Какво е „фъбинг“ и как влияе на връзките между хората
Представете си най-вероятно съвсем позната ситуация: меко осветен ресторант, интимна маса в ъгъла, вашият мечтан човек седи срещу вас. На път сте да се впуснете в разговор, който сте чакали цял ден… но той не вдига поглед от телефона си.
Това, приятели, се нарича „фъбинг“ и според някои изследователи убива взаимоотношения помежду ни. Но каква е психологията зад това поведение – и, което е по-важно, можем ли да се отървем от него веднъж завинаги?
Какво е фъбинг?
„Phubbing“ е пример за неологизъм, което пък от своя страна означава дума, която едва наскоро е добавена към даден език. Още през 2012 г. издателите на Macquarie Dictionary, авторитетният речник на австралийския английски, предприемат мащабна пиар кампания, част от която е да възлoжат на група експерти да измислят нова дума, която да опише „акта на пренебрегване на някого в социална среда като си гледаш телефона, вместо да му обръщаш внимание.“
И така се ражда „phubbing“ – сумарна дума от „phone“ (телефон) и „snubbing“ (пренебрежение).
Това обяснява откъде идва самата дума – но защо се случва поведението?
В началото фъбингът беше почти простим. Спомняме си за бурните дни на 2007 г. и пускането на първия iPhone и след него вълната от смартфони. Те имаха способности, които никога не бяхме виждали и дори предполагали – така че кой щастлив собственик на подобно технологично чудо не би се възползвал от всяка налична възможност да го погледне, било то в компания или не?
Това обаче беше преди 15 години – елементът на новост вече трябваше да е изчезнал. Но смартфоните все още са неизбежна част от съвременния живот. Според Statista броят на телекомуникационните абонаменти за смартфони по света надхвърля 6 милиарда и вероятно ще продължи да се увеличава. И тъй като толкова много от нас държат смартфоните си под ръка, е разбираемо, че и „телефонното пренебрежение“ е толкова често.
Първият смартфон с тъчскрийн всъщност е IBM Simon още през 1992 г.
Кампанията Stop Phubbing
PR специалистите в McCann, рекламната агенция, която стои зад кампанията на Macquarie Dictionary, пускат новата дума в световното съзнание с уебсайт, призоваващ всички ни „Да спрем фъбинга“. Позовавайки се на шокираща (и фалшива) статистика, че „92% от системните фъбъри стават политици“, каузата бързо е отразена от различни медии.
Въпреки че всъщност може да не е вярно, че „ако фъбингът беше чума, щеше да унищожи шест Китая“, причината, поради която кампанията успява да въздейства, е, че „независимо от термина, с който го наричаме, повечето от нас някога са били жертви на отсрещно пренебрежение заради телефон или пък са виновни в практикуването му“.
Горе-долу по същото време, когато думата навлиза в световното обществено пространство, екип от университета в Есекс в Обединеното кралство прави научен преглед върху ефекта от самото присъствие на мобилни телефони върху комуникацията лице в лице.
Проучването, публикувано в Journal of Social and Personal Relationships, заключава, че на хората им е по-трудно да създават качествени взаимоотношения с другите, когато мобиленият им телефон е наблизо. Този ефект е още по-изразен, когато двойките са помолени да обсъдят лично значима тема. Науката обаче не е категорична по този въпрос, защото по-късно проучване не успява да повтори тези констатации, хвърляйки съмнение върху идеята.
Актуализирайки нещата, преглед от 2021 г. на натрупаната научна литература относно фъбинга съобщава, че засегнатите от това поведение, се чувстват по-малко удовлетворени от социалните си взаимодействия, по-малко се доверяват на своя партньор в общуването и може да изпитат ревност или лошо настроение.
Друго проучване установява, че фъбингът може да доведе до порочен кръг, намалявайки удовлетворението от връзката чрез увеличаване на чувството за самота, което от своя страна прави ползването на телефона по-вероятно, което води до още самота и т.н.
Установено е, че хората с по-високи нива на емпатия са още по-уязвими към този ефект.
Не само романтичните връзки са засегнати. Някои изследователи изразяват загриженост относно потенциалното въздействие на родителския фъбинг върху благосъстоянието и развитието на децата. „Другарският фъбинг“ също е признат феномен, особено, разбира се, сред по-младите хора, като едно проучване прави връзка между него и увеличеното използване на смартфони, което вероятно води до пристрастяване към тях, с цел облекчаване на скуката по време на пандемията от ковид.
Въпреки това въздействието на мобилните комуникационни технологии върху взаимоотношенията е сложно. Скорошно проучване в Китай – където 95,5% от запитаните 8 милиона потребители на мобилни телефони ги използват, за да управляват социалните си взаимоотношения – отчита комбинация от резултати: обажданията по мобилен телефон се оказват положителен показател за дълбочината на романтичната връзка, докато обратното е вярно за кратките съобщения в чат.
Както може да потвърди всеки, който някога е имал гадже от разстояние или е бил в локдаун, появата на смартфона и способността му да ни държи свързани с любимите ни хора е направо дар от боговете. Защо обаче често ни е толкова трудно да оставим устройството, когато имаме връзка с хората в реалния живот?
Някои компании не върввяха в крак с времето
Защо не можем да спрем да си цъкаме на телефона?
Въпреки че фъбингът няма благоприятни ефекти, практиката е станала толкова често срещана, че вече е социално приемлива. Пристрастяването към смартфона е съвсем реално нещо (и не се случва само на хората!), но то не може да обясни всички случаи на фъбинг – така че защо зяпането в екрана е толкова трудно за пренебрегване?
Предполага се, че един от основните фактори за прекомерната употреба на смартфони е т. нар. Страх да не изпуснем или FoMO (Fear of Missing Out): необходимостта да сме в крак с това, което се случва в социалните медии. Този страх може да ни накара да дадем приоритет на телефоните си пред взаимодействието с хората около нас.
Когато са били напълно лишени от телефоните си, участниците в едно проучване съобщават, че им е трудно с концентрацията и умът им блуждаене повече – но интересното е, че когато им връщат телефоните, но им е казано да не ги гледат, те съобщават, че им е по-лесно да се концентрират.
„Вярваме, че поне наличието на мобилния телефон подобрява способността за концентрация, тъй като устройството остава достъпно и носи на участниците психологически комфорт“, пишат авторите на изследването. „За разлика от друго проучване, което предполага, че мобилният телефон може да има междуличностни последици за динамиката на разговора, нашите данни предполагат, че може да съществуват вътрешноличностни ползи, ако телефонът е в обсега на човек, отколкото ако не е.“
Възможно ли е тогава идеалният сценарий да е да държим телефона си у нас, но да се предизвикваме да устоим на изкушението му, като по този начин едновременно постигаме максимален фокус върху социалните взаимодействия и същевременно не отчуждаваме събеседника си? Може би. Но доказателствата показват, че фъбингът – далеч не просто дума, измислена от пиари – е социален феномен, на който си струва да се обърне внимание.
Следващия път, когато се изкушите да посегнете към телефона си, докато разговаряте с някого, може би вместо това просто го поставете върху масата с лицето надолу. Може да си струва да устоим на изкушението, за да не пропусне истинския живот.
