Архитектурната история на София е изключително богата и може да разкаже забележителни истории, които не бива да бъдат забравяни.
За тази цел Регионалният исторически музей - София от 2022 година насам се стреми да популяризира архитектурното историческо наследство на столицата чрез поредицата "Сградите разказват".
В този епизод Йордана Николова разкрива интригуващата история, която стои зад сградата-близнак, намираща се днес между улиците "Триадица", "Веслец" и "Искър".
В центъра на София на ул. "Триадица" № 5А, 5Б се намира сграда-близнак, построена през 1910 г. от два банскалийски рода - братя Хаждиласкови (по-късно Иванови) и братя Хадживълчеви.
"Сплендит Палас" е собственост на братя Иванови, а "София Палас" - на братя Хадживълчеви и техния съдружник Георги Попатанасов. Двата рода са тясно свързани по линия на родствени бракове, което превръща начинанието им в устойчиво семейно партньорство.
Братя Хадживълчеви са потомци на рода на Вълчо - брат на Паисий Хилендарски. Участието им в Кресненско-Разложкото въстание ги принуждава след 1892 г. да напуснат Банско и да се установят в София.
Тук развиват модерно предприемачество - производство на вита виенска мебел, винопроизводство и активна търговска дейност. През 1907 г. печелят златен медал за свои вина на изложение в Лондон. А през 1920 г. основават и дарителски фонд за подпомагане на образованието на младежи от Банско.
Братя Иванови развиват мащабна стопанска дейност в страната и отвъд - от търговия и строителство до хотелиерство. Те подкрепят македонското освободително движение и вероятно поради тази причина "Сплендид Палас" се превръща и в притегателно място за дейците в това свещено дело.
Смята се, че в техния хотел е пребивавал за около година и Кемал Ататюрк. Това е времето, когато той е военно аташе в София и до нас достигат негови писма от хотела, в които дава описание на съвременното му състояние. Хотелът често е бъркан с хотел "Сплендид" (или "Нов Сплендид"), който се намира в съседство - на пресечката на улиците "Сердика" и "Триадица".
Той е бил собственост на Иван Кенда, който за определен период притежава и "Сплендид Палас", както и хотел "Комерсиал", намиращ се на отсрещния тротоар, в близост до Централната минерална баня.
С името им се свързват и исторически събития с по-негативен характер като една от най-тежките индустриални катастрофи в България преди 1944 г. - взривът в барутната им фабрика в Русе през 1897 г., както и участието им в убийството на Стефан Стамболов.
След 1944 г. съдбата на двата хотела рязко се променя. Както много други емблематични постройки в центъра на София, те са национализирани и откъснати от своите създатели.
През следващите десетилетия пространствата сменят предназначението си - от представителни хотели се превръщат в общежитие, административна сграда и временен дом за различни институции. Пищността и духът на някогашния градски елит отстъпват място на функционалността, а личните истории, вплетени в стените, остават заглушени от времето.
След политическите промени имотите са върнати на наследниците, но вече в една коренно различна реалност. Днес частта "София Палас" има около 50 наследника - неми пазители на паметта за родове, които със своя труд, предприемачество и обществена активност са допринесли за изграждането на модерна България.
Сградата остава не просто архитектурен обект, а жив исторически документ - свидетел на възходи и трагедии, на прекъсната приемственост и на устойчивата връзка между миналото и съвременна София.
Повече по темата можете да видите във видеото:
