Когато хората изпълняват команди, губят чувство за съпричастност към чуждата болка
Изследване на мозъка установява, че причиняването на болка на друг човек в съответствие с чуждо нареждане е придружено от намалено активиране на частите от мозъка, свързани с възприемането на емпатия към болката на другите. Изследването е публикувано в NeuroImage.
Съществува добре документиран психологичен феномен, при който хората ще положат големи усилия, за да изпълнят нарежданията на хора с властови позиции, дори ако това означава да навредят на другите. Най-известният пример е експериментът Милграм, където тестваните субекти натискали бутон, за да доставят, както им е втълпено да вярват, все по-болезнени токови удари на непознат човек по искане на доктори. Въпреки че този експеримент е широко възпроизвеждан, изследователят Емили А. Каспар и сътрудниците му посочват, че проучванията все още не са разкрили неврологично обяснение за този ефект.
Видео от експериментът Милграм
Каспар и нейните колеги се заемат да проучат възможността причиняването на болка на някого под чужда команда да намалява съпричастността към тази болка. С изследване на мозъка те тестват дали принудата да се нанесе вреда на някого е свързана с намалена активация в областите на мозъка, участващи във възприемането на болката на другите, в сравнение с причиняването на същата вреда по собствена воля.
Изследователите набират 40 участници на средна възраст 25 години да участват в тяхното проучване. Те са разделени и всеки се редува да бъде „агент“ и след това „жертва“ в контролиран експеримент. По време на поредица от опити агентът има контрол върху прилагането на леко болезнен електрически шок върху жертвата, която в друга стая. Агентът получава малка парична награда от 0,05 евро за всеки шок.
Важното е, че агентът преминава през две различни условия. В единия вариант експериментатор, който присъствал в стаята, инструктира агента дали да даде шок на човека или не. В свободното състояние експериментаторът е в друга стая и на агента е казано, че може сам да избира дали да удари или не другия участник. По време на цялата задача мозъчната активност на агента се записва с помощта на магнитен резонанс (MRI, ЯМР).
Както се очаква, агентите предизвикват повече шокове по време на принудителните условия, отколкото когато са свободни. Докато са в принудени условия, експериментаторите заповядват на субектите да доставят шокове на половината от хората; когато са свободни, агентите доставят по-малко от това със средно 23 шока от 60 човека. Агентите също така казват, че се чувстват по-„лоши“, по-„съжаляващи“ и по-„отговорни“ за нанасянето на шоковете в свободните условия в сравнение с принудителните условия.
Интересното е, че когато се подчиняват на заповедите, субектите изглежда омаловажават болката, която причиняват. Докато прилагат всеки шок, субектите могат да видят видео на живо как ръката на жертвата реагира на шока. След всеки шок агентите оценяват колко болезнено според тях е това. Изследователите установяват, че субектите оценяват шоковете като по-малко болезнени, когато са прилагани като изпълняване на заповед – въпреки че им е казано в началото на експеримента, че шоковете ще бъдат със същия интензитет при всяко изпитване. „Тук“, подчертават Каспар и нейният екип, „нашите резултати биха подкрепили факта, че спазването на заповедите има толкова силно влияние върху възприемането на болката, усещана от другите, че дори влияе върху визуалните съобщения за интензивността на шока, вместо само да модулира как наблюдателят чувства болката на другия.“
Резултатите от ЯМР предлагат допълнителни доказателства, че спазването на заповедите променя реакцията на съпричастност. Когато изследователите поглеждат към областите на мозъка, свързани с обработката на болката на другите, те откриват че тези области показват намалена активност по време на изпълняване на нареждания. Както казват авторите, „дори в случай на болка, която е напълно причинена от собствените действия на участниците, мозъчната дейност се променя поради липса на отговорност“.
Авторите отбелязват, че предишни изследвания предполагат, че части от АСС и инсула показват по-голямо активиране, когато хората са виновни за болката на другите. Това съответства на настоящите констатации, тъй като принудителното състояние е свързано с намалено чувство за отговорност и намалено активиране на АСС и инсула.
Като цяло заключенията от изследването представят обезпокоителната възможност, че следвайки заповедта на някой друг „успокояваме отвращението си срещу увреждането на другите“, дори ако ние сме тези, които извършват действието.
