Небостъргачите на бъдещето от миналото

На 18 януари 1925 г. Zanesville Times Signal (Зейнсвил, Охайо) публикува статия относно проект за 88-етажен небостъргач в Ню Йорк. Озаглавена „Как ще живеем утре“, статията представя как нюйоркчани и други жители на града в крайна сметка ще могат да живеят в небостъргачите на бъдещето. В текста се споменава за невероятната височина на сградата, но също така посочва различните съображения, които трябва да се имат предвид, когато се живее на по-голяма надморска височина.

Споменава се, че сграда ще е висока 300 метра, което дори по днешните стандарти е доста. Най-високата сграда в Ню Йорк в момента е тази на Емпайър Стейт с 380 метра. До 11 септември 2001 г. Северната кула на Световния търговски център е най-високата сграда в Ню Йорк с височина 416 метра. Интересното е, че годината, в която тази статия излиза (1925 г.), е годината, в която Ню Йорк изпреварва Лондон като най-населения град в света.

Планираната 88-етажна сграда с височина 300 метра, която трябва да заема цяла пресечка в долната част на Бродуей, може да надвиши като кубатура Хеопсовата пирамида – досега най-голямата структура, издигната от човешки ръце.

Първоначално Хеопсовата пирамида е била висока 146 метра, а основата й е квадрат с размери 230 метра. Сградата на Woolworth е с височина 241 метра, но покрива сравнително малка площ от земята.

Планираната сграда, когато се издигне, ще предложи на размишление някои доста забележителни обстоятелства. Например, на последния етаж едно яйце, за да бъде сварено правилно, ще изисква две секунди и половина повече време, отколкото би било необходимо на приземния етаж.

Това е така, защото налягането на въздуха ще бъде по-малко, отколкото на нивото на улицата, със около 30 килограма на 0,09 квадратни метра, а водата ще за кипи при 98 градуса, вместо стандартните 100. В тенджера водата не може да се нагрява над температурата на кипене и бидейки по-малко гореща на височина от 300 метра, ще сготви яйцето по-бързо.

Когато човек изкачи планина, усеща климатични промени, каквито би усетил ако пътува на север. Така според изчисленията на метеорологичното бюро на САЩ климатът върху предвидената 88-етажна сграда ще съответства на този на южен Беркшир в Масачузетс.

Вестникът пуска поредица от илюстрации, които придружават статията, които демонстрира общите особености на живота в небостъргача и новите съображения (колкото и да са нелепи), които трябва да имаме, когато да живеем на 300 метра височина. Небостъргачът разполага с билярдни зали, салони за танци и алеи за боулинг. Една от илюстрациите показва, че „домакинята би се подразнила от един касапин или бакалин за неточността в теглото на продуктите им“. Последното е препратка към факта, че ястията вече няма да се приготвят вкъщи, а ще бъдат „купени на цени на едро от мениджър или от комисия, представляваща семействата в блока, и готвачите и другите служители, ще бъдат наети да вършат всичко, освобождавайки домакините от всякакви притеснения.“

Статията погледна към историята с оглед на това, какво може да донесе следващите сто години живот на небостъргача:

Сравнете днешния Ню Йорк с това, което беше преди век. Може ли някой да не предположи, че след век от днес той ще е претърпял еднакво забележителна трансформация? Вече архитектите планират сгради от по 60 и 70 етажа, които ще заемат цели пресечки и ще осигуряват всякакви магазини и други търговски предприятия като същевременно предлагат пространство за комфортно настаняване на хиляди семейства. Една такава сграда ще бъде в действителност цял град под един покрив. Днес в Ню Йорк има голям брой къщи, има множество семейни жилища. Цялата система трябва да претърпи дългa и радикална промяна. Блоковата система на строителство ще я замести, постигайки икономия на пространство, което е неизбежна необходимост. Това е единствената система, при която може да се достигне максимално възможно използване на наземната площ.

Прогнозите за общински кухни в бъдеще са доста популярни в утопичните романи от края на 19 век като „Looking Backward“ на Едуард Белами от 1888 г. Но тази визия от 1925 г. за кухнята на бъдещето се фокусира върху вида, с който сме по-запознати днес. Твърди се, че „утрешната домакиня ще трябва да направи вида на ястието, което желае, и да го поръча, точно както сега се обажда на месаря за печено или птиче месо.“

Интересното е, че пневматичната тръба все още се подава в тази визия за градския живот в бъдеще. Статия на The Boston Globe от 1900 г. включва прогнози за пневматичната тръбна система, която Бостън ще използва чак до 2000 г. Доставката на всичко – от колети през вестници до храна с нея – е едно предвиждане от началото на 20 век, което почти ще умре по време на Голямата депресия на 30-те години.

Наскоро възможностите на пневматичната тръба за транспортиране на храна бяха демонстрирани задоволително от Пощенския офис на Филаделфия, който изпрати по този начин топла вечеря на няколко курса на разстояние от 3 километра. Но някои хора в може да предпочитат количка за тази цел.