Великденското въстание, което започва на 24 април 1916 г., представлява въоръжена акция в Ирландия срещу британското управление.
Въстанието продължава шест дни. Целта на няколкостотинте ирландски мъже и жени е да създадат независима Ирландска република.
Причините за него се коренят в натрупани исторически недоволства и засилващо се политическо напрежение, особено във връзка с отлагането на предоставянето на самоуправление в условията на Първата световна война.
Британските власти реагират с превъзхождаща военна сила, което води до значителни разрушения и жертви.
До края на конфликта се съобщава за около 1 300 души, които са загинали, като въстаниците понасят по-малко жертви в сравнение с британските войници.
След капитулацията им, лидерите на въстанието са екзекутирани, което парадоксално предизвиква промяна в обществените нагласи в полза на тяхната кауза.
Великденското въстание често се разглежда като повратен момент в борбата за ирландска независимост, който в крайна сметка води до създаването на Ирландската свободна държава през 1922 г.
Предпоставките за Великденското въстание от 1916 г. се коренят в дългогодишното политическо, икономическо и културно напрежение между Ирландия и Великобритания, като стремежът към самоуправление постепенно ескалира в открито желание за пълна независимост.
Още през 19-и век се формира силно национално движение, повлияно от събития като Големия глад (1845-1849), който задълбочава недоволството срещу британската власт, както и от няколко неуспешни бунтове.
В началото на 20-и век напрежението допълнително се изостря от забавеното прилагане на самоуправлението, въпреки че то вече е прието.
Освен това ситуацията се нагнетява и от избухването на Първата световна война, която създава възможност за радикалните националисти да действат.
Като цяло, преди 1916 г. ирландците предприемат поне три значими въоръжени опита за постигане на независимост, като Великденското въстание се превръща в най-решаващия катализатор за последващите събития, довели до създаването на независима ирландска държава.
Въстанието е планирано от Патрик Пиърс, Том Кларк и още няколко лидери на Ирландското републиканско братство. То представлява революционно общество в рамките на националистическата организация, известна като Ирландските доброволци.
Организацията Ирландските доброволци наброява около 16 000 членове и е въоръжена с германско оръжие, контрабандно внесено в страната през 1914 г.
Освен това организациите са подпомогнати от Ирландската гражданска армия. Това е сдружение на работници от Дъблин, създадено след провала на общата стачка от 1913 г.
Първоначално въстанието е замислено като общонационално, но поредица от неуспехи води до това то да се ограничи единствено до Дъблин.
Британските власти научават за подготвяното въстание и на 21 април арестуват ирландския националист сър Роджър Кейсмънт в графство Кери заради участие в доставка на оръжие за въстаниците.
Поради това лидерът на Ирландските доброволци Оуен Макнийл отменя заповедите за мобилизация.
Въпреки това Пиърс и Кларк пристъпват към реализиране на плана с около 1560 доброволци и контингент от около 200 души от Ирландската гражданска армия.
Бунтът обаче започва на Велики понеделник, 24 април. Тогава стотици въстаници излизат по улиците на Дъблин и бързо заемат предварително определени позиции, надявайки се, че след началото на въстанието към тях ще се присъединят и други.
Въпреки това още в самия ден въстаниците не са особено оптимистично настроени.
Джеймс Конъли, синдикален лидер и ръководител на Ирландската гражданска армия, който едва наскоро разбира за плановете на братството, отбелязва, че всички тръгват към сигурна гибел.
Сред ключовите обекти, които ирландците успяват да завземат под свой контрол е Главната поща, внушителна сграда в центъра на Дъблин. Малко след обяд Пиърс прочита Прокламацията на републиката.
Освен от Пиърс и Конъли, документът е подписан от Том Кларк, прекарал години в английски затвори. От страна на присъстващите се чуват няколко възгласа на одобрение, но реакциите са предимно на любопитство, забавление и дори открита враждебност, тъй като много ирландци служат в британската армия във Фландрия и възприемат действията на въстаниците като предателски удар в гърба.
Британските власти са изненадани от развитието на събитията. Те разполагат с информация за евентуално въстание, но поставят под съмнение вероятността за непосредствено въстание.
Понеделник е празничен ден и много от британските войски, разположени в Дъблин, се намират извън града. Главният секретар за Ирландия, Огъстин Бирел, който подценява заплахата, е в Лондон.
Лорд-лейтенантът и представител на краля в Ирландия Айвър Чърчил Гест, барон Уимборн, настоява за по-твърда реакция, но преди да бъдат предприети действия, въстаниците вече са заели не само Главната поща, но и Четирите съдилища по река Лифи, парка "Сейнт Стивънс Грийн" и други позиции, главно в южната част на града, които могат да възпрепятстват пристигането на британски подкрепления по море.
Лишени от ясна стратегическа визия, републиканците заемат ключови позиции и изчакват развоя на събитията.
Надеждите им са насочени към благоприятен изход, а именно масово въстание сред населението на Дъблин и в цяла Ирландия, промяна в германската позиция относно изпращането на войски или срив в британската съпротива.
Нито едно от тези очаквания не се реализира. На други места избухват само незначителни сблъсъци, които не оказват съществено влияние.
Въпреки това ирландското население не се надига в подкрепа на въстаниците.
Британското военно командване предпочита предпазлив подход, като изолира отделните въстанически позиции и ги изтощава постепенно, вместо да предприема директни атаки срещу укрепени позиции.
Въпреки това британците понасят значителни загуби, най-вече на Нортъмбърланд роуд и Лоуър Маунт стрийт, където малка група въстаници открива огън от близки къщи и нанася тежки загуби на британските войски - около двеста жертви.
Осъществяват се ограничени настъпателни действия, но основно британците разчитат на артилерия срещу въстаническите позиции.
Моралът на републиканците остава висок, но превъзходството на британските сили постепенно взема превес.
Най-големи разрушения се наблюдават около Главната поща и улица Саквил, където първоначално е прочетена прокламацията.
До петък британската артилерия нанася такива щети, че сградата е застрашена от пълно разрушаване.
Макар Конъли да е ранен два пъти, въстаниците понасят сравнително малко загуби благодарение на отбранителната си тактика.
Рано в събота, осъзнавайки, че Главната поща трябва да бъде изоставена, въстаниците се изтеглят по странични улици на север, но отстъплението вече е невъзможно и в 12:45 ч. млада медицинска сестра е изпратена под бял флаг, за да поиска примирие.
Британските власти отказват всякакви условия, различни от безусловна капитулация.
В 15:45 ч. в събота, 29 април, Пиърс подписва документа за предаване. Някои от въстаническите позиции, заобиколени от британските сили и участвали в по-малко сражения, първоначално се колебаят да се предадат, но в крайна сметка също капитулират.
