За един от най-обичаните музиканти в историята творчеството винаги е било особено деликатен и непредвидим процес.
Великият Дейвид Боуи обича да се поставя в особени ситуации и от тях да заражда произведения, които променят цялостния ход на популярната музика.
"Все още при мен го има това нещо - като стигна до определена страна или се вкарам в определена ситуация, трябва да се поставя в ниво на опасност, независимо дали емоционално, ментално или физически", обяснява фамозният артист през 1977 г. Тъкмо затова в онзи период той заживява в Берлин и се принуждава да живее според рестрикциите, наложени в града.
От края на 1976-а Боуи е в Западен Берлин, за да довърши два албума - своя собствен Low и соловия дебют на неговия приятел Иги Поп - The Idiot.
Британецът е напуснал Лос Анджелис, за да избяга както от американския музикален бизнес, така и от кокаиновата си пристрастеност (която от своя страна подхранва параноята му и интереса му към окултното). Боуи се нуждае от нова среда и избира да я търси в най-сюрреалистичния град в Европа по онова време.
Берлин е разделен на две от голяма стена и е надзираван от тайна полиция, но се оказва точното място, на което Дейвид да направи огромна крачка в кариерата и живота си.
Тогава той се намира на кръстопът, тъй като е изоставил своите алтер егота Зиги Стардъст, Аладин Сейн и Белия херцог. Албумът му Low е нещо различно от предишните издания и няма много общо с рок музиката. Боуи набляга на електронните и фънкарски влияния, а пеенето му звучи изненадващо равно и неемоционално.
Затова някои критици определят албума като празен и бездушен, но изпълнителят очевидно е търсил този ефект.
Боуи опитва да пресъздаде притъпяването на болката, нещо основно в живота му тогава.
"Има страшно много болка в албума Low. За първи път се опитвах да откажа кокаина, така че болката беше голяма", разказва Боуи.
С The Idiot той стига още по-далеч в експериментите и това е албум, в който специфичните текстове на Иги Поп играят голяма роля.
Иги умее да сглобява едновременно изкусителни, зловещи и вълнуващи лирики, а в ролята си на музикален продуцент, Боуи изгражда арт рок звучене, идващо сякаш от бъдещето.
Това е албумът, с който Иги Поп придобива идентичност като самостоятелен изпълнител и се разграничава от по-ранния си прото пънк с групата The Stooges.
Боуи продължава да подкрепя своя приятел и през 1977-а даже свири на синтезатор в групата на Иги по време на турнето му.
Когато двамата се завръщат в Берлин, те успяват да направят още един албум през същата година - Lust For Life.
Този път Иги предприема повече творческа инициатива и се завръща към по-чистото рок звучене, но това е различен тип рок.
Китаристът Рики Гардинър измисля брилянтния риф за The Passenger, най-известната песен на Иги Поп, докато Боуи работи по титулната Lust For Life с подчертано традиционен инструмент - укулелето.
Боуи произвежда хит и когато прави своя версия на една от песните в албума - Tonight, която по-късно реализира в дует с Тина Търнър и даже я превръща в заглавие на 16-ия си студиен албум.
Но това се случва едва през 1984 г. в комерсиално най-успешния период на Боуи.
Преди това, в знаковата за него 1977-а, свръхпродуктивният артист ражда още един солов албум - Heroes.
По-фокусиран и с по-изчистена визия, Heroes се отличава преди всичко с титулната си песен, една от най-великите в цялата кариера на Боуи.
В онези невероятно интензивни 12 месеца, Дейвид Боуи започва като пристрастен към кокаина и достигнал до задънена улица рок идол и се превръща във визионер, който диктува звученето в поп музиката за следващото десетилетие.
Интроспективните мотиви в Low, Heroes и The Idiot са начинът Боуи да извлече нещо ново от своята същност и да покаже невероятния си артистичен обхват, какъвто малцина някога са притежавали.
И най-хубавото е, че резултатът от радикалната промяна на локацията се оказва грандиозен.
Боуи е човек, който твърди, че винаги "катастрофира с една и съща кола", но с преместването си в Берлин ражда четири от най-качествените албуми на 70-те години.
Повечето артисти могат единствено да си мечтаят да създадат такъв материал през цялата си кариера, а на Боуи му отнема само година.
Но това е година, каквато само артист като него може да изживее.
