Дузпите – моментите, в които всеки футболен привърженик затаява дъх.
Старите хора казват, че няма спасена дузпа, а има изпусната такава. Ако питате някой вратар обаче, едва ли ще получите същия отговор.
Именно те са големите герои, когато отразят удар от бялата точка. Топката е заложена на само 11 метра от голлинията, а те трябва да опазят врата седем метра.
Това е върховният сблъсък един на един, който е решавал не един и два финала в световната история. Но колко пъти най-много сте виждали да се пребива дузпа?
Нетърпеливи съотборници на стража нахлуват в наказателното поле като орди, надявайки се изстрелът от бялата точка да бъде спасен и да могат да помогнат, изчиствайки отбитата топка.
Самите вратари пък опитват да вземат предимство, излизайки пред голлинията си. Във времената преди ВАР това беше основното им оръжие при изпълнението на дузпите. Но дори и без видео повторения най-зорките съдии ги хващаха.
Това са двете основни прегрешения, заради които се пребива дузпа. А когато реферът е строг (но справедлив), дузпата може да бъде пребита и рекорден брой пъти.
Точно това се случва по време на олимпийския турнир през 2004 година. В мача от груповата фаза между Сърбия и Черна гора и Тунис, при резултат 1:1, в 83-тата минута бе отсъдена дузпа в полза на Тунис.
Зад топката застана Мохамед Джедиди… цели шест пъти. Джедиди вкара първите три, следващите му два изстрела бяха спасени от вратаря, преди да отбележи от шестия и последен път.
Съдията от Таити Карлес Арийотима се оказа изключително стриктен и връщаше изпълнението на Джедиди цели пет пъти заради нахлуване в наказателното поле на играчи от двата отбора.
Сърбия и Черна гора успя да изравни малко по-късно за 2:2, преди Али Зитоуни да донесе победата на Тунис в самия край. Нито един от двата отбора обаче не успя да излезе от групата, но мачът и досега остава в историята като този с най-пребиваната дузпа.