Ерата на Кристиян Диор – когато в модата имаше гении
На 3 юли в Париж модна къща „Диор“ представи своята колекция есен-зима 2017 г., която е истинска радост за окото. Творческият директор на марката Мария Грация Киури поема по утъпкания и гарантиращ успех път на ретроспекцията.
Няма по-добро време за поемане на този курс, тъй като през зимата на 2017 г. предстои модната къща да отбележи 70-годишнината от първата си колекция. А тазгодишната е почит именно към Кристиян Диор. Новите силуети, сред които доминира сивият цвят, ни връщат към онези култови фотографии, модели, тоалети, създадени от самия дизайнер. И това неминуемо ни връща към неговата собствена ера. И днес, разбира се, модата има своите достойнства. Но в онези години (тези на Шанел, Баленсиага, Диор, а по-късно и Сен Лоран)… тогава модата се създаваше от гении.
Кристиян Диор, Getty Images
Какъв е приносът на Кристиян Диор към модата?
През 1946 г. най-богатият човек във Франция, търговец на памук и известен меценат, Марсел Бусак, помага на Кристиян Диор да основе собствена модна къща. 42-годишният дизайнер току що е отказал да се присъедини към модната къща „Филип и Гастон“. Иска да създава мода под собственото си име и на 16 декември 1946 г. създава модна къща „Диор“. Следващата година през февруари излиза първата му колекция, „Collore“ (от фр. венчелистче).
Тя съдържа 90 модела, е революция в модата. В онези години Франция все още се възстановява от щетите през Втората световна война. Пестенето на платове все още не е отминало. С „Collore“ строгите форми и скованият вид отиват в историята и са заменени от тесните талии, широките поли със средна дължина, пищните бюстове и разхищението на платове. Името, което дизайнерът дава на своята колекция бързо е заменено от култовото „new look“. Кармел Сноу, главен редактор на „Harper’s Bazaar“, е възхитена от колекцията и в похвалите си към Диор отправя репликата, която става име на колекцията. От тук насетне Париж се превръща в столица на модата, а Диор – в модния гигант на съвремието. Шанел не одобрява стила му. „Само мъж, който никога не е бил в интимни отношения с жена, може да причини такъв дискомфорт на клиентките си.“ заявява известната дизайнерка и е права. Дрехите на Диор са едни от най-неудобните от гледна точка на комфорт и обличане. Но видът им е безупречен. Силуетът е магнетичен. Изработката е изпипана до най-малкия детайл.
Въпреки всичко противници на „new look“ не липсват и един от параграфите, по които Диор е критикуван, е огромното разхищение на материали. За направата на дизайните му е необходимо огромно количество плат, което все още е немислимо за някои хора. През войната платовете са пазени за армията. Но това вече отива в историята. Скоро дизайнерът става най-популярният в световен мащаб. Висшата мода вече не е предназначена само за официални събития, а може да бъде носена и в ежедневието. Колекцията му е свежият полъх, от който Париж, някогашната столица на културата, разкоша и пищността, има нужда. Плътните поли, тънките талии и широките, но женствени рамене са новият хит.
The Bar suit, Getty Images
Един от най-известните модели е „Bar suit“. В него е запечатан и компресиран целият дух на колекцията. Бялото сако е завършекът. Изключително разточителство. Непрактично от гледна точка на средства, а и на носене. Но суетата е по-силна и винаги е оправдана в името на истинския стил и красотата. Диор създава нова линия, която бележи модата завинаги.
Следващите му колекции стават все по-дръзки и пищни. Вечерните рокли са огромни, в тях се влиза трудно но жените не спират да ги искат. Експериментите с платове.
Дизайнерът, който пише историята на модата през ХХ век, продължава да твори 11 години след създаването на първата си собствена колекция. През 1958 г. умира при неизвестни обстоятелства, докато е на почивка в италианския курорт Монтекатини. И до днес не е ясна причината за смъртта.
Геният обаче е неоспорим. И той не се състои само в това какво е създал, а какво е останало след него. Освен хилядите модели има и нещо също толкова важно – той предава занаята си. Както правят само най-големите гении. През 1955 г. открива младо момче от Алжир, което назначава в модната къща. След смъртта му младежът става творчески директор и в нея създава първата си колекция, която го превръща в „Малкия принц на модата“. А пък години по-късно ще порасне, за да стане „Кралят на модата“. Това е Ив Сен Лоран.
