Има ли някаква истина в историята за Франкенщайн

| от |

Когато Мери Шели пише своя готически роман за изкуствено създаден човек, никой дори не подозира на какво ще е способен човек в бъдещето, особено след като 1818 г. не е една от най-впечатляващите в индустриално и технологично развитие. Правим това заключение от днешния ден, когато успяхме да видим на какво е способен един компютър, но не трябва да забравяме и още един факт – Мери е използвала невероятно въображение, за да създаде толкова вълнуващият Франкенщайн.

Истината е малко по-различна, докато повечето големи звезди бяха събрани в двореца на граф Дракула – построен изцяло за английски туристи, стремящи се да открият толкова мистичната фигура в Румъния – Франкенщайн може да се окаже с малко по-реални и истински корени. На първо време ще открием, че съществува дворец Франкенщайн в Германия. Каква ще е историческата връзка, ако изобщо съществува такава?

Въпросният замък е родното място на Йохан Конрад Дипел, който може да се смята за един от лудите учени, които някога са правили най-различни щуротии. Той е син на проповедник и изучава теология, а малко след това развива своя интерес към алхимията. Проблемът е, че докато вторият предмет е вълнуващ, първият му се струва изключително досаден и дори подчиняващ, като той самият изобщо не обича да вярва на някаква мистична фигура, натоварена с неприятната задача да контролира целия му живот. Някъде между 1695-1696 г. е успял да премине курса по алхимия в Страсбург и след това започва да твърди, че най-вероятно може да превърне среброто и меркурия в злато.

Редно е да допълним, че този експеримент не успява да се случи толкова успешно, но пък идва с някои спонсори, които доставят средства за експеримента и между 1704 и 1707 г. Йохан ще се намира в Берлин и ще провежда най-различни опити.

След като е ясно, че няма как да предостави перфектната формула и да открие създаването на златото, Дипел се насочва към друга идея – да създаде лекарството, което може да излекува абсолютно всичко. Стига до там, че дори залага на окултното за помощ. През целият си живот ще прави дисекция на всичко, което му попадне в ръцете, включително и на хора. За да запознае и околните със своята работа, не спира да пуска най-различни памфлети в свободното пространство с познания върху езотеричното.

В един от тези материали, Дипел ще говори за свободното пренасяне на живота от едно тяло в друго, използвайки специална машина. Има слухове, че през цялото време се е опитвал да извлича тела от гробищата, за да продължава своите експерименти.

Немското общество не харесва много този изчанчен учен и броят на не толкова етичните експерименти. Интересното в цялата история е друго: Дипел е обичан от едни и мразен много от други. В очите на научното общество се смята за човек, който може да направи някаква революция в своите експерименти, но противниците го смятат за зловещ вещер.
Животът му приключва без никаква магическа или готическа драма. Малко след като заявява, че ще живее до 135 години, той е открит мъртав в леглото си. До днес се твърди, че е бил отровен, но не е ясно дали е постигнал това със своите собствени лекарства или някой е преценил, че не иска да бъде с разровен гроб.

И след неговата загуба е редно да се замислим къде точно се появява Мери Шели в цялата история. През 1814 г. тя ще направи една дълга разходка по Рейн. Компания ще ѝ прави Пърси Шели – нейният съпруг. Мери посещава град Герншейм – само на около 16 километра от замъка на Франкенщайн. Локацията е наистина красива, но с нея се прокрадва и тайната история за лудия учен. Дипел се е превърнал във фолклорна легенда и продължава да се налага като една истинска легенда.

Мнозина смятат, че Мери се е вдъхновила от историята на Дипел и след това е започнала да създава един нов образ. Твърди се, че дори самите братя Грим са имали заслуги и са описвали Дипел, тъй като тяхната доведена майка Мери Джейн Клеърмонт е била един от запалените фолклорни поддръжници. Последната версия не е потвърдено. Все пак не трябва да игнорираме и Шели, която очевидно е знаела как да предостави едно особено чудовище. Романът се ражда около четири години след нейното посещение и не може да мине за някаква щастлива случайност.

Шели никога не твърди, че Дипел е бил нейното главно вдъхновение, но все пак няма как да избягаме от фактите точно по тази линия.
Някои от легендите за лудия учен ще се появяват във времето отново и ще бъдат основа за някои интересни митове и легенди. Твърди се, че неговият замък е бил използван за провеждането на най-различни медицински експерименти, няма никакви доказателства, че след завръщането си в Берлин, той е продължил да се занимава с алхимия.

Самият немски град предлага детайлна разходка в този исторически паметник и е готов да отговори на всички въпроси на посетителите, когато те дойдат да търсят връзката между историите на ужаса и всички останали. Според настоящите архиви, Шели никога не е влизала в замъка, а е събрала всичката си информация директно от местните, добавяйки още една щипка фантазия за всичко останало.

Замъкът продължава да се смята за един от най-важните в създаването на „Франкенщайн“ и с времето започва да се свързва отново. Американските войници ще започнат да посещават двореца малко след Втората Световна война, а с първите НАТО бази, те ще са едни от най-редовните посетители, като ще прокарат и идеята да се използва за Хелоуински сбирки и карнавали. Един от най-забавните моменти може да се открие през 70-те години на миналия век.

Изненадващо или не, можем да открием, че точно чудовището на Шели се превръща в един от символите на малкия немски град в нещо много успешно и посещавано. Според Германия, този град е смятан за един от културните символи в немската провинция. Смята се, че в началото на 2024 г. ще има реновация, тъй като климатичните условия се променят значително.

 
 
Коментарите са изключени за Има ли някаква истина в историята за Франкенщайн

Повече информация Виж всички