Не рози, а карамфили

В България има две страшни неща – да си гей или да си от ромски произход. Дори и да не си нито едно от двете, ако те „обвинят“, настъпва краят на света. Ако пък си, тогава вече не си интересен, погват набедените ти любовници и братовчеди. И настава шоуто. Една история от последните дни:

Един човек казал, че друг човек е гей в новинарската уж агенция на трети, който пък започнал спор с този, който не е какъвто казват, че е, но пък е водещ на предаване. И се започва едно надприказване, разменят се цветя и любовни писма (приети като внушение за заплаха) и накрая бащата на този с уж медията се намесва, за да дърпа уши.

Ако не сте се объркали, значи сте дълбоко нагазили в скандалните води на любовната война между Недялко Недялков и уж сайта му и водещия на Шоуто на Слави. А, да, бащата е всъщност поетът на соца и демокрацията – Недялко Йорданов, който влиза в разказа чрез призиви във Фейсбук да спрат да се карат. По-скоро да спрат да се карат на сина му.

Ако пък не сте погълнати от сагата, накратко: някакъв си Ицо Петрофф казал, че водещият Слави Трифонов е гей в уж сайта. В отговор водещият се обяснил в любов на собственика на уж сайта, като му пратил 20 карамфила и любовно писмо. Уж собственикът обаче се наплашил, щото, нали, не рози, а карамфили и така стигаме до момента, в който прокуратурата призовава СДВР да разпита водещия.

Ако Недялко Йорданов трябваше да се изказва всеки път, в който някой е говорил срещу сина му, то нямаше да има време за писане на друго, освен на писма и статуси във Фейсбук.

Ако пък всички, които Недялко младши беше обявил за гей, престъпник, мафиот и т.н. имаха предавания и му пращаха „заплашителни“ цветя, то прокуратурата щеше да си бави експертизите по важни обществени казуси не със седмици, а с години.

Това, че са намесени и власти просто придава леко пикантен вкус на забавлението. Всеки нормален човек би се зачудил какво се очаква от прокуратурата, пък и полицията в този казус. Първо, защото сме свикнали да ги обвиняваме в бавни реакции, и второ – защо им е на властите да се месят в тази любовно-медийна история.

А дали страшните неща не трябва да са други? Уж медиите, уж работещи полиция и прокуратура, използването на медии за разчистване на лични сметки например. На кого ЕК трябва да прати карамфили, за да бъдат чути критиките в доклада? И трябва ли да кажем, че псевдомедиите са гей, за да мръднем от дъното в класацията за медийна свобода? А за поетите, както е казал португалският (според същите тези поети) писател Паулу Коелю, „Нищо.“