Архитектурната история на София е изключително богата и може да разкаже забележителни истории, които не бива да бъдат забравяни.
За тази цел Регионалният исторически музей - София от 2022 година насам се стреми да популяризира архитектурното историческо наследство на столицата чрез поредицата "Сградите разказват".
В този епизод д-р Марио Филипов и Бианка Василева, уредници от Регионалния исторически музей - София ще разкрият една история, скрита зад фасада, разположена недалеч от столичния булевард "Славейков".
На ул. Хан Крум № 3 между фасадите на две модернистични сгради е сушена една сграда, която напомня за по-ранен стил, със своя еркер и красиви пластични орнаменти, спирали, конзоли и картуши.
Съдбата ѝ е обвързана с рода на Рачо Петров, български офицер, военен герой и политик, два пъти министър председател на България.
Забележителната военна кариера и приносите му за победата при Сливница в Сръбско-Българската война 1895 г., когато е начело на военния щаб, ще го издигнат до чин генерал от пехотата.
И все пак той е противоречива личност в родната история, забърквайки се в корупционни и политически скандали и шумно бракоразводно дело с неговата съпруга, красавицата Султана Рачо Петрова.
Зданието на "Цар Крум" №3 е само един от трите имота притежание на Петров в района на столичния площад, но единствения, който оцелява през годините. В четириетажната масивна постройка, строена в първото десетилетие на XX в. и закупена през 1913 г., се преплитат множество лични истории на известни столичани и държавни институции.
През 1920-те години, ген. Петров е съден от земеделското правителство на Александър Стамболийски и прекарва няколко години в затвора. По това време имотите му в района се използват за нуждите на Министерството на народното просвещение при министър Стоян Омарчевски.
Така през 1920-те години на ул. "Цар Крум" № 3 е уреден пансионът за млади дами на г-жа Добрева в който като студентка живее оперната певица и музикален педагог Зора Константинова. Тук намира за няколко години дом и българската поетеса и преводачка Мара Белчева, белязана с нелека съдба, останала без дом и съкрушена от тежката загуба на нейния любим, писателя Пенчо Славейков.
Макар да започва да се оттегля от активен обществен живот, чести нейни гости на този адрес са поетесата Дора Габе, поетът Кирил Христов, проф. Спиридон Казанджиев и др. През 30-те години фамилията на Рачо Петров си възвръща сградата и неговите наследници започват да разполагат с нейната съдба.
Избухването на Втората световна война, довежда бурни дни за софийската общественост. Сградата преживява тежките бомбардировки над София. След смяната на режима и идването на комунистическата власт през 1944 година е одържавена.
Тук е настанено шведското консулство. Дъщерята на Рачо Петров, Мария (Мими), заедно със съпруга си юриста и търговец Иван Балабанов търси убежище именно тук. Нейният мъж е назначен за шведски консул и заема длъжността до 1960 г., неследен от Мими Балабанова.
Останалата част от сградата се използва от Софжилфонд, настанени са различни семейства в стаите на етажите. През 70-те години там се е помещавало и представителството на Югославската търговска камара.
След 1992 година и дълги съдебни дела сградата е реституирана и към момента е жилищно-административна. До голяма степен е запазен нейният автентичен екстериорен вид, могат да се видят оригиналните дограми и украсителни елементи.
И днес фасадата ѝ носи белезите на място, което през десетилетията поема различни роли, приютява различни хора и различни съдби.
Повече по темата можете да видите във видеото:
