Въстанието на Ан Лушан е едно от най-драматичните събития в историята на средновековен Китай. То избухва през 755 г. и продължава до 763 г., като хвърля страната в продължителна и опустошителна гражданска война. Конфликтът разтърсва основите на могъщата династия Тан и води до огромни разрушения в големи части от империята.
Според някои исторически оценки населението на Китай намалява с десетки милиони души - мащаб, който превръща бунта в един от най-големите демографски катастрофи, случили се през Средновековието.
Освен огромните човешки загуби, въстанието има и дълбоки политически последици. То отслабва централната власт на династията Тан, засилва влиянието на регионалните военни управители и поставя началото на дълъг период на постепенен упадък на империята.
Името на въстанието идва от човека, който го предизвиква - генерал Ан Лушан. Именно той се противопоставя срещу властта на Тан, движен както от лични амбиции, така и от сложни политически интриги в императорския двор. Особено важна роля в тези конфликти играе могъщото семейство Ян, чието влияние върху императора постепенно нараства.
По това време династията Тан се намира в един от най-просперитетните периоди в китайската история. Столицата Чанан е сред най-големите и най-космополитни градове в света, а империята поддържа активни търговски връзки чрез Пътя на коприната.
Въпреки този културен и икономически разцвет обаче, към средата на 8-и век държавата започва да се сблъсква със сериозни военни и административни проблеми.
Въстанието започва, след като Ан Лушан успява да събере значителна военна сила в северните гранични области на империята. След превземането на източната столица Луоян той се провъзгласява за император на нова династия.
Това поставя началото на поредица от тежки военни сблъсъци, които разклащат властта на династията Тан и принуждават император Сюендзун и неговия двор да напуснат столицата.
Макар Ан Лушан да е убит още през 757 г., бунтът продължава да има тежки последици. В страната се създава вакуум на властта, който позволява на местни военачалници да укрепят позициите си.
Така постепенно се подкопава централната власт на династията Тан - процес, който в крайна сметка допринася за окончателния ѝ упадък през 907 г. Поради това много историци разглеждат въстанието на Ан Лушан като повратен момент в историята на империята.
Кой е Ан Лушан - подстрекателят на тази трагедия?
Ан Лушан е генерал от нехански произход, издигнал се в армията на династията Тан. Фамилното име "Ан" произлиза от китайското название на град Бухара в Согдиана, провинция на Ахеменидското царство, днешен Узбекистан. Личното му име Лушан е всъщност китаизирана форма на иранската дума rowshān, която означава "светлина".
Предците му принадлежат към согдийските общности в Централна Азия, които в този период са тясно свързани с тюркските народи. Майка му също произхожда от благороден тюркски род.
Кариерата на Ан Лушан започва в североизточните гранични области на империята, приблизително в района на днешната китайска провинция Ляонин. Първото споменаване на името му в официалните хроники на династията Тан датира от 736 г.
Тогава той служи като разузнавателен офицер, но губи своя отряд поради прибързано решение и е осъден на смърт. Въпреки това е помилван, а след това кариерата му започва да се развива изключително бързо. През 742 г. получава първото си самостоятелно военно командване.
Каква е политическата ситуация в Китай през 8-и век?
Като император Сюендзун намалява корупцията от предишното управление, назначава способни и трудолюбиви министри, обикновено избирани чрез публична изпитна система, основана на ученията на древните китайски мъдреци като Конфуций, реформира законите и ги прави по-хуманни и се опитва да прехвърли данъчната тежест от селяните към земевладелците.
Търговията се разширява, каналите се възстановяват, а външната търговия нараства. Като покровител на изкуствата и учените той основава Императорската академия на литературата. Макар да има петдесет и девет деца, владетелят до голяма степен успява да държи далеч от политическата власт роднините на своите многобройни наложници и съпруги, както и дворцовите евнуси.
През 730-те години обаче Сюендзун започва да изоставя много от своите държавни задължения и започва да се отдава на религиозни занимания, като е особено привлечен към даоизма и тантрическия будизъм.
Между временно канцлерът Ли Линфу предизвиква силно недоволство в двора и затова отстранява политическите си противници.
През 740-те години шестдесетгодишният император се влюбва в много по-младата Ян Гуйфей - красивата съпруга на един от неговите синове - Ли Мао. Тя е считана за една от четирите красавици на Древен Китай.
Сюендзун наскоро е покрусен от загубата на една от своите наложници, която всъщност е майката на Ли Мао. По някакъв начин императорът и Ян Гуйфей стават много близки, а владетелят на Китай се влюбва в нея не на шега.
За да избегне скандал в двора, Сюендзун тайно урежда тя временно да стане даоистка монахиня и да приеме религиозното име Тайчжън. По този начин формално прекъсва брака ѝ с принца.
След кратък престой като монахиня в двореца императорът осигурява нова съпруга на своя син и прави Ян своя наложница. Скоро тя се превръща в любимата жена на Сюендзун и придобива огромно влияние в императорския двор.
И така влюбеният император постепенно се отдръпва от политическата власт и държавните дела, а вниманието му все повече е погълнато от неговата ослепителна наложница.
С Ян Гуйфей обаче идва и нейното семейство със своите амбиции. Нещо, което не е необичайно в Китай, където императорът е източник на богатство и власт.
В началото на 750-те години Ян Гуоджун, братовчед на Ян Гуйфей и китайски политик и канцлер, започва да си съперничи с Ли Линфу. Последният е най-влиятелната фигура в двора, което предизвиква много завист.
Някъде през 752 година Ли Линфу умира, най-вероятно от естествена смърт. След неговата смърт балансът на силите в императорския двор се променя. Неговият съперник Ян Гуоджун постепенно се издига и се превръща в най-влиятелния човек в управлението на китайската империя.
Година по-рано фаворитката на императора Ян Гуйфей "осиновява" Ан Лушан като свой син чрез ритуал, който предизвиква сериозен скандал.
Историята е следната. Като военен губернатор Ан се превръща и в политическа фигура, често посещава столицата и става любимец на императора и на неговата наложница Ян Гуйфей. Ан Лушан, известен със своята едра и пълна фигура, често се държи шеговито и дори шутовски, за да спечели благоволението на императорския двор.
Благосклонността към него става толкова голяма, че три дни след рождения му ден, той е отведен в женските покои на двореца, облечен в пелени и участва в пародийна церемония по осиновяване от Ян Гуйфей.
Всичко изглежда толкова странно и нелепо, че започват да се зараждат слухове в двора, че те всъщност са любовници.
Въпреки това Ан е покровителстван от императора, а той е пленен от красавицата Ян, което означава, че слуховете в двора не могат да разклатят увереността на военния губернатор.
Причини за въстанието
Ан Лушан вече е достигнал значително влияние като генерал на династия Тан, служейки в граничните области. Тогава империята се простира далеч отвъд граници на днешен Китай и изисква армия от около 600 000 души, разделена на девет военни области, всяка под управлението на военен губернатор.
Войниците и офицерите, подобно на Ан Лушан, често не са китайци. Причината затова е, че граничната политика на император Сюендзун е такава, че създава благоприятни условия за издигането на военни командири от нехански произход. Заедно с Ан Лушан служат и други подобни мъже, сред които неговият братовчед Ан Сишун.
Допълнителна роля за тяхното издигане в армията играе и канцлерът Ли Линфу, който след 736 г. управлява огромна част от държавните дела на империята. Той често предпочита да назначава чужденци за генерали, тъй като смята, че китайските военачалници могат да придобият прекалено голям престиж и да се превърнат в политически съперници в императорския двор.
Освен това през първите десетилетия от управлението на Сюендзун граничните области са стабилни и Китай е в мир с повечето си западни съседи.
Към средата на 8-и век обаче този имперски мир е нарушен и сигурността на Китай е застрашена от няколко посоки, най-вече от арабите. След свалянето на Омаядския халифат от Абу ал-Абас ас-Сафах през 750 г. на власт идва Абасидския халифат. На следващата година, през 751 г., абасидските сили побеждават голяма армия на Тан при река Талас в днешен Казахстан, което прекъсва китайските пътища към Индия и заменя китайското влияние по Пътя на коприната с арабско.
Начало на бунта
Дали поражението при битката при река Талас е решаващ фактор за избухването на бунта на Ан Лушан, за историците не е ясно.
То обаче води до постепенната загуба на китайското влияние в Централна Азия и показва, че военното превъзходство на Тан отслабва. По-важен фактор за бунта е съществуващата политика, която дава големи правомощия на военните губернатори.
Ан Лушан, подобно на други регионални военни губернатори, изгражда собствен център на властта и към 755 г. вече разполага с армия от около 160 000 войници. Официално тя е за защита на империята, но всъщност може да бъде използвана и срещу управлението на династия Тан.
За всяка държава е опасно, когато контролът върху армията се изплъзне от ръцете на императора и имперската бюрокрация и премине към генералите. Някои изследователи предполагат също, че неханският произход на Ан Лушан играе роля в решението му да се разбунтува срещу китайски владетел.
Според историците това, което е сигурно е, че Сюендзун позволява властта в двора да попадне в ръцете на Ян Гуоджун. И макар Ян Гуйфей да продължава да подкрепя Ан Лушан, Ян Гуоджун го вижда като опасен съперник и предупреждава императора за неговите амбиции.
Сюендзун, все още заслепен от любовта си към своята наложница, пренебрегва тези предупреждения. През 755 г. Ан Лушан вдига бунт, оправдавайки действията си с твърдението, че Ян Гуоджун е узурпирал властта на императора.
Падането на столицата
Конницата на Ан Лушан разгромява императорските войски и след като превзема източната столица Луоян само за тридесет и три дни, той се обявява за император на нова династия. Той обаче не спира и след падането на Луоян и продължава настъплението си, като не атакува западната столица Чанан, а дава възможност на императорските сили да се прегрупират.
Когато армията на Ян Гуоджун се опитва да си върне Луоян, тя претърпява тежко поражение и императорът, и дворът са принудени да напуснат Чанан.
По време на бягството стражата на император Сюендзун убива Ян Гуоджун и неговото семейство, обвинявайки го за поражението. Императорът е принуден да нареди екзекуцията на своята любима наложница Ян Гуйфей. Това събитие по-късно вдъхновява поета Бай Дзюи да напише едно от най-известните китайски стихотворения.
Краят на въстанието
След падането на Чанан императорът се установява в югозападен Китай, докато неговият син и наследник Ли Ю се бори с бунтовниците на север. Считайки Сюендзун за неспособен да управлява, принцът се възкачва на трона през 756 г. като император Сузонг.
На следващата година Ан Лушан е убит от своя син, който на свой ред е убит от друг бунтовнически водач. Чанан е отвоюван през 757 г., както и Луоян, но за кратко. С отслабването на властта на Тан тибетците нахлуват и през 763 г. разграбват Чанан.
Сузонг умира през 762 г., а неговият най-голям син става император Дайцзун. Императорските армии постепенно надделяват над бунтовниците и през 763 г. въстанието на Ан Лушан приключва, макар тибетската заплаха да остава до 777 г.
И Сузонг, и Дайцзун водят политика на помилване към бившите бунтовници, но като оставят техни лидери да управляват в различни провинции, те посяват семената на бъдещи проблеми.
Последици
Въстанието освен че отслабва силно империята, то е трагично събитие в историята на Китай, тъй като отнема живота на милиони.
Последното преброяване преди бунта, проведено през 755 г., отчита население от 52 919 309 души в 8 914 709 домакинства, които плащат данъци.
Преброяването през 764 г., година след края на въстанието, отчита едва 16 900 000 души в 2 900 000 домакинства.
По-късните преброявания броят само домакинствата, но до 855 г. те достигат едва 4 955 151 - малко повече от половината от броя през 755 г.
Разликата между преброяванията означава, че около 36 милиона души са загубили живота си. Това е близо две трети от населението на империята, като учените обясняват това число и с разпадането на данъчната система и преброяването.
Въстанието на Ан Лушан е една от няколкото големи войни в Северен Китай, които създават сериозна демографска и социална криза в империята.
Тези конфликти предизвикват масова миграция на ханското население от Северен към Южен Китай. Това води до нарастване на населението в южните области и до икономическо, земеделско и културно развитие на юга, който остава по-спокоен и стабилен в сравнение със северните райони.
Въстанието на Ан Лушан оставя дълбоки и трайни последици за Китай. Макар династията Тан да успява да потуши бунта, нейната власт вече е сериозно отслабена. Регионалните военни управители придобиват все по-голяма автономия, централното управление губи контрол над значителни части от страната, а империята постепенно навлиза в период на политическа нестабилност.
Освен това войната причинява огромни човешки загуби и опустошава големи райони на Северен Китай, което води до масови миграции към по-спокойните южни области. Макар династията Тан да просъществува още повече от век, въстанието на Ан Лушан бележи началото на нейния дълъг упадък и остава едно от най-драматичните събития в историята на средновековен Китай.
