Досиетата CHR: Кръв сред облаците

Тричленният екипаж на самолета FedEx 705 току-що е набрал височина, когато внезапно в кабината влиза четвърти човек. Той започва да налага пилотите с ковашки чукове по главите, след което вади харпун. В битката за контрол над самолета и за да спасят животите си, пилотите извършват един от най-рисковите и невероятни полети в историята на авиацията. Злополучният самолет McDonnell Douglas DC-10-30 все още е в движение, макар че се очаква да бъде изваден от употреба през 2018 година.

Отмъщението на служителя

Датата е 7 април, 1994 година. Самолетът FedEx 705, натоварен с електроника, трябва да прелети от Мемфис, Тенеси до Сан Хосе, Калифорния. На борда се качва и служител на фирмата Аубърн Калоуей, бивш военен. Представя се и казва, че ще се възползва от възможността, която фирмата му предоставя – да пътува безплатно на борда. Никой не допуска, че Калоуей има пъклен план. Целта му е да отвлече самолета и да се самоубие с него. Преди това обаче, той трябва да се справи с тримата пилоти, които управляват машината.

Аубърн Калоуей е съсипан психически, след като е заплашен с уволнение от фирмата. Шефовете му го хващат да лъже в отчетите за летателните си часове. Той се качва на борда, носейки куфар за китара, в който обаче нямал никакъв музикален инструмент. Там Калоуей скрил оръжията, с които смятал да убие екипажа на самолета – четири чука и харпун.

Преди това Калоуей се опитал да повреди звукозаписните устройства, чрез които пилотите комуникират с командния център. Той направил незабелязано минути преди самолетът да излети.

Когато машината се издигне достатъчно във въздуха и поеме хоризонтален курс, Калоуей смятал да задейства плана си като избие пилотите. Очаквал, че травмите по труповете ще подведат полицията, че става дума за инцидент, а не за отвличане на самолета. Само така семейството на Калоуей можело да получи парите от застрахователната му полица. Ако не успеел да избие екипажа с четирите чука, Калоуей смятал да ползва и харпуна. След като ликвидира пилотите, злият мъж искал да разбие самолета, за да може случаят да се разглежда като инцидент, при който е загинал служител на фирмата. Това щяло да донесе на семейството му сумата от 2 милиона и половина щатски долара, платени от FedEx.

Обърн Калоуей е на 42 години. Той е възпитаник на университета в Станфорд, експерт по бойни изкуства, бивш пилот от военно въздушните сили и бордови инженер. Това обяснява до известен степен амбицията му да се справи с трима мъже, въоръжен с два бойни и два ковашки чука, скрити в калъфа за китара. Не е ясно как Калоуей е планирал да разбие самолета. Точно преди полета той прехвърлил над 54 000 долара в ценни книжа в сметки на бившата си съпруга. У похитителя е намерена и бележка до бившата му жена, която показвала отчаянието и емоционалната криза на Калоуей.

Полет на живот и смърт

Калоуей имал опит на борда на точно този самолет. Летял на него като бордови инженер, но той и останалата част от екипажа превишили максималния брой летателни часове деня преди атаката. Така управлението на машината било поверено само на трима души – 49-годишният капитан Дейвид Сандърс, 42 -годишният старши помощник Джеймс Тъкър и 39 -годишният бордови инженер Андрю Питърсън. В момента на инцидента Джеймс Тъкър тъкмо поел командването на самолета и осъществявал проверката на бордовите машини.

Малко след като Калоуей прекъснал кабелите на звукозаписните устройства в кабината, късметът му изневерил. Питърсън решил да направи втора проверка на системите и забелязал, че един от кабелите не е наред. Поправил го в посления момент, а Калоуей не разбрал за това. Той вече обмислял как ще заличи следите в самолета след като избие пилотите. Това щяло да му отнеме поне 30 минути, през които ще трябва да лети с труповете.

Двадесет минути след излитането на самолета, похитителят влетял в кабината на тримата пилоти. Звукозаписното устройство запечатало сюблимния момент на атаката:

Сандърс: Виждаш ли онези дървета?
Тъкър: Да
Сандърс: Образували са нещо като натурална граница.
Tucker: Аа, това е Ню Мадрид, нали?
Sanders: Да, част от него, това е нещо като възвишение, климатът е различен, не като в Арканзас…

Тъкър: Ти в Арканзас ли живееш, Дейв, или?

Сандърс: Не, във Фишървил.
Tucker: О, Фишървил, яко място. ..
(Звук от тъпи удари)

Питърсън: Oх!
Тъкър: Господи!
Тъкър: О, мамка му.
Сандърс: Всемогъщи Боже!
Питърсън: О, Господи!
Тъкър: Какво по дяволите става?
Сандърс: Господи (викове) Боже! Господи!!! Господи!!!
Тъкър: Хвани го! Хвани го!
Сандърс: Ще ни избие Tucker: Хвани го!
Сандърс: Стани, хвани го!
Питърсън: Не мога, Господи!

Калоуей започнал да ги налага с чуковете по главите и потрошил черепите им. Прерязал темпоралната артерия на Питърсън и се опитал да извади очите му. Борбата продължила над 40 минути. Капитан Дейвид Сандърс разказва как по време на схватката Колоуел бил с безизразно лице и празни очи. Докато колегите му се опитват да обезоръжат похитителя, старши помощникът Джеймс Тъкър, също бивш военен, успява да извърши екстремни въздушни маневри със самолета. С общи усилилия екипажът успява да осуети плана на Калоуей и курсът на самолета е обърнат. Машината, управлявана от Тъкър, е извършила движения, които са далеч от възможностите на модела, твърдят експерти.

След като Калоуей е спрян, Сандърс поема управлението на самолета, а Тъкър, който е с парализирана дясна част на тялото след мелето, и Патерсън държат похитителя под око.

Сандърс успява да се свърже със служителите от „Въздушен контрол” и се подготвя за аварийно кацане обратно на международното летище в Мемфис. Междувременно Калоуей започва да крещи, че не може да диша и не му достига въздух. Започва нова, ръкопашна борба с Патерсън и Тъкър. Калоуей хапел като животно пилотите.

Заради теглото на товара и горивото самолетът се движи прекалено бързо и е твърде високо. Сандърс не успява да кацне на подготвената писта номер 9. С поредица остри завои, на границата на безопасността, Сандърс успява да приземи самолета, въпреки че машината е с много килограми над максималното тегло за кацане. Когато аварийния персонал се качва в самолета гледката е ужасяваща. Бордът е потънал в кръв и приличал на кланница.

Последиците

Екипажът на полет 705 се отървава от смъртта със сериозно наранявания. Тъкър е с потрошен череп, което води до двигателни проблеми на дясната ръка и десния крак до края на живота му. Калоуей разместил и челюстта му в опита си да извади окото му и да намушка ръката му. Сандърс е с дълбоки рани в главата и разкъсано ухо, което лекарите зашили обратно към главата му. Черепът на бордовия инжинер Питърсън също е потрошен. Щетите на самолета се равняват на над 800 хиляди щатски долара. Колоуей пледира невменяемост, но е осъден на 15 август 1995 година за опит за убийство и за въздухопиратство. Той е хвърлен в затвора в Мендота.

На 26 май 1994 Асоциацията на пилотите награждава Дейв Сандърс, Джеймс Тъкър и Андрю Питърсън с медал за храброст. Това е най-високото отличие за цивилен пилот. Никой от пилотите вече не може да извършва цивилни полети. Джеймс Тъкър обаче се насочва към развлекателното летене.