Много страни имат тайни служби, които изпълняват най-различни функции. Германия не прави изключение. След идването на власт на нацистите през 1933 г. се ражда Гестапо, един от най-зловещите репресивни органи в човешката история.
Гестапо е политическата полицейска сила на Третия райх. Името на организацията е съкращение от официалното му немско наименование "Geheime Staatspolizei". В превод означава "тайна държавна полиция".
Гестапо извършвала специфичен вид полицейска работа. Целта ѝ била да поддържа политическото статукво. Политическите полицейски сили защитават държавата или правителството от подривна дейност, саботаж или преврат. Те използват наблюдение и събиране на разузнавателна информация. Тези методи им помагат да идентифицират вътрешни заплахи срещу правителството. Гестапо действа както на територията на Германия, така и в окупираните земи през Втората световна война. Една от задачите на тайната полиция била събирането на евреи и депортирането им в концентрационни лагери.
Когато нацистите идват на власт през 1933 г., Херман Гьоринг, тогавашният министър на вътрешните работи, отделя политическите и шпионските звена от редовната полиция, попълва редиците им с хиляди нацисти и на 26 април 1933 г. ги реорганизира под свое лично командване като Гестапо. Едновременно с това Хайнрих Химлер, ръководител на СС, нацисткия паравоенен корпус, заедно със своя помощник Райнхард Хайдрих, реорганизират по подобен начин полицията на Бавария и останалите германски провинции.
През април 1934 г. Химлер поема командването на Гестапо. На 17 юни 1936 г. Химлер, в допълнение към позицията си на началник на СС, поема контрола над всички германски полицейски сили, включително Ordnungspolizei ("Полиция за реда"), с назначаването си за Райхсфюрер на СС и началник на германската полиция. Номинално подчинена на Министерството на вътрешните работи, германската полиция, включително политическата полиция, детективските сили и униформените полицейски сили, вече е обединена под ръководството на Химлер.
През 1936 г. Гестапо, ръководено от подчинения на Химлер, Хайнрих Мюлер, е обединено с Kriminalpolizei ("Криминална полиция") под егидата на нова организация, Sicherheitspolizei (Sipo; "Полиция за сигурност"). При реорганизацията на СС през 1939 г., Sipo е обединено със Sicherheitsdienst, разузнавателен отдел на СС, за да се сформира Reichssicherheitshauptamt ("Централна служба за сигурност на Райха") под ръководството на Хайдрих. В този бюрократичен лабиринт функциите на Гестапо често се припокриват с тези на други отдели за сигурност, с които Гестапо е трябвало както да си сътрудничи, така и да се конкурира. Поради относително малкия си размер - приблизително 32 000 души персонал в края на 1944 г. - Гестапо разчита в голяма степен на доноси от местното немско население, за да провежда разследванията си. Тайната полиция също така си сътрудничи широко с Ordnungspolizei за операции в Германия и в окупираните територии.
Гестапо действа без граждански ограничения. Тайната полиция на Райха има правомощия за "превантивен арест" и действията й не подлежат на съдебно обжалване. Хиляди левичари, интелектуалци, евреи, синдикалисти, политически духовници и хомосексуалисти изчезват в концентрационни лагери, след като са арестувани от Гестапо, Гестапо управлява отношението към "нисшите раси", като евреи и роми.
По време на Втората световна война Гестапо потиска партизанската дейност в окупираните територии и извършва репресии срещу цивилното население. Членове на Гестапо са включени в Айнзацгрупите ("групи за разполагане"), които представляват мобилни ескадрони на смъртта, следващи германската редовна армия в Полша и Русия, за да убиват евреи и други "нежелани лица". Бюро IV B4 на Гестапо, под ръководството на Адолф Айхман, организира депортирането на милиони евреи от други окупирани страни до лагерите за унищожение в Полша.
Подобно на организации като СС, Гестапо също има важна роля в поробването и депортирането на работници от окупираните територии, както и в измъчването и екзекуцията на цивилни. Когато даден регион попада изцяло под германска военна окупационна юрисдикция, Гестапо администрира всички изпълнителни действия под ръководството на военния командир, макар и да действа относително независимо от него.
В Копенхаген, Дания над 500 цивилни датчани работили за тайната полиция на Третия райх, тероризирайки местното население. Много цивилни граждани в окупираните от нацистите земи пък действали като информатори на Гестапо. Огромен брой били сътрудниците на Гестапо във Франция.
Гестапо става печално известна с бруталността си. Днес институцията и нейните политически полицаи са символи на авторитарната полицейска дейност. Гестапо си извоюва позорната репутация. Полицаите използват мъчения и насилие при разпити. Гестапо е съставено от цивилни полицаи. Повечето от тези мъже са професионално обучени. Те често работили като детективи или политически полицаи по време на Ваймарската република. В тайната полиция работят и лица, дошли от разузнавателната служба на СС (SD). Тези мъже са нацистки идеолози с малко или никакво полицейско обучение. Те са били наети като част от плана на лидера на СС Хайнрих Химлер за трансформиране на полицейската система в идеологически обусловена институция.
Мъченията са важна част от репертоара на Гестапо. Тайната полиция ги използва като рутинен метод за извличане на признания, наказване на политически врагове и налагане на идеологически конформизъм в нацистка Германия. Нормалните методи на разследване включват различни форми на изнудване, заплахи както и рекет. Агентите използвали и методи като лишаване от сън. Гестапо също така подхвърляло доказателства по случаи, свързани с евреи.
Гестапо играе важна роля в потушаването на студентските бунтове в периода 1942-1943 година. Студентските протести имат един призив - край на нацисткия режим. Тайната полиция се разправя безмилостно с демонстрантите. Извършени са хиляди арести. Лидерите на студентските протести пък са екзекутирани.
Гестапо е разформирована на 8 май 1945 г., когато нацистка Германия капитулира и това слага край на Втората световна война в Европа. По време на Нюрнбергския процес Гестапо е обявена за престъпна организация, заедно с СС. Ръководителят на тайната полиция Хайнрих Мюлер не е изправен пред правосъдието, тъй като изчезва в края на войната.
Николаус "Клаус" Барби, известен като "Касапинът от Лион" също се измъква от правосъдието след войната. Корпусът на контраразузнаването на САЩ му помага да избяга в Боливия заради антимарксистките му уклони. Той е екстрадиран във Франция през 1983 г., където е осъден за престъпления срещу човечеството.
