Тъжната участ на един чезнещ народ
България се топи. Няма по-бързо чезнещ народ в света. Демографската катастрофа е много близо, предупреждават учени. Според Националния статистически институт населението на страната намалява с 6 души на час.
България е рекордьор по ниска раждаемост, въпреки, че в нея отпускът по майчиннство е най-продължителен от всичките страни-членки на Европейския съюз и че има значително ромско малцинство, в което раждаемостта е висока. Много красноречиво е сравнението с 1985 г., когато населението на страната е било 8 948 649 души. Днес то е вече под 7 милиона. Историческото заличаване на нацията е в ход.
За съжаление, въпреки че между политическите сили има консенсус за голямата опасност от демографска катастрофа, страната няма стратегия за бъдещото си развитие в този план. Как да се намали емиграцията? Как да се повиши раждаемостта? Как да се насърчи икономиката, за да има по-голяма заетост и по-високи доходи?
Досегашният опит показва, че финансово насърчаване и подпомагане на младите семейства не води до ражднето на повече деца. Изводите са налице. Липсва обаче обхватна стратегия. За това говори и статистиката за получилите българско гражданство – предимно жители на Македония с българско самосъзнание и бесарабски българи. През 2011 г. те са били 18081, през 2012 г. – 17379, а миналата година двойно по-малко – едва 8285 души.
Демографският проблем на България, който не е от вчера, се задълбочи през последните години поради голямата принудителна емиграция. Тя лишава държавата от най-важното – нейните човешки ресурси. В същото време обаче напусналите страната в търсене на препитание, “подпомагат” правителството – и сегашното, и предишните, защото се намаляват социалните разходи – по-малко помощи за безработица, по-малко болници, по-малко детски градини и училища…
От друга страна в България влизат стотици милиони евра превеждани от емигрантите на техни близки останали в България. “Тази политика обаче води до обезлюдяване на страната и намаляване на генетичното богатство на нацията“, казва изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. И допълва, че в сектори, в които има търсне на работна ръка, и там, където се наблюдава увеличаване на заетостта, хората не напускат родината си. А и ползите от емиграцията са измамни, защото квалифицираната работна сила намалява, недостигат или липсват подходящи кадри на пазара на труда и работодателите са затруднени да развиват бизнеса си. Така емиграцията генерира други проблеми.
В България вече има остър дефицит на кадри по редица технически и медицински специалности, а същото време се увеличава броя на неработещите младежи на възраст между 16 и 30 години за чието “отглеждане” отиват 3 процента от Брутния вътрешен продукт. Особено тревожно е, че близо 70 на сто завършващите елитните езикови и математически гимназии, както и частните училища в страната, отиват да учат в западни университети – предимно в Германия, Великобритания и САЩ. Броят на българските студенти, които следват в чужбина, варира чежду 24 000 и 30 000. Официалните държавни институции в България не водят статистика за броя на заминаващите за обучение зад граница. Най-висок е броят на българските студенти в Германия.
Според Федералната статистическа служба през 2011 г. българските студенти в Германия са били 7997. Колко от тях ще се завърнат в България, след като завършат образованието си, е трудно да се предвиди. Може обаче със сигурност да се предполага, че в глобализиращият се свят, в който живеем, мнозинството от тях ще останат там където заплащането на труда на квалифицирани млади кадри е неколкократно по-високо отколкото в България. А тя, по думите на социалния антрополог Харалан Александров, е брулена от всички несгоди на съвременната модерност, каквито са застаряването, масовата емиграция, срива на образованието, разширяването на гетата, които обхващат далеч не само ромското население. Най-голямата злина обаче е липсата на добро управление и на лидерство, което да създава стабилност и сигурност, пише Гласът на Русия,
