Ноу Камп или Камп Ноу – не е за изпускане

Милен Георгиев

Преди 3 години, със сестра ми, ходихме до Барселона, за да гледаме състезание от Формула 1, което се провеждаше в едно градче в района. Разбира се, че по време на престоя си в Барселона посетихме доста забележителности, като беше изключено да пропуснем стадиона на едноименния клуб Камп Ноу или Ноу Камп, както е познат в България.

Докато обикаляхме пеша из Барселона, често влизахме в многобройните магазинчета и любопитните продавачи ни питаха, откъде сме. След споменаването на България, веднага отвръщаха с непринудена усмивка и казваха „Аааа, Стоичков!”. За моя изненада всички му произнасяха съвсем правилно фамилията, а не „Стойков” или нещо подобно, каквото бях приготвен да чуя.

Няма вероятност да се разхождаш в този град и да не се натъкнеш на фирмен магазин на ФК „Барселона” и едва ли ще е само един. А в такъв магазин влезеш ли, имаш чувството, че не си в магазин, а в музей. В тях продават почти всичко с логото на клуба – спортни екипи, всякакви сувенири, ключодържателчета, химикалчета и какво ли още не. Няма как да не ти направи впечатление, че в почти всеки жилишен блок се вижда поне един балкон, от който виси знамето на ФК „Барселона”. А и все пак само след 10 дена им предстоеше финалът в Шампионската лига, който в последствие успяха да спечелят. За местните футболният клуб е издигнат на пиедестал и разбираемо се гордеят с него. Все пак тогава бяха едни от най-силните години в историята на Барселона.

Дойде и моментът, в който трябваше да посетим и най-големият стадион в Европа, който има почти 100 000 седящи места, а именно Ноу Камп, който освен че е терен за футболните мачове на Барселона, е и музей и то прекалено добре направен. Искаше ми се да гледам на живо Меси и компания, но точно в него уикенд Барса не бяха домакини. Сестра ми никога не се е интересувала от футбол, но нали беше с мен, и тя си взе билет.

Пред входа имаше паркиран много стар жълт автобус, а през прозорците му се виждаха манекени на звезди, играли за Барса в миналото. Влязохме в основната зала, където бяха изложени множество футболни обувки, топки, екипи, купи и всякакви други трофеи. Като българин, бях доста приятно изненадан от изложената футболна фланелка с името на Стоичков и номер 8 на гърба й. Много погледи събираше и трофеят Златната топка, спечелена също от Камата. Минали са доста години от как Стоичков не е футболист и още повече от как не играе в Барселона, но въпреки това изобщо не е забравен. Около трофеите имаше и едни видеотабла с множество клипове с най-красивите голове в цялата им история, които всеки посетител можеше да контролира с докосване. И там Стоичков има не малко присъствие. Следват няколко други зали, където има видеоплотове, разделени по десетилетия, които също се контролират с докосване. На един от клиповете може да се види моментът, в който Ицо усмихнат до уши получава Златната топка. След тях има няколко големи видеостени, на които се изреждат голове на Барселона със съпътстващ коментар, а срещу тях има комфортни места за сядане.

След над 2 часа гледане на ценни предмети с историческа стойност и мултимедия, продължихме обхода на стадиона. Минахме покрай съблекалните и видяхме душовете и джакузито, в което се плацикат звездите на Барса. В непосредствена близост до тях имаше и една голяма стая, която всъщност беше параклис, в който се молят играчите преди мач. Дойде и моментът, в който излязохме на трибуните. Там имахме възможност да седнем и на коментаторските пултове. На изхода на музея предлагаха фотографски услуги, където можеха чрез софтуер на снимката до теб да сложат Лионел Меси примерно или пък някой друг твой любим играч на Барса, който едва ли ще имаш някога възможност да видиш от близо, пък камо ли да се снимаш с него и то докато е още активен футболист.

Излязохме от музея, но след това ни чакаше официалния магазин на клуба. Влазохме в него с идеята да не се задържаме много, но той е така обзаведен, че няма как за няколко минути да му се наситиш. От вътре формата му наподобява стадион – слиза се по стъпала, които са оформени амфитеатрално като седалките на трибуните. А вътре имаше може би всички артикули с логото на Барселона, които бяха произведени през последните 2-3 години. Сестра ми по едно време се отегчи и излезе да ме чака навън.

Като заключение мога да кажа, че ако някой някога има път до Барселона, задължително трябва да посети този музей, дори и да не се интересува от футбол и да не е фен на Барса. Защото сестра ми, както няма никакъв интерес към футбола, каза, че от всички музеи в Барселона, които успяхме да посетим през едноседмичния ни престой, този й е направил най-силно впечатление. И е може би най-истинският сам по себе си, за разлика от повечето музеи, които са направени преди всичко, за да оберат парите на туристите.