През 637 година пред една порта в Магадха - днешния индийски щат Бихар - застава китайски монах на име Сюандзан.
Зад гърба си има осем години преход през пустини и планински проходи, както и нарушена имперска забрана за пътуване извън страната. Чака го изпит.
На портата седи учен, чиято длъжност се нарича дварапандита. Задачата му е да задава въпроси.
"Пазачът на портата задава трудни въпроси; мнозина не могат да отговорят и се оттеглят", записва по-късно самият Сюандзан.
Мястото се казва Наланда. Съществува от двеста години и ще го има още почти осемстотин.
Какво представлява Наланда
Думата "университет" се употребява по инерция и е донякъде подвеждаща. Наланда е махавихара - голям манастир, комплекс от отделни будистки обители, оградени с обща стена.
Няма ректор в европейския смисъл, няма факултети, няма дипломи. Има общежития, преподаватели на постоянна издръжка, установена програма, приемен изпит и бюджет.
Тъкмо общежитията са причината Наланда да се счита за най-ранната известна школа, в която преподаватели и ученици живеят на едно място.
Разкопките разкриват единайсет манастира и няколко тухлени храма върху терен с размери около 490 на 240 метра.
Всички обители са изградени по един и същи модел: правоъгълник с вътрешен двор, обиколна веранда и външен пръстен от монашески килии, а срещу входа - светилище. Червени тухли, отводнителни канали, стълбища в югозападния ъгъл.
Сюандзан свързва основаването на манастира с владетел, когото нарича Шакрадитя. Историците - сред тях испанският йезуит Енрике Херас - го отъждествяват с гуптския император Кумарагупта I, управлявал приблизително между 415 и 455 година.
Началото на комплекса се отнася към около 427 година. Наследниците на императора дострояват обител след обител, докато мястото придобие вида, който Сюандзан заварва.
Кой плаща
Обучението не струва нищо на онези, които учат тук. Издръжката идва от села, чиито данъчни приходи владетелите преотстъпват на манастира.
По времето на Сюандзан те са сто - дарение на император Харша от Канауж. Около половин век по-късно другият китайски поклонник, Идзин, вече споменава двеста.
Най-красноречивото свидетелство за това как работи системата е една медна плоча, открита от археолога Хирананд Шастри през 1921 година в преддверието на Манастир № 1. Датирана е около 860 година.
В нея палският владетел Девапала съобщава, че по молба на Балапутрадева - махараджа на Суварнадвипа, днешна Суматра - е построил обител в Наланда и ѝ отпуска приходите на пет села.
Текстът изброява за какво: храна, дрехи, постели, лекарства за болните монаси, ремонти. И за преписването на будистки съчинения.
Какво се учи
Програмата покрива шест будистки философски школи, но и граматика, логика, медицина, астрономия, математика и ведическите текстове.
Методът на обучение е диспут: знанието се проверява публично, в спор, а не с писмен изпит.
Наланда е преди всичко школа по логика. Оттук минават Дигнага, смятан за основоположник на будистката логика, неговият ученик Дхармапала, ръководителят Шилабхадра - на когото Сюандзан става ученик - и Дхармакирти, чиито трактати по теория на познанието остават задължително четиво за будистките школи в цяла Азия близо хиляда години.
Тибетската традиция, чрез Таранатха, свързва с Наланда и Нагарджуна - основателя на школата Мадхямака и най-влиятелния будистки философ след самия Буда - още през III век, но за такава ранна дейност няма археологическо потвърждение и твърдението остава спорно.
Изнасянето
Сюандзан пребивава в Наланда на два пъти - през 637 и отново през 642 година. Прибира се в Чанан през 645 година с 657 санскритски съчинения и сто и петдесет реликви, натоварени на двайсет коня в 520 сандъка.
До края на живота си превежда около седемдесет и пет от тях. Идзин пристига в Индия през 673 година, живее десет години в Наланда и се връща в Китай през 695 година с още около 400 текста.
В трийсетте години след завръщането на Сюандзан поне единайсет пътешественици от Китай и Корея повтарят маршрута.
Толкова изнесени книги предполагат сериозно книгохранилище. Именно то - Дхармаганджа - е причината името Наланда да се помни и днес: в популярните разкази представлява индийският двойник на Александрийската библиотека, с девет етажа, милиони ръкописи и пожар, горял месеци.
Името и трите сгради идват от Таранатха - тибетски историк от XVII век, писал четиристотин години след края на Наланда.
Нито Сюандзан, нито Идзин описват библиотеката. Разкопките не са определили със сигурност коя сграда е била книгохранилище. А популярното число девет милиона ръкописа не се среща в нито един средновековен източник.
За разлика от сградата, съдбата на изнесените текстове е добре документирана. През VIII век ученият Шантаракшита заминава за Тибет по покана на тамошния владетел и пренася там учебната традиция на Наланда - основата, върху която стъпва тибетският будизъм.
През XI век начело на манастира по предание стои Наропа, чието име и днес се помни във всяка тибетска школа.
Залезът
Наланда не е единствената школа от този тип. През IX век династията Пала основава Викрамашила, която постепенно я изпреварва по влияние. Когато покровителството на Палите отслабва, отслабва и притокът на средства.
Около 1193 година войските на Ихтияр ад-Дин Мухамад Бахтияр Халджи опустошават будистките манастири в Магадха.
Единственият сравнително близък по време разказ принадлежи на персийския хронист Минхадж-и-Сирадж Джузджани в "Табакат-и-Насири", писана около 1260 година - шест десетилетия след събитието, от човек, който никога не е бил там.
Той описва превземането на укрепено място в Бихар, обитавано от мъже с бръснати глави, и как след клането победителите намират много книги, но няма кой да им обясни съдържанието им.
Част от историците смятат, че става дума за Одантапури, а не за Наланда; двата манастира са на няколко километра един от друг и вероятно споделят една съдба.
Разказът не съдържа и разпространеното твърдение, че библиотеката горяла три месеца.
Краят е бавен
Наланда не изчезва за една нощ. През 1235 година тибетският преводач Дхармасвамин заварва две обитаеми сгради и деветдесетгодишен учител, Рахула Шрибхадра, който преподава на около седемдесет ученици, издържан от местен брамин.
По време на престоя му нападение на триста конници разпръсва класа, а самият Дхармасвамин изнася стария си наставник на гръб. Не намира нито един ръкопис, който да препише.
Мястото продължава да работи и през следващото столетие: монахът Дхянабхадра, роден през 1289 година, е ръкоположен в Наланда и стига чак до Корея. Шепа монаси остават на мястото приблизително до 1400 година.
Забравата и връщането
През 1811 - 1812 година шотландският лекар и топограф Франсис Бюканън-Хамилтън описва обраслите могили край село Баргаон, без да ги свърже с Наланда.
Връзката прави майор Маркам Киту през 1847 година. През 1861 година Александър Кънингам, начело на новосъздадената Археологическа служба на Индия, разглежда терена и потвърждава кое е мястото - с френския превод на Станислас Жюлиен на пътеписа на Сюандзан в ръка.
Обектът е намерен благодарение на книга, изнесена от него дванайсет столетия по-рано.
Систематичните разкопки продължават от 1915 до 1937 година под ръководството на Дейвид Спунър, Хирананд Шастри и Дж. А. Пейдж, а вторият сезон - от 1974 до 1982 година.
През 2016 година теренът влиза в списъка на ЮНЕСКО.
Продължението
През 2010 година индийският парламент приема закон за нов университет Наланда; начело застава нобеловият лауреат Амартя Сен - като негов канцлер.
От основаването при Кумарагупта до новото откриване през 2014 година има около хиляда и шестстотин години. Между затварянето и повторното отваряне: осемстотин.
От самата Наланда днес са останали тухлени основи и печати. От онова, което е създавала, е останало значително повече - цели раздели от будистката философия, чиито санскритски оригинали са изгубени, се четат и днес, но на китайски и на тибетски. Защото са напуснали страната навреме.
