Как Google превърна откраднатото време в олимпийски спорт
Най-вероятно знаете тази история и правите същото, както милиони други по света. Последните изчисления показват, че повече от половината в световната популация разполага с умен телефон. Той е нашият прозорец към всичко, дава ни абсолютната свобода да се изразяваме, да бъдем известни, активни и дори успешни. Тази малка пластмасова кутийка има повече хардуер от необходимия, за да изпратите човек на Луната.
Шегата продължава с това, че днес я използваме, за да изстрелваме птици с прашка. Тобаяс Роус-Стокуел има една малко по-различна гледна точка за този вид технология. Всеки път, когато включим компютъра си или отворим телефона си, за да погледнем нещо, мозъкът ни влиза в зловещо бойно поле. Противникът е онзи архитект на нашия дигитален свят. Неговото оръжие са приложенията, информацията, нотификациите и всичко, което може да се изобрази на малкия екран.
Успехът на противника се крие в кражбата на времето и вниманието, а заложникът, това са вашите пари. Съпротивата е слаба, изисква се мозък и воля, съпротива срещу изкушението и опит в пропускането на всички бомбардировки с клипчета, мемета, вицове и забавни елементи, с които рекламата се прокрадва между пръстите. Най-вероятно губите тази битка, изгубили сте я със закупуването на тези продукти.
Не сте сами, милиони други я губят по няколко пъти на ден. Тази картина не ви е непозната, поглеждате дисплея, за да видите времето и след това прекарвате около 20 минути в гледането на всички останали приложения, дигиталният свят е в пъти по-красив, особено след като го гледате през един съвършен дисплей. Едва ли сте тръгнали с намерението да си губите времето, но това се случва.
Не е тайна, не е изненада, не е ваша вина, просто дизайнът на всичко около вас е проектиран съвършено. Добре дошли в дигиталната заешка дупка, където дори Алиса ще бъде принудена да закупува всичко на промоция, при това с удоволствие и усещане за надвиване на системата. Рекламата е вашият нов най-добър приятел, тя е хамелеонът в дигиталния свят, огледалото „Ейналеж“ от поредицата „Хари Потър“, което ще ви продаде възможно най-добрата мечта, разрешавайки фантазията да стигне нови хоризонти.
Това е причината да откривате толкова много „безплатни“ приложения, които вместват някоя друга реклама, докато чакате следващия екран да зареди. И това се случва, докато рано или късно, някоя реклама не успее да пробие защитата ви. Това е тайната на всичко безплатно, винаги плащате с времето си и вашите собствени средства.
Докато вие играете игри, един тон анализатори се стреми да изгради перфектния панел, в който ще прикрие милиони редове в код, за да може вашето внимание да се прикове.
Технологичните компании, различните медии и дори дигиталните създатели на съдържание, те са в едно безкрайно състезание за посещения, кликове, присъствие и много много други фактори, с които да спечелят вашия поглед. Всичко иска вашето внимание и го получава, а най-тъжното е, че милионите по света си плащат за това изживяване, като изключим някои страни, които задължиха Facebook да си плаща за постовете, а не обратното. Тобаяс е категоричен в едно – тази технология работи идентично с всеки друг елемент, включително собствената политическа система.
Мнозина бяха щастливи от факта, че имаме всичката информация на света, но тя не е свободна, контролира се от алгоритми, стремящи се да уловят нашите емоции. Резултатът е видим, милиони агресивни гласове продължават да крещят и да ни заплашват, продължават да показват най-грозните картини, поради простата причина, че това ни кара да бъдем активни. Лошата новина, доказано от братовчедите на Фройд, е най-добрата новина.
Социалната мрежа, онзи ад, в който се разхождаме толкова години, това е новото нормално, хоризонтът, където всеки от гения до простока, имат право да използват своето мнение. В такива класически моменти е ясно, че Волтер никога не е бил прав, дори не може да се смята за актуален.
Благодарение на правото на глас, една огромна маса, която никога преди това не е знаела как работи самолет, двигател с вътрешно горене и електричество, сега стана експерт по така наречените кемтрейлс, хаарп технологията, радарните системи, медицинското образование и епидемиологията, а да не говорим за множеството гео политици и експерти на войната. Последните дори не са чели Сун Дзъ и други безсмъртни творби, въпреки това са сигурни, че знаят много добре как светът и някакви въображаеми фигури ги преследват, за да ги унищожат.
Благодарение на последните люде, светът стана справедлив, красноречив и особено осъдителен.
За първи път в последното десетилетие се оказа, че хора с ниска интелигентност могат да имат най-високо мнение, че та са праведниците на света и трябва да определят хода на цивилизацията.
Странно е, но ако върнете лентата с 10-12 години назад, може би ще си спомните, че мнозина носеха книги във влака, много малко бяха лицата, които се осветяваха от синята светлина. Днес ще откриете, че броят на хората с очила се увеличава, хората с проблеми във врата също. Всички дигитални устройства докараха една нова и още по-интересна пандемия, чийто симптоми понякога могат да бъдат дори смъртоносни. Телефоните с кабел бяха способни да държат всички проблеми малко по-далече от вас, поне докато стоите далече от тях.
Науката доказа няколко пъти, че мозъкът отделя допамин, когато сме пред цветната еуфория и се опитваме да открием нещо ново и много вълнуващо. Дигиталният аз става доста по-вълнуващ от всичко във външния свят. Заболявания като ADHD се увеличават значително, когато мозъкът ни е облъчван с тонове информация, докато най-накрая не избира да се изключва и ориентира в светлинната цветна еуфория.
Описанието на това заболяване в толкова напреднал свят и търсенето на лечение, практически прилича на опит да уловите всяка капка дъжд с ръце.
Някои хора започват да инсталират програми, софтуер и най-различни други допълнения в браузъра, за да елиминират шанса да се разсейват, както от телефона, така и от самия компютър. В днешно време има хора, които все още стоят далече от телефона и не изпитват заспалото спокойствие, докато гледат тонове информация, снимки и всякакви истории. Те използват времето си за изживяване на своя собствен живот, а това е постижение, което малцина могат да изпитат, особено след поглеждане в дигиталната бездна.
През 2018 г. около 63% от собствениците на мобилни телефони са се опитали да ограничат тяхното влияние. Половината са успели и от тях има малцина, които се смятат за успешни. През 2022 г. американците прекарват близо 5 часа с мобилното си устройство. Мнозина ще прекарат около 1/3 от целия си съзнателен живот. Точно по тази причина е добре да се опитате да откъснете един човек от всичко това. И това далеч не е всичко, отдавна има направени тестове, които ясно показват какво е здравословното време, прекарано в един сайт. За да се повиши точно този фактор, повечето инженери създават най-различни проекти и технологии, с които да накарат човек да стои, да бъде по-активен и да работи по-дълго в сайта.
Преди това има идеи, които да позволят на един потребител да намали времето си, но все пак да вземе нещо полезно и да е удовлетворен от употребата на самата платформа. Вместо да се изгради нещо подобно, сега ще откриете най-различни капани. Играхте ли нашите игри, видяхте ли нашето видео съдържание, абонирахте ли се за социалните мрежи. Онези инженери, които някога са учили поведенческа икономика, са изцяло запознати с идеята, че човешкият мозък не е особено рационален. Те познават и начините, с които да отключат едно поведение и да влияят на човешкия мозък.
Слот машините в едно казино са първият такъв елемент. Някой много ясно е изчислил колко време е необходимо, преди да се възбуди мозъкът от дадена печалба. След това дори не се осъзнава, че вместо да се индексира положителен резултат, клиентът никога не е осъзнал как е инвестирал повече и повече пари в своето забавление и сега го е превърнал в мания. Човекът зад този екран е мишката, която обикаля в лабиринта и на някой ъгъл получава парченце сирене, с което да продължи своя лов.
Няма изход от този капан, но най-важното е, че човек се чувства щастлив, сякаш е надхитрил системата, без да знае, че тя е един безкраен цикъл. Мнозина, включително и служители от Google, започват кампания срещу този модел и смятат, че човешкото време трябва да се инвестира в много по-полезни дейности, отколкото безкрайното висене в телефона. Балансът се поддържа от хора като Нир Ейл.
Въпросният джентълмен е майстор в привличането на погледите и разполага с консултантска фирма, позволяваща на повечето компании да изградят поробващи платформи и да накарат всички да спечелят повече и повече внимание. Нир подкрепя мнението на френския философ Пол Вирильо „Когато изобретиш кораба, изобретяваш и корабокрушението.“.
Какво е заключението и какъв е изходът? Ако сте живели дълго време без тези устройства и помните животът преди дигиталното робство, то най-вероятно ще имате и спомен от един по-красив свят. В другият случай ще откриете, че когато няма 256 милиона цвята, затворени в екран, то сивотата превзема всички сетива. Най-важното е, че трябва да запомним нещо много важно от цялото фиаско – понякога е необходимо да бъдем себе си и да не се опитваме да бъдем профил, който събира сърчица, палчета и други атрибути.
