Защо на някои хора им прилошава, докато пътуват

Ако страдате от кинетоза или както е по-популярното й название – морска болест – много видове пътувания може да са ви трудни заради неприятните симптоми като замаяност, гадене, а често и повръщане. Не е напълно ясно обаче защо някои хора могат спокойно да четат и играят игри на телефона си по време на дълъг път, докато други прекарват пътуването в отчаяно страдание и опити да не нацапат навсякъде. Не е ясно и защо някои хора изпитват гадене само в определени видове превозни средства, а в други – не.

Но има две теории, които могат да помогнат да се обясни какво се случва.

Теорията на сензорния конфликт предполага, че ключов играч в развиването на морска болест е нашата система за баланс. Балансът не се поддържа само от един сетивен орган, а по-скоро комбинира това, което виждаме и чувстваме с информация от органа за баланс във вътрешното ни ухо, което помага на системата ни за баланс да разбере точно къде се намираме в пространството.

Ако информацията от нашите очи, вътрешното ни ухо и тактилните ни сетива не съвпада, това може да ни накара да се почувстваме извън равновесие или в нестабилност. Ето защо се смята, че морската болест е причинена от несъответствие между различните потоци от данни от различните ни сетива – може очите и вътрешното ни ухо да казват на тялото ни, че се движим, но всъщност да седим на едно място. Затова колкото по-малко сензорно несъответствие изпитваме в дадено превозно средство, толкова по-малка е вероятността да ни се догади. Например, пътуването с кола по гладък, прав път ще причини по-малко сензорно несъответствие, отколкото пътуването по криволичещ път с много дупки.

Тази теория в момента се счита за най-доброто обяснение за морската болест – въпреки че все още се опитваме да разберем точно мозъчните механизми, които я причиняват.

Една алтернативна (но свързана) теория предполага, че всичко се свежда до контрол върху стойката ни. Според тази теория болестта не се случва само заради несъответствието между информациите от сензорите, а по-скоро заради неспособността ни да коригираме стойката си, за да намалим това несъответствие. Въпреки че в това предположение има смисъл – особено след като невинаги можем да се движим, докато пътуваме – няма много доказателства в подкрепа на тази теория.

Морската болест засяга хората по различен начин и няма една-единствена причина някои хора да я изпитват по-често от други. Но колко добре работят системите за зрение и баланс на човек е важен фактор за това как той може да се чувстват в различните видове превозни средства. Някои заболявания – включително мигрена и заболявания на вътрешното ухо, като болестта на Мениер – увеличават вероятността да изпитаме морска болест. Възрастта и полът също могат да повлияят на вероятността от прилошаване при движение – някои изследвания показват, че прилошаването достига своя пик около 9 или 10-годишна възраст и е по-често при жените. Не е сигурно обаче защо нещата стоят точно по този начин.

Типът превозно средство, в което хората пътуват, също оказва влияние върху интензивността и честотата на прилошаване при движение. Като цяло всеки фактор, който увеличава несъответствието между сетивата, които захранват нашата система за равновесие, ще увеличи риска от прилошаване. Колкото по-дълго трае преживяването и колкото по-голяма е дистанцията на движението, толкова по-лоши са симптомите. Например, пътуването с малка лодка в буря за повече от 8 часа ще причини доста тежки симптоми, докато едночасовото пътуване с влак вероятно ще има малък ефект, дори ако релсите не са идеално гладки.

Много хора също съобщават, че изпитват гадене при движение, когато са пътник, но не и когато шофират. Това вероятно е така, защото шофьорите (неизненадващо) много по-добре предвиждат движението на превозното средство и синхронизират телата си според тези очаквания. Например, ако колата се движи около остър завой, водачът ще очаква движението на автомобила, докато завива – докато пътникът вероятно ще реагира, чак когато се случи завоят.

Морската болест също не се ограничава до „реалния свят“, като киберболестта е друг вид болест при движение – нея хората получават от виртуалната среда, често докато играят видео игри. Това вероятно се случва поради сензорния конфликт между наблюдаването на движещата се околна среда на екрана, докато тялото остава неподвижно. Гледането на 3D филми на киното може да предизвика морска болест по същата причина.

Ако сте човек, който страда от това състояние, най-доброто нещо, което можете да направите следващия път, когато сте в превозно средство, е да се опитате да намалите несъответствието между информацията от сензорите си. Така че избягвайте да четете в колата – тъй като това причинява несъответствие между това, което виждаме и това, което чувстваме – а се опитайте да гледате през прозореца. Това може да помогне за намаляване на гаденето, тъй като визуалната информация вече по-добре съответства на информацията за баланса от вътрешното ухо. Същото важи и за лодките и влаковете – фокусирането върху преминаващия пейзаж може да намали симптомите.

Други чести съвети са да не се яде тежка храна преди пътуване, да се проветри превозното средство и да се правят редовни спирания (докогато това е възможно). Но ако тези съвети не са достатъчни за справяне със симптомите, използването на лекарство против морска болест може да помогне. Тези медикаменти намаляват активността в системата за баланс на мозъка или намаляват броя на сигналите, които мозъкът изпраща към червата, което може да помогне за спиране на гаденето и повръщането.