Предлагат ли САЩ на Франция ядрено оръжие, което да използва срещу Виетнам?

Виетнам става желана цел за редица от най-могъщите империи в света от френската инвазия в страната през 1858 г. насам. Китай, Япония и Съединените щати напускат земите й, преди да постигнат желаните резултати, но най-голямата битка на държавата за суверенитет започна с Въстанията на Виетмин* през 40-те и 50-те години на ХХ век.

Френски кораби край Сайгон през 1858 г.

От Индокитай до независимост

След Втората световна война борбата на Виетнам за свобода от колониална Франция ескалира с Първата индокитайска война. Боевете продължават да растат до 1954 г., когато французите започват да кроят план за победа. Битката при Диен Биен Фу обаче завършва съкрушително в полза на Демократична република Виетнам.

Първоначално Франция смята, че ще постигне лесна победа в битката при Диен Биен Фу, но прави една критична грешка, която променя съдбата на независимостта на Виетнам. Френските военни лидери решават да поставят жизненоважно укрепление в дъното на долина, върху съществуваща писта, построена от японците по време на Втората световна война. Това оставя високото място свободно за врага.

Разузнаването кара французите да вярват, че виетнамците разполагат само с лека пехота. Скоро обаче става ясно, че това далеч не е така. Силите на Виетмин извършват огромна атака, използвайки добре разположени артилерия и противовъздушни оръжия, за да намалят драстично снабдяването на френската база.

Така те вземат в плен над 11 000 френски войници. Приблизително 4400 са ранени и 850 спасени от Червения кръст; останалите са изпратени в работни лагери на 600 километра и само 3290 са репатрирани в следващите месеци.

Докато битката при Диен Биен Фу е опустошителна загуба за французите, тя е загуба и за САЩ, които тайно финансират усилията на Франция да премахне всякакъв шанс за комунистическо бъдеще във Виетнам. ЦРУ е предоставило на Франция разузнавателна информация, но сега, след като силите й са победени, страната се обръща към своите американски съюзници за още повече подкрепа.

Заловени френски войници

Плаваща оферта

След среща с Франция след битката при Диен Биен Фу, държавният секретар на САЩ Джон Фостър Дълес твърди, че е предложил на френския външен министър Жорж Бидо две тактически ядрени оръжия, за да помогне за победата над Виетмин, въпреки че не е бил упълномощен да направи такова предложение. Всъщност единственият човек, който твърди, че това предложението действително се случва, е френският писател, историк и ветеран от Втората световна война Жул Рой.

Морис Шуман, друг чуждестранен служител, 20 години по-късно се опитва да изясни какво всъщност се случва между Дълес и Бидо. „Той всъщност не е правил оферта“, казва Шуман. „Той направи предложение и зададе въпрос… Бидо реагира незабавно, сякаш не е приел това предложение сериозно.“

Ядреният дебат се разраства, тъй като британският министър-председател Уинстън Чърчил отказва да предостави подкрепа, защото не вижда особена надежда военната намеса да помогне на французите. Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер се съгласява с тази позиция, като казва, че само въздушни удари няма да са достатъчни.

На 21 юли 1954 г. Женевската конференция временно разделя Виетнам на две зони: комунистически Север и прозападен Юг. Въпреки че споразумението има за цел да установи прекратяване на огъня между Виетмин и Франция през следващите четири месеца и да даде възможност за избор на ново ръководство, боевете продължават. Това предизвиква началото на Втората индокитайска война, по-известна като Войната във Виетнам.

Началото на тази война ще доведе до участието на САЩ по съвсем друг начин. Продължил две десетилетия, конфликтът оставя близо 60 000 американски войници и около 600 000 (вероятно повече) цивилни виетнамци мъртви.

За щастие САЩ решават да не използват ядрени оръжия по време на боя. Въпреки това, приложени са други ужасяващи оръжия, включително напалм и касетъчни бомби…

Кадри от войната във Виетнам

На 2 юли 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват, за да образуват Социалистическа република Виетнам. Въпреки спекулациите, че победителите от Севера ще, по думите на президента Никсън: „избият цивилните там [Южен Виетнам] с милиони“, има широко разпространен консенсус, че не са извършени масови екзекуции. Все пак през годините след войната огромен брой южновиетнамци са изпратени в лагери за превъзпитание, където много от тях търпят изтезания, глад и болести, докато са принудени да работят тежък труд. Според доклад на Amnesty International от 1979 г. количествата варират значително в зависимост от различните източници: „… включва цифри като „50 000 до 80 000“ (Le Monde, 19 април 1978 г.), „150 000“ (Ройтерс от Биен Хоа, 2 ноември 1977 г. ), „150 000 до 200 000“ (Washington Post, 20 декември 1978 г.) и „300 000″ (Agence France Presse от Ханой, 12 февруари 1978 г.).“

Такива вариации вероятно се дължат на това, че „Някои оценки може да включват не само задържаните, но също хора, изселени от градовете в провинцията.“ Според местен източник 443 360 души е трябвало да се регистрират за определен период в лагери за превъзпитание само в Сайгон и докато някои от тях са освободени след няколко дни, други остават там повече от десетилетие. Между 1975 г. и 1980 г. повече от 1 милион жители на севера мигрират на юг към региони, били преди част от Република Виетнам, докато, като част от програмата за нови икономически зони, около 750 000 до над 1 милион жители на Юга са преместени предимно в необитаеми планински гористи райони.

Габриел Гарсия Маркес описва Южен Виетнам като „Фалшив рай“ след войната, когато посещава страната през 1980 г.:

Цената на този делириум е зашеметяваща: 360 000 осакатени души, 1 милион вдовици, 500 000 проститутки, 500 000 наркомани, 1 милион туберкулозни и повече от 1 милион войници на стария режим, невъзможни за реабилитация в ново общество. 10% от населението на град Хошимин страда от сериозни венерически заболявания, когато войната приключв, а в целия Юг има 4 милиона неграмотни.

__________________

* Виетмин – политическа организация, създадена с цел извоюване на независимостта на Виетнам от Франция.