Когато бях във втори клас, имах един съученик на име Боби. Боби много обичаше да играе шах и когато местеше фигура, казваше закачливо на своя опонент: "Ю си" - ансамбъл от английската дума "you", която означава "ти" и българската дума "си", която пък означава "си". Тогава за първи път чух екстравагантната симбиоза между автентичен български и неподправен английски. Бяхме втори клас и го имахме за шега.
Днес обаче ежедневието ни е забързано като русофил на метростанция Европейски съюз. Особено ако сме част от голяма корпорация. В такъв случай нямаме време да превеждаме различните моменти от работното си ежедневие, което води до един нов вид наратив - градският корпоративен жаргон.
С него корпоративните акули на по 24-5 до към 35-40 години бичуват околните, защото общо взето служебната вратовръзка ги стяга и им спира кръвообращението към мозъка. Тези хора използват думи като "стартирам", "ескалирам", "апруувна" и "да се чекна". Тези думи имат свои много лесни български еквиваленти като "започвам", "повдигам", "одобрявам" и "да се чекна". Думи от този тип са бадж за определена културна принадлежност, с която юзърите й се гордеят без реално да си дават сметка колко е смехотворно отстрани.
Корпоративният жаргон е веганството на комуникацията.
То предизвиква същите нелепи моменти, както когато човек е само сред българи, но казва нещо на английски с целия американски акцент, на който е способен. Или виждаш как някой се гордее, че знае английски, все едно сме от онези изолирани африкански племена, а човекът е Рени от "Оркестър без име". Такива моменти ме карат да кринджна. Знам, че не знаете думата, но я няма на български, а трябва. Че е некъв хорър, некъв хел.
Най-великото е, че измежду всичките коучове, ачивмънти и салюшъни, корпоративните хора си имат любима дума. Дума, която е свещена и всеки път щом бъде произнесена, някой някъде остава хоум офис.
Думата ЕВЕНТ! Потръпнах. Думата "евент" е като думата "братле" за корпоративните хора. Има и още една - "хепънинг", но там трябва да сте си вече много близки, защото все едно си говорите на "копеле". Трябва да сте се напили заедно заради бездушевните си сиви животи поне на 5-6 корпоративни евента, за да минете на "хепънинг".
Парадоксално, но от една страна смятам, че всички си стискаме ръцете (и подписваме двугодишен договор), че това англо-маниерничене е простодушно и насмешливо. От друга страна, щом видя компютър или телефон с меню на български, мигом хващам скорбут. Защо ли става така? Към словото ни трябва да се отнасяме внимателно - все пак думите са... "всичко което ни свързва".
