Началото на 20-и век е белязано от усещане и желание за нещо ново и различно. След няколко епохи на наложени идеи, старото вече не просто не е интересно, то е ненужно и трябва да бъде отхвърлено. Така започва възхода на модернизма.
Художниците искат да се освободят от ограниченията на традиционните форми и законите наложени от академичното изкуство. Това търсене на нова естетика започва много силно да се утвърждава в международен мащаб.
Виена не прави изключение. Под влиянието на стила ар нуво и в стремежа към изкуство, което да се противопоставя на установения ред, се ражда т.нар. постимпресионистичното течение виенски сецесион.
Сецесионът е и наименование за няколко групи прогресивни художници, които се отделят от утвърдените и консервативни художници в Австрия и Германия.
Първата сецесионна група се формира в Мюнхен през 1892 г., която става известна под името Мюнхенски сецесион.
След това възниква и Берлинският сецесион, създаден от германския художник Макс Либерман през същата година.
Най-известната от тези групи е създадена във Виена през 1897 г. от австрийския художник Густав Климт и отдава предпочитание на стила ар нуво пред господстващия академизъм. Малко след това стенописите, създадени от Климт за тавана на аулата на Виенския университет, са отхвърлени като скандални заради еротичната си символика.
Картината "Целувката" на Климт става една от най-известните произведения на движението.
През годините преди сецесиона визуалните изкуства са доминирани от две основни институции: Виенската академия за изящни изкуства и "Кюнстлерхаус" - частно изложбено дружество, основано през 1861 г.
Художници с новаторско мислене в "Кюнстлерхаус" започват да се събират редовно във виенските кафенетата, за да обменят идеи и да обсъждат творчеството на съвременни френски художници като Ернест Мейсоние и Пиер Пюви дьо Шаване.
На 3 април 1897 г. до "Кюнстлерхаус" е изпратено писмо, с което се обявява създаването на ново художествено движение с Густав Климт като председател и австрийския художник Рудолф фон Алт като почетен председател. От общо 40 души в списъка, 23 са членове на "Кюнстлерхаус", включително Климт, Йозеф Мария Олбрих и Коломан Мозер.
Първоначално групата възнамерява да остане в рамките на "Кюнстлерхаус", но на 22 май управителният съвет внася вот на порицание срещу новата група по време на общото събрание, което принуждава Климт и неговите съмишленици да напуснат заседанието мълчаливо.
Два дни по-късно е изпратено официално писмо за оставка, с което дванадесет художници, напускат "Кюнстлерхаус".
Но нека се върнем към началото на историята на течението.
Виенският сецесион е официално основан през април 1897 г. от група прогресивни художници и архитекти, сред които Густав Климт, Коломан Мозер, Йозеф Хофман и Йозеф Мария Олбрих. Малко по-късно към групата се присъединява и Ото Вагнер.
Сецесионът възниква като реакция срещу консервативните художествени институции на Виена, които насърчават историцизма. Членовете му се стремят да насърчават международния художествен обмен, да отхвърлят художествения национализъм, да обновят декоративните изкуства и да утвърдят идеята за Gesamtkunstwerk - обединение на изящните и приложните изкуства.
Движението черпи вдъхновение от Мюнхенския сецесион и формулира своята философия чрез списанието Ver Sacrum. В ранните му публикации критикът Херман Бар подчертава, че Сецесионът не е атака срещу изкуството от миналото, а отхвърляне на комерсиализираните художествени практики, които възпрепятстват творческото развитие.
Още от самото начало групата се позиционира като духовна и културна алтернатива на пазарно ориентираното изкуство, а не просто като естетически бунт.
Първоначално Сецесионът включва около петдесет членове, като Климт е избран за първи председател. Освен художници и дизайнери, групата привлича и утвърдени фигури като чешкия живописец Алфонс Муха, вече международно известен със своите ар нуво плакати.
За да представи модерното международно изкуство във Виена, сецесионът възлага на Олбрих проектирането на ново изложбено пространство. Създадената Сграда на Сецесиона, със своя характерен купол, се превръща както във физически, така и в символен център на модерното изкуство в града.
Чрез сътрудничество с европейски арт дилъри сецесионът представя творби на водещи импресионистични и постимпресионистични художници, разширявайки художествения хоризонт на виенската публика.
Един от най-прочутите моменти в историята на течението е изложбата, посветена на Бетовен през 1902 г., проектирана от Йозеф Хофман. В центъра ѝ стои скулптурата на композитора, създадена от Макс Клингер, заобиколена от картината "Бетовенов фриз" на Густав Климт.
Тази изложба въплъщава стремежа на сецесиона да обедини архитектура, скулптура, живопис и музика в едно цялостно художествено преживяване.
Въпреки ранния си успех, скоро възникват вътрешни конфликти. Напрежението се засилва между членовете, които отдават приоритет на живописта, и онези, които, като Климт и Хофман, настояват за равностойна роля на приложните изкуства.
Кулминацията на тези разногласия се случват през 1905 г. след спорно предложение, свързано с галерия "Митке". След като губят решаващо гласуване, Климт и няколко ключови фигури напускат движението.
Макар организацията да продължава да съществува и да е активна и днес, тя никога не възвръща напълно новаторската енергия, която определя ранните ѝ години.
Ето и няколко факта за виенския сецесион:
- Виенският сецесион не е първото сецесионно движение, макар да е най-известното
Думата "сецесион" е от немски произход и означава "отцепване". Френските художници реагират срещу академизма и наложените стандарти още десетилетия по-рано, но в немскоезичния свят това представлява нов етап в бунта срещу официалното изкуство.
За да оцелеят, художниците създават организация и използват контактите си от академиите и висшето общество, за да получават поръчки и финансова подкрепа, която да гарантира дълготрайността на движението.
Виенският сецесион става най-известен не само заради художественото си наследство, но и защото оставя траен отпечатък в градската среда на Виена.
- Нацистите възприемат Сецесиона като "дегенеративно изкуство"
След като идват на власт през 30-те години на 20-и век, нацистите осъждат сецесионните движения в цяла Европа като упадъчно и "дегенеративно" изкуство. Те разрушават сградата на Виенския сецесион, макар тя по-късно да бъде възстановена в първоначалния си вид.
Въпреки официалното си отрицание, нацистите конфискуват, крадат и продават произведения на Густав Климт и на други художници, а част от тях дори запазват за личните си колекции.
- Керамиката, мебелите и стъклото са ключови елементи на сецесионния дизайн
Архитектурата, живописта и скулптурата са важна част от естетиката на Сецесиона, но декоративните изкуства заемат също толкова значимо място.
Мебелите се възприемат като продължение на архитектурата, а витражите се превръщат в популярен декоративен елемент на сецесионните сгради.
Мозайките са широко използвани в керамиката, а картините на Климт отразяват интереса към геометрични форми и орнаментите и мозаечните мотиви.
Във всички тези области се използват модерни материали и техники, особено при мебелите, които дават възможност за експерименти и новаторство.
- Движението намира постоянен дом, който съществува и днес
През 1898 г. един от основателите на Сецесиона - Йозеф Мария Олбрих - завършва сградата на Сецесиона на улица "Фридрихщрасе" във Виена.
Сградата е отворена за посетители и днес. В нея се намира прочутата картина "Бетовенов фриз" на Климт, а фасадата е богато украсена със скулптури и орнаменти, отразяващи идеята за Gesamtkunstwerk. В началото на 20-и век там редовно се провеждат изложби на сецесионни художници.
- Първият председател на движението е Густав Климт
Густав Климт е художник от епохата на символизма, който придобива широка известност във Виена още през 1888 г., когато получава "Златен кръст" за заслуги от император Франц Йозеф I за заслугите си в изкуството.
Неговото изкуство е алегорично и често открито еротично - за някои скандално, за други изключително въздействащо със своите изображения на женската фигура и използването на злато.
Климт е избран за първи председател на Виенския сецесион и повежда движението към успех, осигурявайки му държавна подкрепа и възможност да използва специално изложбено пространство за представяне на новото изкуство.
