Безславната смърт на липите в града

Юлия Кръстева, снимки Боян Пищиков

Ето го и него, сезонът на липите. Вървиш си из града и навсякъде мирише на липов цвят. Едни го харесват и му се наслаждават, други не спират да кихат и нямат търпение този период да се махне най-накрая, трети жънат ли жънат. Колко е хубаво под сянката им през лятото и как добре задържат градския прахоляк, и колко много хубави качества имат. Имат и по-малко хубави, естествено, без тях няма как – много листа за метене през есента, надигнати от корените тротоарни плочки, падащ от клоните им сняг през зимата… когато искаме да се оплачем – има за какво.

Във всеки български град има липи, но дано не във всеки те имат съдбата на тези, които виждам почти всеки ден. Липовият цвят притежава редица много полезни за човека качества. Традиция е той да се изкупува в някой градски пункт и то на примамлива цена. Това кара цели фамилии да се впускат в бране на липов цвят от най-близките до тях дървета. А тези дървета обикновено са в града. Процедурата за бране обикновено изисква регистрация в Общината, че лицето ще бере липови цветове и заплащане на минимална сума за това. Ама кой ги гледа тия процедури, кой е свикнал да ги спазва, кой някога е наказван за неспазването им? Обича си нашенецът своите собствени процедури. Да си паркира каруцата под дървото, да насече клони, да си ги натовари и като си ги закара вкъщи, домочадието да бере цветовете от столче. Хем е лесно, хем бързо. Ако нещо е паднало, с метличката ще се събере та и то да иде в чувала с цветовете.

Тази процедура за едни е добра, за други – никак. А другите са точно липовите дървета. Специфика на вида е, че трудно понася горещините. Особено екстремните жеги. Цъфтежът на липите е точно преди най-големите жеги и точно тогава дърветата остават без клоните си (заедно с листата естествено). Оголват се големи участъци от стъблото, заради окастрянето на клони заради цветове. Без засенчване на стъблото от листата му, кората е изложена на прякото слънце. Напомням – в жегите. Мога да направя сравнение да речем с типичния англичанин, който с тънката си кожа идва на море в България. Избира за най-походящ момент плаж през август, ляга на кърпата и заспива около обяд. Точно това биха усетили липите ако можеха. Но не само веднъж, а всеки ден от лятото. Не биха го избрали, но и без друго нямат право на избор. След време това, което оцелее от дървото ще започне да опитва възстановяване. До някъде ще успее, но тогава идва следващия сезон на цъфтеж и новата порция осакатяване. Докато няма вече толкова жива част, която да опитва регенерация. Моментът настъпва – дала каквото дала – време й е да умира. И не е една. В моя град има много такива липи, много бивши липи и много берачи с отработена система.