Томас Джеферсън и неловката покупка на Луизиана

Покупката в Луизиана е една от най-големите сделки със земя в историята. През 1803 г. САЩ плащат на Франция около 15 милиона долара за повече от 2 000 000 квадратни километра земя. Тази сделка е може би най-голямото постижение на президентския мандат на Томас Джеферсън, но също така поставя един основен философски проблем за него.

Томас Джеферсън, антифедералистът

Томас Джеферсън е страстен антифедералист. Въпреки че участва в написването на Декларацията за независимост, той не участва в писането на Конституцията. Вместо това Конституцията е написана главно от федералисти като Джеймс Мадисън. Джеферсън говори срещу силно федерално правителство и вместо това се застъпва за правата на щатите. Той се страхува от тирания от всякакъв вид и признава само необходимостта от силно централно правителство по отношение на външните работи. Загрижен е, че Конституцията не разглежда свободите, които са защитени от Закона за правата, и не призовава за ограничаване на срока на мандата на президента.

Философията на Томас по отношение на ролята на централното правителство се вижда най-ясно при разследването на несъгласието му с Александър Хамилтън относно създаването на национална банка. Хамилтън е твърд поддръжник на силно централно правителство. Национална банка не е изрично спомената в Конституцията, но Хамилтън смята, че една клауза (Конституция на САЩ чл. I, Раздел 8, клауза 18) дава на правителството правомощието да създаде такъв орган. Джеферсън е напълно несъгласен и смята, че всички правомощия, дадени на националното правителство, са вече изброени или изразени. Ако те не са изрично споменати в Конституцията, тогава те са запазени за щатите.

Конституция на САЩ чл. I, Раздел 8, клауза 18:

1 Конгресът ще има право да налага и да събира данъци, мита, налози, акцизи, да плаща дългове и да обезпечава за общата отбрана и общото благосъстоянието на Съединените щати. Но всички данъци, мита, налози и акцизи ще бъдат еднакви за цялата територия на Съединените щати;

…

18 да създава всички закони, които ще бъдат необходими и подходящи за изпълнение на по-горе посочените правомощия, както и всички други правомощия, които са предоставени от тази конституция на правителството на Съединените щати или на съответните департаменти (министерства) или длъжностни лица.

Компромисът на Джеферсън

Завършвайки покупката в Луизиана, Джеферсън трябва да остави настрана своите принципи, тъй като този тип сделки не са изрично споменати и съответно разрешени в Конституцията. Ако беше изчакал конституционно изменение обаче, сделката можеше да пропадне. С подкрепата на американския народ, Джеферсън все пак решава и купува земята.

Той трябва да действа бързо, когато открива, че Испания е подписала таен договор с Франция през 1801 г., отстъпвайки й Луизиана. Франция изведнъж представлява потенциална заплаха за Америка – страхът е, че ако Америка не купи Ню Орлиънс от Франция, това може да доведе до война.

Смяната на собствеността от Испания на Франция довежда до затваряне на складовете на пристанището за американци и се появяват опасения, че Франция ще предприеме действия, за да прекъсне изцяло достъпа на Америка до пристанището. Джеферсън изпраща пратеници във Франция, за да се опита да осигури закупуването на Ню Орлиънс. Вместо това обаче те се завръщат със споразумение да купят цялата територия на Луизиана, тъй като Наполеон се нуждае от пари за предстоящата война срещу Англия.

Значение на покупката в Луизиана

С закупуването на тази нова територия земната площ на Америка почти се удвоява. При покупката обаче не са определени точните южни и западни граници и Америка ще трябва да работи с Испания, за да договори конкретните подробности по този въпрос.

Когато Мериуедър Луис и Уилям Кларк повеждат малка експедиционна група, наречена Корпус на откритията, из новата територия, това е само началото на очарованието на Америка от изследването и „откриването“ на Запада. Независимо дали държавата е имала така нареченото „Предопределение на съдбата“, което обхваща „от морето до морето“, както често се казва в началото на средата на 19 век, желанието й да контролира тази територия не може да бъде отречено.