Днес Нова Зеландия е известна с много неща, като съчетава своята уникална културна идентичност с международни влияния.
Културният и художественият живот на Нова Зеландия е изключително развит. Писатели, поети и художници изследват теми, свързани с националната идентичност и културното взаимодействие между различните народи.
Страната е много известна и развитата си филмова индустрия, която привлича международни режисьори благодарение на впечатляващите природни пейзажи и висококвалифицираните снимачни екипи. Новозеландски режисьори като Джейн Кемпиън и Питър Джаксън постигат световен успех с филми като "Пианото" и трилогията "Властелинът на пръстените".
Наблюдава се и културно възраждане на маорската култура, включващо традиционни занаяти като дърворезба и тъкане, както и песни и танци. Традиционните маорски церемонии продължават да се провеждат в съответствие с древни обичаи.
Но каква е историята на Нова Зеландия и най-вече кой е първият европеец, който достига до бреговете на тази екзотична страна?
Първите хора, които достигат Нова Зеландия, са полинезийците от Източна Полинезия, вероятно в началото на 13-и век. Те пристигат с канута, снабдени с храна и растения. Тези първи заселници са предците на маорите.
Първият европеец, който достига до бреговете на Нова Зеландия, е нидерландският мореплавател Абел Тасман през декември 1642 г. Опитът му да стъпи на сушата обаче води до сблъсък с племе. По-късно капитан Джеймс Кук обикаля и картографира островите. Неговите доклади за маорите и за пригодността на земята за заселване водят до засилен европейски интерес.
Абел Тасман е нидерландски мореплавател, който играе значителна роля в ранните морски изследвания през 17-и век. Той започва кариерата си в Нидерландската източноиндийска компания през 1632 г., в период, когато нидерландците се утвърждават като водеща сила в доходоносната търговия с подправки.
През 1642 г. Тасман получава задача да ръководи експедиция в търсене на т.нар. "велик неизвестен южен континент", за който се смята, че съществува в южната част на Тихия океан. Сред най-значимите му постижения са това, че става първият европеец, достигнал австралийския остров Тасмания и Нова Зеландия, както и картографирането на части от австралийското крайбрежие.
Въпреки мащабните си пътешествия, включително десетмесечно плаване с контакти с различни острови и местни народи, експедициите на Тасман се считат за неудачни от Нидерландската източноиндийска компания, тъй като той така и не намира ценни ресурси като злато и сребро.
Плаванията му обаче обогатяват географските познания и допринасят значително за картографирането на югозападната част на Тихия океан. Така всъщност неговите открития представляват важни етапи в историята на европейските географски изследвания.
Абел Тасман е роден около 1603 г., а точна дата няма. Историците не разполагат с почти никаква информация относно първите 29 години от живота му.
Знае се, че през 1632 г. постъпва на служба в Нидерландската източноиндийска компания. В началото на 17-и век нидерландците постепенно изместват португалците като най-силното европейско влияние в Азия.
Компанията е създадена като монопол, контролиращ изключително успешната търговия с подправки, главно пипер. Центърът на нейната дейност се намира в град Джакарта, Индонезия, наричан от нидерландците Батавия, на остров Ява.
Тасман постъпва на служба в компанията през 1632 или 1633 г. и през 1634 г. извършва първото си изследователско плаване до остров Церам (днешен Серам в Индонезия) като капитан на кораба "Моха".
През 1639 г. отплава на експедиция за търсене на т.нар. "острови на златото и среброто" източно от Япония. След поредица от търговски пътувания до Япония, Формоза (Тайван), Камбоджа и Суматра, той е избран от генерал-губернатора на Нидерландска Индия Антон ван Димен да ръководи най-амбициозната нидерландска експедиция за изследване на Южното полукълбо.
До 1642 г. нидерландските мореплаватели вече са открили отделни участъци от западното крайбрежие на Австралия, но остава неясно дали тези брегове са част от континент и дали са свързани с предполагаемия южен континент в Тихия океан.
На Тасман е възложено да разреши този въпрос. Той получава заповед да изследва Индийския океан от запад на изток, южно от обичайните търговски маршрути, а след това, ако е възможно, да навлезе в Тихия океан и да провери съществуването на морски път към Чили, да преоткрие Соломоновите острови и да изследва Нова Гвинея.
Напускайки Батавия (днешна Джакарта) на 14 август 1642 г. с два кораба, Тасман плава до остров Мавриций, след което се насочва на юг и изток, достигайки най-южната си ширина. След като завива на север, на 24 ноември открива суша и следва южното ѝ крайбрежие, като я нарича Земя на ван Димен (днешна Тасмания).
Продължавайки на изток, на 13 декември той забелязва южния остров на Нова Зеландия и го изследва на север, навлизайки в пролива между Северния и Южния остров, който погрешно смята за залив.
Той напуска Нова Зеландия на 4 януари 1643 г. от Северния нос, с убеждението, че вероятно е открил западния бряг на южния континент, който той предполага, че е земя, открита южно от Южна Америка.
Убеден от океанското вълнение, че съществува морски път към Чили, Тасман се насочва на североизток и на 21 януари открива островите Тонга, а на 6 февруари - островите Фиджи.
След като завива на северозапад, корабите достигат водите на Нова Гвинея на 1 април и се завръщат в Батавия на 14 юни 1643 г., завършвайки десетмесечно пътешествие, по време на което само десет души умират от болести. Тасман обикаля Австралия, без да я види, като по този начин доказва, че тя е отделена от предполагаемия южен континент.
Въпреки това съветът на компанията решава, че Тасман е проявил небрежност при изследването на откритите земи и при търсенето на морски път към Чили. През 1644 г. той е изпратен на нова експедиция към "Южната земя" със задача да установи връзките между Нова Гвинея, "голямата позната Южна земя" (Западна Австралия), Земята на ван Димен и "непознатата Южна земя".
Тасман отплава от Батавия на 29 февруари, следвайки югоизточното крайбрежие на Нова Гвинея, навлиза в Торесовия проток (който погрешно смята за плитък залив), изследва залива Карпентария и след това следва северното и западното крайбрежие на Австралия.
Макар пътешествието му да доказва съществуването на непознати дотогава земи, Нидерландската източноиндийска компания обявява експедицията му за неуспешна. Не са създадени нови търговски връзки и не са открити злато, сребро или други ценни ресурси.
Освен това Тасман не намира морски път към Чили или Перу. Въпреки това директорите на компанията са впечатлени от навигационните му умения и го назначават за ръководител на ново плаване в търсене на маршрут към Южна Америка. Това пътешествие обаче не се осъществява, тъй като в края на 1644 г. Нидерландия влиза във война с Португалия.
Абел Тасман остава ключова фигура в историята на европейските географски открития в южната част на Тихия океан. Макар експедициите му да не носят очакваните икономически ползи за Нидерландската източноиндийска компания, неговите пътувания значително разширяват познанията за света и поставят основите на по-късните изследвания на Австралия и Нова Зеландия.
Като първия европеец, достигнал бреговете на Нова Зеландия, Тасман открива нови земи за европейската картография и доказва, че южният Тихи океан крие непознати и обширни територии. Неговото наследство се измерва не с богатства, а с трайния принос към историята на мореплаването и глобалното разбиране за географията на света.
