Партито на Хенри VIII и Франсоа I за 19 милиона долара

В продължение на две и половина седмици през юни 1520 г. двама от най-големите монарси на Ренесансова Европа – английският Хенри VIII и френският Франсоа I – отганизират заедно парти с невъобразими размери. Това парти, наречено Златното поле, струва в днешни пари около 15 милиона лири или почти 19 милиона долара. Очевидно организирана по повод приятелството на младите крале, тази своеобразна среща на върха също така дава възможност на всеки владетел „да надмине другия по великолепие и военна доблест“, казва историкът Трейси Борман.

И двамата подхождат към този суетен въпрос с пълна сила. От 7 до 24 юни около 12 000 благородници, близки и слуги се събират на нива в северния край на днешна Франция, където се наслаждават дни и нощи на забавление в огромни временно построени дворци от тухла, дървен материал, плат и стъкло. Гостите вечерят с 29 000 риби, 98 000 яйца, 6 475 птици, 2200 овце и 817 000 литра вино, състезават се по борба, бой с мачове и други атлетични тестове и се наслаждават на театрални изпълнения. Дори и най-разкошният съвременен ренесансов панаир бледнее в сравнение с този неповторим показ на богатството.

Когато Хенри и Франсоа се срещат на партито, първият носи дреха „оребрена със златен плат“ и „с такава форма и качество, че беш невероятно да се види“, според английския хронист Едуард Хол. Франсоа е облечен в дрехи от плат от златен фриз, бижута и боне с бели пера. По-късно Хенри присъства на турнир, облечен в броня, украсена с 2000 унции злато и 1100 перли. Други свидетелства за пищността и изобилността на партито са фонтаните с червено вино и хвърчилата, изпълнени с фойерверки.

Хенри VIII

За да разберете защо Англия и Франция „инвестираха толкова много пари, време и енергия в това ефемерно събитие“, трябва да се има предвид напрегнатата ситуация, казва Глен Ричардсън, автор на „The Field of Cloth“ (както е името на партито). Две години по-рано, през есента на 1518 г., главният съветник на Хенри, кардинал Томас Уолси, убеждава водещите сили на Европа – включително Свещената Римска империя, Франция, Англия, Папските държави и Бургундия – да подпишат договор за всеобщ мир като всеки обещава да помага на останалите, ако бъдат нападнати. Крехко в най-добрия случай, споразумението е подбито от нелеките спомени на Англия и Франция, от Стогодишната война от 14 век и поредицата от по-нови битки през 15 век. Според Ричардсън, Уолси, действащ под егидата на папа Лъв X, вярва, че договорът ще функционира само по предназначение „въз основа на лично разбиране между тези два царя“.

Франсоа I

Съотношението на силите в Европа в началото на 16 век се въртеше около Хенри, Франсоа и свещен римски император Карл V – трима арогантни млади владетели, които доминират на континента в продължение на десетилетия, като формират и нарушават съюзи помежду си кой както реши. По време на партито Францис, тогава, чувствайки се все по-застрашен от бързата експанзия на Карл V през Централна Европа, се надява да си осигури Хенри като съюзник срещу императора. Английският крал обаче няма търпение да преговаря и с двамата мъже – дни преди веселбата той се срещна с Чарлз в дома си.

Сключването на мир с един монарх често води до толкова драмна – и разходи – колкото и войната, която Ричардсън определя като „основния начин, по който владетелите са утвърждавали името и международната си репутация“. Установяването на хармонични отношения чрез турнир, подобен на война, позволява на Хенри и Франсоа да достигнат „приятелство с едната ръка“, докато стискат „едва скрит юмрук с другата“.

В същото време количеството изразходвани ресурси за партито отразява затънтените плахите отношения между Хенри и Франсоа, които споделят любов към културата на Ренесанса, слабост към мързела и жестока конкуренция. Борман казва: „Съперничеството беше толкова силно, че почти ги заслепява за цената му. Те се стремят да докажат превъзходството си един над друг, независимо от цената.“

***

Фактът, че Англия и Франция са във война в рамките на 2 години след партито, кара наблюдателите както тогава, така и в последно време да обявят събитието за провал. В проповед, произнесена малко след срещата, епископ Йоан Фишър казва, че „тези принцове са смъртни и подлежат на изменение на настроенията и затова техните желания се променят“. През 20 век някои експерти предполагат дори, че срещата е просто фасада, организирана за да прикрие предстоящите планове на двамата мъже за война.

Ричардсън възприема различна гледна точка, поставяйки истинската стойност на турнира в дългосрочното му въздействие върху англо-френските отношения. Макар италианската война от 1521–1526 г. да заварва Хенри и Франсоа на противоположни страни, последващия конфликт от 1526 до 1530 г. отново обедини двете страни – този път срещу Чарлз, чиито сили превземат Италия.