали жени, взимат парите на хората и понякога притежават магическа сила. Уолш посочва, че вдигнатата коса и широко отворените очи на троловете може да се тълкува като израз на ужас. За децата куклите може би излъчват примамлива комбинация от безвредност и ужас. Дизайнът на Дам възприема тази двойственост, като преувеличава характеристиките на троловете, докато не станат очарователни. „Те са толкова грозни, че няма как да не се засмееш – каза създателят им – а когато се смееш, късметът те следва“.
