Как да режем лук без сълзи

Всичко опира до науката. „За да измислим как да се защитим, трябва да добием представа за химическият профил на ситуацията, в която сме“, казва химикът Ерик Блок. „Молекулата, която се създава при разрязването, е много малка и понеже е малка молекула, е сравнително лесно да премине в газов стадий. Но тя е и много разтворима във вода“

„Така че искате да охладите лука, преди да го нарежете, което ще намали нейната летливост; да използвате кухненски абсорбатор, за да изтеглите изпаренията; или да го режете под вода“, съветва той. „Или въобще направете нещо друго, което би извадило разтворима във вода малка молекула от въздуха.“

Някои по-изобретателни решения, за които може би сте чували – например да режете със запалена кибритена клечка между зъбите или да използвате парче хляб – са почти безполезни, добави той.

Но ако сте от онези късметлии, които имат да режат промишлени количества лук – спокойно, може би има надежда на хоризонта. Видите ли, дълго време учените смятаха, че виновникът за сълзите е ензим, наречен алииназа, който е един от многото химикали, отговорни за характерния вкус на лука. Тази хипотеза обаче се оказва погрешна през 2002 г., когато екип от изследователи от Япония открива в зеленчука неизвестно дотогава вещество, което нарича синтеза на лакриматорния фактор (LFS).

Защо това е важно? Ами, както предполага екипът в своята статия, „може да е възможно да се разработи лук без лакримация, който все още запазва характерния си вкус и висока хранителна стойност, като се намали активността на този ензим“.

С други думи, един ден може да успеем да отгледаме лук, който да не ни кара да плачем всеки път, когато го разрежем. Дотогава обаче – и противогазите са вариант, ако се налага.