Въобще не е необичайно за някои от големите музикални групи да мразят своите най-популярни хитове.
Достатъчно е да си спомним как Кърт Кобейн тотално отказва да свири Smells Like Teen Spirit към края на кариерата на Nirvana. Или как Radiohead не могат да понасят Creep и свирят песента само в краен случай.
Но никоя от тези истории не е толкова парадоксална, колкото тази на Deftones и техния хит Back to School (Mini Maggit).
Песента е завършена единствено заради спор със звукозаписната компания на бандата - и заради стремежа на музикантите да покажат колко лесно е да се направи хит в жанр, от който искат да избягат.
Deftones никога не са харесвали кой знае колко тази песен и не са я чувствали като нещо съкровено тяхно. Но това не ѝ пречи да бъде сред значимите постижения в кариерата на тази емблематична алтърнатив метъл група.
Deftones изгряват на музикалната сцена към средата на 90-те години, когато в Щатите жанрът ню метъл вече е новото голямо течение в тежката музика.
Стилът произхожда от Korn, но на Deftones никак не им харесва, че са поставяни в ню метъл категорията, свързана с определени рамки и определени очаквания към тях. Иронията е, че вторият им албум Around the Fur не само ги прави значително по-популярни, но им дава и така омразния за тях "ню метъл" етикет.
Когато вокалистът Чино Морено и останалите от състава се събират, за да създадат албум №3 от своята дискография, Korn вече са една от най-актуалните групи в света, Limp Bizkit нахлуват мощно в мейнстрийма, а Slipknot, System of a Down и още бъдещи ню метъл гиганти са започнали своето израстване.
Нищо чудно, че лейбълът на Deftones - Maverick, вижда възможност за големи печалби в ню метъла и иска да насочи Морено и другите изцяло към този жанр. Но самата група има съвсем други идеи.
"Papa Roach, Limp Bizkit и други такива ставаха много популярни, по-успешни от нас", спомня си Чино Морено. "Нашият лейбъл ни посъветва да се възползваме от това, че този тип музика много се продава. Но ние бяхме категорично срещу това. Не защото смятахме, че сме по-добри от онези банди, а защото искахме да правим нещо по-различно от тях".
Резултатът е албумът White Pony, който днес е абсолютно легендарен и е едно от най-уникалните, смели и обичани издания в метъл историята.
Deftones раждат своя най-силен албум именно защото следват своята артистична визия, а не се съобразяват с актуалните тенденции. Те успяват да изградят епично и атмосферично звучене, което ги отличава от всички останали в техния бранш в онзи период.
Но все пак в White Pony има песен, която несъмнено черпи доста вдъхновение от звездите на ню метъла. Това е именно Back to School с нейните клонящи към хип-хопа вокали на куплетите.
В началото композицията остава извън White Pony, тъй като Deftones считат, че не се вписва с останалото. "Не я исках в албума, тя беше недовършена тогава, а аз не исках в този албум да има нещо, ориентирано към хип-хопа", обяснява Морено.
Но когато от звукозаписната компания чуват песента, те осъзнават, че могат да я маркетират към жадната за ню метъл аудитория.
И естествено, виждат в нея нещо доста по-комерсиално от останалия албум, който трудно се поддава на жанрови определения.
В началото Deftones смятат да отхвърлят предложението да се прибави Back to School към албума, но Чино Морено решава да направи друго.
"Исках да захвърля идеята, но после реших, че ще покажа на тези негодници колко е лесно да направиш хит. Така че записах рапиране за песента, съкратихме я и след половин час хитовият сингъл беше готов за издаване".
Така през октомври 2000 г. Back to School (Mini Maggit) не просто е издадена като сингъл, но и е преиздадена с цял нов краткосвирещ албум, носещ нейното име.
В този краткосвирещ албум, който се представя забележително в класациите, се съдържат лайв версии на някои от останалите песни на Deftones и акустична версия на миналия сингъл Change (In the House of Flies).
Back to School се появява и с едно култово за своята ера музикално видео, в което Deftones свирят в типична американска гимназия, а около тях се въртят скейтъри, метъли и спортно облечени ученици.
Клипът прекрасно представя тийнейджърската култура през онези години и бързо прави Deftones по-известни за широката публика.
Неизбежно възникват сравнения с актуални ню метъл групи като Papa Roach и Linkin Park, които едва ли особено радват Чино Морено и останалите от бандата - но Back to School изиграва своята роля за тяхната кариера.
Оттогава Deftones не са обикнали твърде много тази песен и от 2018 г. насам са я свирили само три пъти на концерти. Изглежда те съжаляват, че са я издали като сингъл, но най-неприятното за тях е друго - че лейбълът преиздава White Pony с включена Back to School в него.
И не само това, а песента даже е сложена за начало на този иначе толкова съвършено сглобен албум.
"Ние считаме първото издание на албума за завършен продукт. Когато втората версия се появи, една част от нас си каза "По дяволите! Направихме тотален компромис". И знам, че много от феновете ни също се чувстваха зле", убеден е Морено.
Въпреки това, днес мнозина обичат Back to School (Mini Maggit) и я помнят като емблематична за своето време песен.
Дори да не е сред най-качествения материал, сътворен от Deftones, тя помага на състава да се наложи трайно на музикалната сцена - и дори само това е достатъчно, за да бъде оценена от феновете.
А най-важното е, че четвърт век по-късно Deftones все още са активни и през миналата година издадоха поредния прекрасен албум в своята кариера - Private Music.
