Войната за австрийското наследство (1740-1748) представлява един от ключовите конфликти през 18-и век, който разкрива дълбоките противоречия между европейските велики сили и бележи началото на значими промени в баланса на силите на континента.
Повод за войната става смъртта на императора на Свещенната римска империя Карл VI и оспорването на правото на дъщеря му, Мария Терезия, да наследи хабсбургските владения.
През 1713 година Карл VI подписва Прагматическата санкция. Това е важен документ, чрез който императорът се опитва да осигури престола във Виена за първородната си дъщеря Мария Терезия.
Въпреки че документа е официално признат на международно равнище, отношението към него сред европейските държави остава нееднозначно - от приемане от някои европейски държави, през формално съгласие, до открито отхвърляне.
Това противоречиво положение подкопава стабилността на Хабсбургската инастия и създава условия за политическа нестабилност, от която редица сили се възползват, за да преследват собствените си териториални и стратегически интереси.
Конфликтът бързо прераства от династичен спор в мащабна европейска война, обхващаща не само Централна и Западна Европа, но и колониалните владения на воюващите държави.
В него се преплитат военни действия, дипломатически маневри и съперничество за влияние както на сушата, така и по моретата.
През декември 1740 г. кралят на Прусия Фридрих II нахлува в австрийската провинция Силезия. Това предизвиква конфликт, който в крайна сметка води до съюз на Прусия с Франция, Бавария, Испания, Швеция, Неапол и Сицилия и Саксония.
Всички тези държави се стремят да се възползват от борбата за наследството, за да придобият хабсбургски владения и да отслабят австрийската власт. Срещу тях се изправят Хабсбургска монархия (Австрия), Великобритания, Хановер, Обединените провинции (Нидерландия), Кралство Сардиния, Хесен и Русия.
Европейските военни цели на Великобритания са да предотврати френското завладяване на Австрийска Нидерландия (днешна Белгия) и да защити територията на Хановер, тъй като крал Джордж II на Великобритания е едновременно и курфюрст на Хановер.
През 1740 г. Франция на Луи XV доминира в Европа. Хабсбургска Австрия се стреми да запази водещото си положение в Централна Европа, като ограничи френското влияние сред германските държави на Свещената Римска империя и гарантира автономията на Нидерландия.
По същия начин Великобритания предпочита по-слаба Франция и финансово подпомага Австрия и Нидерландия. Великобритания също така съперничи на Бурбонска Испания и Франция за морско надмощие, особено в Карибите, както и за колониално господство в Индия и Америка.
Испания на Филип V желае да запази своите карибски опорни точки и да създаде владение в Италия за по-малкия син на краля - принц Филип, чиято майка произхожда от района около Парма.
Междувременно крал Фридрих Вилхелм I на Прусия развива военната мощ на надигащата се държава до съвършенство, но се въздържа да я използва. През октомври 1739 г. Великобритания започва морската Война за ухото на Дженкинс срещу Бурбонска Испания. През май 1740 г. Фридрих Вилхелм умира и младият Фридрих Велики се възкачва на престола на Прусия.
На 20 октомври 1740 г. умира императорът на Свещената Римска империя и австрийски архидук Карл VI, след като е договорил уверения от европейските сили, че дъщеря му и наследница Мария Терезия ще бъде допусната да наследи трона.
Мария Терезия се стреми да осигури избора на съпруга си, великия херцог Франц Стефан Лотарингски, за нов император, докато Франция цели да ограничи хабсбургската власт, подкрепяйки избора на баварския курфюрст Карл Албрехт.
Фридрих Велики се възползва от нестабилното положение на Мария Терезия и на 16 декември нахлува в Силезия - част от Хабсбургска монархия. С това нахлуване започва Войната за австрийското наследство.
Австрия отговаря на пруското нахлуване с контраатака, но Фридрих я побеждава в битката при Молвиц на 11 април 1741 г. Фридрих действа и по дипломатически път, като сключва мирен договор в Бреслау с Франция на 4 юни.
Франция признава завземането на Силезия в замяна на обещанието на Фридрих да се откаже от претенциите си към Юлих-Берг. Двете държави също се съгласяват да подкрепят баварския кандидат за император.
Крал Джордж II първоначално подкрепя Австрия, но през април оттегля подкрепата си след неуспешното британско нападение срещу испанската колониална Картахена.
Саксония се присъединява към Прусия, Франция и Бавария срещу Австрия с Втория договор от Нимфенбург от 19 септември. Саксонски, френски и баварски войски нахлуват в Бохемия и се насочват към Виена. Прага пада на 26 ноември.
Прусия тайно се оттегля от съюза през октомври, но отново се присъединява през януари 1742 г., за да участва във възможни мирни преговори.
До края на годината Австрия е в изключително тежко положение, след като по-голямата част от Силезия, Бохемия и Моравия е окупирана. На 24 януари 1742 г. Карл Албрехт Вителсбах от Бавария е избран за император под името Карл VII.
През зимата на 1742 г. Австрия предприема смели контранастъпления. Тя изтласква Фридрих назад и пренася военните действия в Бавария. По-нататъшни австрийски офанзиви принуждават и французите да отстъпят, което води Фридрих до сключване на мир с Мария Терезия чрез подписването на мирен договор в Берлин от 28 юли.
Този договор гарантира контрола му над Силезия и слага край на т.нар. Първа силезийска война. Саксония скоро последва този пример с Дрезденския договор.
Междувременно Испания стоварва армия в Италия с намерението да завземе част от хабсбургска Ломбардия и да създаде княжество за принц Филип.
През февруари съседният владетел на Пиемонт-Сардиния Карл Емануил III отговаря, като се присъединява към Австрия и Великобритания, чийто флот единствен може да спре испанските подкрепления. Австрийска армия отблъсква испанците и се насочва към Неапол, възраждайки стари династични претенции.
Втора испанска армия завзема пиемонтска Савоя в края на лятото, което отклонява австрийските съюзници от Ломбардия и спира хабсбургското настъпление. След провала на спасителна операция, френските войски, блокирани в Прага и водени от Шарл Фуке дьо Бел-Ил, успяват да се измъкнат чрез дръзко зимно отстъпление. До Коледа 1742 г. Австрия постига успех на всички фронтове.
Френско-баварското нахлуване в Австрия и Бохемия се разпада поради липса на единство на целите и военни способности. Австрия временно неутрализира Прусия, като ѝ позволява да задържи Силезия през юли 1742 г., изтласква французите и баварците от Бохемия и завладява Бавария.
Съюзниците на Австрия побеждават французите в битката при Детинген на 27 юни 1743 г. в Бавария. През септември 1743 г. Савоя се присъединява към Австрия, а французите се оттеглят към собствените си граници.
През януари 1745 г. император Карл VII, който е и главен претендент за австрийското наследство, умира. Синът му Максимилиан III Йозеф се отказва от претенциите си и обещава да подкрепи Франц Стефан на императорските избори в замяна на възстановяването на баварските територии от Австрия.
Фридрих, обезпокоен от нарастващата австрийска мощ, отново влиза във войната.
Втората силезийска война приключва с Дрезденския договор през декември 1745 г., който потвърждава пруското владение над Силезия.
На 11 май херцогът на Къмбърланд се сблъсква с френската армия на маршал Морис дьо Сакс при Фонтеноа. Въпреки че французите заемат силна позиция, защитена от мощни укрепления и разполагат с числено превъзходство, Къмбърланд решава да атакува.
Австрийците и нидерландците постигат малък напредък, но в центъра британската и хановерската пехота пробива френските позиции.
Маршал дьо Сакс, който страда от воднянка и е пренасян в плетена носилка, контраатакува с цялата налична пехота, кавалерия и артилерия.
Британците и хановерците издържат на многобройните атаки, но силно превъзхождани и без подкрепа, са принудени да се изтеглят. Битката при Фонтеноа отново демонстрира бойните качества на британската пехота, но въпреки това представлява поражение.
Къмбърланд губи 7500 души, а Турне капитулира десет дни по-късно под френска власт.
През юли 1745 г. дьо Сакс превзема Гент заедно с британско-холандския гарнизон. Скоро падат Брюж, Ауденарде и Остенде. Малко след това по-голямата част от британската армия е изтеглена, за да се справи с якобитското въстание в Британия, което силно отслабва съюзниците във Фландрия.
Дьо Сакс продължава настъплението си в Австрийска Нидерландия, като кулминацията е падането на Брюксел през февруари 1746 г. По-късно следват френски победи при Лауфелд (1747), Берген оп Зом (1747) и Маастрихт (1748).
Войната обхваща и колониите - Франция завзема Мадрас, а британците превземат Луисбург в Канада. С Ахенския мир от октомври 1748 г. Франция се изтегля от Австрийска Нидерландия и връща Мадрас, а Мария Терезия е призната за пълноправна владетелка на Свещенната римска империя.
Мирът обаче се оказва по-скоро примирие, тъй като военните действия продължават в Индия и Канада и скоро избухват отново между Прусия и Австрия.
Войната за австрийското наследство завършва през 1748 г. с Ахенския мир, който формално възстановява предвоенния баланс, но на практика разкрива дълбоки промени в европейската политическа система.
Макар Мария Терезия да е призната за законна владетелка на хабсбургските земи, Австрия е принудена да приеме загубата на Силезия, което бележи възхода на Прусия като нова велика сила.
Конфликтът показва ограничената ефективност на династичните съюзи и подчертава нарастващата роля на военната сила и държавния интерес в международните отношения.
Освен в Европа, войната има значителни последици и в колониалния свят, където съперничеството между Великобритания и Франция се изостря допълнително.
Макар мирният договор да слага край на откритите бойни действия, той не разрешава основните противоречия между водещите сили.
В този смисъл мирът след Войната за австрийското наследство се оказва по-скоро временно примирие, отколкото трайно уреждане на конфликта, и подготвя почвата за нови сблъсъци, които скоро ще избухнат в Седемгодишната война.
