Бръсначът на Окам: Оръжието, което разделя науката от глупостите
Според неотдавнашна статия на известен професор по молекулярна генетика, Бръсначът на Окам – принцип за решаване на проблеми, който често се приписва на средновековен францискански монах – е не само инструмент, който всички трябва да използваме, но и сърцевината на самата наука и е ценен за отделяне на легитимните идеи от суеверията, псевдонауката или фалшивите новини.
Простота срещу простотия
Бръснач е създаден от Уилям Окам, философ и теолог, живял в Англия през XIV век. Аспекти на идеята са били формулирани от различни мислители и по-рано, но неговата версия е тази, която познаваме днес.
Той по същество представлява идеята, че от множество конкурентни теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре, трябва да изберем най-простата, тази, която изисква най-малко предположения. По същество можете да си го представите със следния пример:
Ако вървите по улицата и чуете зад себе си тропот на конски копита, кое е по-вероятно да е: кон или зебра? Разбира се, има някои географски места, където второто е по-възможно, но в повечето случаи би било по-сигурно да предположите, че зад вас има кон…
Например, ако живеете в Лондон и смятате, че зад вас може да е зебра, обяснението ви ще изисква допълнително да обясните и защо един африкански бозайник би бил по улиците европейски град. Как е стигнал дотам? Защо никой не го е спрял?…
Ако мислите, че е кон, тогава ще са ви необходими по-малко предположения, за да се вмести хипотезата ви. Малко вероятно е из града да скита безпризорен кон, но полицейският хич не е нещо екзотично.
Този начин на мислене няма за цел да каже, че зебра в Лондон е невъзможна, а само че е малко вероятна, по-малко вероятна от останалите предположения. Но ако вместо зебра предположите еднорог, обяснението ви за присъствието му ще се нуждае от още повече стъпки.
Много важен принцип
Уилям Окам
За Уилям Окам този принцип е полезен за разграничаване на вероятните от малко вероятните обяснения и по-късно е възприет като отличителен белег на рационалното мислене от хора като Коперник, Кеплер, Галилей и Нютон. И днес той е също толкова важен, колкото някога е бил, твърди професор Джонджоу Макфадън в нова статия.
„Какво е наука?“, пита професорът. „Нарастването на въпроси като колебание за ваксините, скептицизъм по отношение на климата, алтернативна медицина и мистицизъм разкрива значителни нива на недоверие или неразбиране на науката сред широката общественост. Продължаващото разследване на COVID също така подчертава как научното невежество се разпростира в сърцето на политиката.“
„Част от проблема е, че повечето хора, дори повечето учени, нямат ясна представа за това какво всъщност представлява науката.“
За Макфадън привържениците на суеверни идеи или конспиративни теории работят в противовес на бръснача на Окам, като създават все по-сложни предположения на определени ситуации, за да се впишат в обясненията им, докато научното мислене се стреми към по-прости отговори.
„Докато привържениците на мистицизма, алтернативната медицина, псевдонауката или фалшивите новини могат да измислят духове, демонични конспирации или теории, че Елвис е на Луната, за да осмислят своя свят, учените винаги ще приемат най-простото решение дори на най-сложните проблеми. В това е красотата на бръснача на Окам“, добавя Макфадън.
„Докато мистицизмът, алтернативната медицина и фалшивите новини често прибягват до сложни обяснения като духове или конспирации, учените търсят най-простите решения на сложните проблеми. Днешният свят, изпъстрен с псевдонаука и дезинформация, отчасти се дължи на слабото разбиране на науката.“
Част от проблема е, че тя не се преподава добре в повечето образователни системи. Често тя се представя просто като „смесица от неясни теории и сложни уравнения“, което, както обяснява Макфадън, „може да затормози учениците и да ги отблъсне“.
„Но представянето на науката като метод за намиране на прости обяснения за сложността на нашия свят, използвайки експерименти, математика и логика, може да я направи достъпна за всички, включително и за политиците.“
