Как да изследваме родовете си чрез османските регистри от XIX век?
Обикновено всеки един изследовател или любител на историята в един или друг период от своя живот, неминуемо се сблъсква с въпроса за генеалогията си. Няма човек, който да не е запазил скъп спомен за един или няколко представители на своите предтечи. Но за огромно наше съжаление любопитните издирватели стигат до началото на XX в. или при щастливи обстоятелства най-много до втората половина или средата на XIX в. на база на църковни регистри и регистри за гражданското състояние, които започват да се водят в малко по-късен етап (към края на XIX в.). Моите наблюдения сочат, че те знаят къде да търсят информация за родовете си през епохата на късната османска действителност по българските земи, но мнозина не боравят със „съкровищниците за родовата памет“, както коректно ги определят колегите архивисти от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Тук става въпрос за османските „нюфус“ регистри, които започват да се водят интензивно през началото на 30-те години на XIX в. Веднага е необходимо да се отбележи, че такива се съхраняват в Ориенталския отдел на НБКМ, но също хиляди регистри за състоянието на българските земи се намират и в Османския архив в Истанбул.
Тази статия е посветена на всички онези любознателни и любопитни професионални, както и непрофесионални изследователи, които имат намерение да се потопят в дълбините на родовата памет, която може да бъде възстановена чрез наличната у османските дефтери (регистри) информация. Надявам се, че тя ще бъде от полза за широк кръг от хора и ще отговори на поне малка част от въпросите, пред които са останали безсилни към този момент. Не на последно място бих искал да кажа, че тя е естествен наследник на моята първа любителска статия, наръчник за родословно изследване, базиран на моя скромен опит. Тук ще си позволя да приложа линк към нея. Държа да отбележа, за да бъда с чиста съвест пред всички читатели, че аз не съм професионален генеалог, а историк с научен интерес към османския период (XV-XIX в.). Целта на настоящия текст е, както и изрично споменах по-горе, да бъде от полза на всички любознателни читатели при родовите изследвания, за да успеят да стигнат по-далеч във времето.
Често пъти пренебрегнати, непознати, недотолкова предизвикващи интерес, се оказват османските документи, чиято стойност задължително трябва да бъде осмисляна и преоценена в българското общество. Реално погледнато за близо пет века чуждо владичество, което несъмнено трябва да бъде разгледано като част от българската история (все пак говорим за периода XV-XIX в. – от османското завоевание до епохата на Българското Възраждане), ние разполагаме с най-много и най-широк спектър от документи. Тук не става дума само за османския кадастър, който включва всевъзможни административно-териториални единици – колиби, паланки, махали, села, селища, градове и т.н. Ние, за наше щастие, разполагаме с уникален набор от османски документи, които трудно биха се представили в подобен текст, чиито цели са съвсем различни. Но все пак е редно да споменем някои от тях: фермани, берати, документи за историята на структурите на Православната църква, чиято роля на крепителка и пазителка на религиозното, а по-късно и на етническото самосъзнание, е огромна. Към тях трябва да се прибавят и съдебните дела и документи, включени в т.нар. „кадийски сиджили“, много малка част от които са преведени и публикувани на български (вж. Турски извори за историята на правото по българските земи – ТИИПБЗ). Те впрочем могат да бъдат използвани и за родови изследвания.
Как да проследим родовете си възможно по-далеч във времето, например през епохата на Българското възраждане (XVIII-XIX в.)? Има един много важен източник, който ни пренася чак до края, дори в някои случаи до средата на XVIII в., с които имах щастието да работя – т.нар. „нюфус регистри“.
Какво представляват те и как могат да бъдат използвани за исторически изследвания?
След ликвидирането на еничарския корпус през 1826 г. султан Махмуд II (1808–1839) започва военна реформа, която цели създаване на нов тип наборна войска в Османската империя по европейски образец. Тази армия била наречена „Asâkir-i Mansûre-i Muhammediyye“ – „Победоносните войски на Мухаммад“. Във връзка с организирането ѝ из цялата империя започва преброяване на населението (1830-1831 г.), за да се установят годните за носене на оръжие и данъкоплатци мюсюлмани и данъкоплатците немюсюлмани, тъй като християни не са включени в редиците на тази войска. След края на целия процес чиновниците, назначени за преброяванията, изпращат в столицата готовите дефтери. С цел съхраняването, запазването и използването им в бъдеще се учредява канцеларията на т. нар. Джериде калеми.
Нюфус регистър на Котел, 1833 г.
Нюфус дефтерите най-често обхващат различни нахии или една нахия (област), която се състои от няколко карийета (села). В някои случаи те могат да отразяват и отделни градове и техните махали. Регистрите за мюсюлманското и немюсюлманското население са водени отделно, но има и смесени (каръшък). В тях често виждаме като датировка края на мюсюлманската година, в която е започнало преброяването, тъй като се предполага, че то е продължавало цяла година. В много по-редки случаи писарите отбелязват точната дата на края на регистрацията – обикновено това е късното лято (август-септември месец). В тези регистри можем да видим поименно всички жители мъже на определено населено място, тяхната възраст и физическа характеристика – ръст, с/без брада или мустаци, плешив, едноок и др. Тук регистрираните са по домакинства, в които можем да проследим няколко поколения: баща, син, братя, дядовци, като са вписани дори и новородените. Чиновниците отбелязват също починалите, току-що родените (в някои случаи се посочва и точна дата), новодошлите и напусналите селището. Ако при преброяването е имало отсъствали жители, се прави проверка или второ преброяване, което допълва първото в рамките на съответната или следващите няколко години. Чрез него османските чиновници установяват жителите на определено населено място, които поради една или друга причина са отсъствали по време на първото преброяване. Те се отбелязват към домакинствата, в края на регистъра или в друг лист като допълнение с черно и червено мастило. В повечето случаи нюфус регистрите не могат да бъдат разглеждани като прецизни източници за установяване на точна възраст, тъй като в тях по-възрастните често се отбелязват с години, четни на числото 5 (40, 45, 50, 55 и т.н.), а що се отнася до техните синове или внуци, данните изглеждат по-убедителни, като е посочена възраст, която е възможно да приемем за по-точна: 7, 8, 13, 14, 17, 19 и пр. Изводът, който можем да направим тук за нюфус дефтерите, е, че османските чиновници са обръщали по-специално внимание за достоверността на данните при по-младото поколение.
Нюфус дефтерите се съхраняват в Османския архив в Истанбул. Такива могат да бъдат намерени и в Ориенталския отдел на НБКМ, както и в някои регионални архиви. С този тип регистри българските историци започват да работят през 90-те години на миналия век, а отскоро с тях се заеха още по-интензивно. Резултатите са налице; изследване показа, че има голяма вероятност Васил Левски да е бил роден през 1840 г., а не през 1837 г. Това установиха историците Григор Бойков и Пламен Митев именно на базата на наличните нюфус регистри за Карлово от 1844 г., където Васил, син на Иван, е посочен на 4 години. Подобно изследване успях да осъществя и аз. При моя случай в регистър на Котел от 1833 г. се появи Георги Раковски, както и неговото семейство. Тук той е посочен на 14-годишна възраст, но се появява в по-късните вписвания, най-вероятно осъществени година по-късно през 1834 г. Именно поради тази причина смятам, че е възможно Г. Раковски да е бил роден през 1820 г., а не 1821 г.
Но да се върнем към ползите от нюфус дефтерите. Османските регистратори не са забравили да отбележат и недъзите на регистрираните. Това те го правят, за да освободят от данъци своите поданици. Затова често се срещат описания като: едноок, куц, луд и др. Важно за отбелязване обстоятелство е, че за съжаление имената на родовете присъстват само при мюсюлманските поданици. При християнските наблюдаваме само лично и бащино име, като например: „Вълчо, син на Митю“; „Ангел, син на Йоан“ и пр., което затруднява проследяването на родовете. Често в нюфус дефтерите се правят допълнения с червено мастило – тук се отбелязват миграциите и смъртните случаи, като се посочва точната дата, вероятно взета от други източници, непонятни и неизвестни за нас.
* * *
Кога е възможно да потърсим нашите потомци или родовете си в нюфус регистрите и как? За да можем да открием наш прародител в този тип регистри, то ние трябва да сме отлично осведомени за родовата си история поне до средата или края на XIX в. На първо място трябва да разполагате с имена, които можете да издирите в месторожденията им. Но тук трябва да бъдете твърде внимателни и максимално точни с мястото на раждане, тъй като понякога има вероятност родовите предания да не отговарят на историческата реалност и съответно търсеното от вас лице да не се появи в регистъра на населеното място, за което имате информация, че се е родил. Друг съществен момент, който трябва да се има предвид, е, че е напълно възможно ваш прародител, който търсите, да се е преселил в друго село или град. Подобни случаи рядко могат да бъдат проследени в нюфус дефтерите. Там обаче за някои лица е отбелязано, че към момента на преброяването се намират в друго населено място, често с цел търговска дейност или пък ако са били „кираджии“, са превозвали товар или хора. В други регистри лично аз съм срещал да пише, че въпросният жител на селото се е установил в друго населено място и вече е „местен“, но това са редки случаи.
Друг съществен момент, за който споменах по-горе, е въпросът за достоверността на данните в нюфус дефтерите при установяване на точна възраст. Лично моите наблюдения сочат, че те са по-достоверни при по-младата генерация, която за държавния апарат представлява бъдещите данъкоплатци или попълнения в новосформираната армия, чиито редици се попълват само от мюсюлмани. При немюсюлманското население, което плаща поголовен данък (джизие), наблюдаваме прецизно отразяване на тяхната социална категория. В зависимост от размера на данъка джизие, те са разпределени в три основни категории – аля (висша), евсат (средна) и една́ (нисша). Децата до около 10-11-годишна възраст и възрастните над 70-75 години се освобождават от данъчна повинност. Освободени са и отбелязаните изрично в регистрите „полудели/луди“, както и неспособните поради физически недъзи, които често са определени като „неспособен“ или пък „муаф“ (освободен).
До колко генерации назад можем да проследим в нюфус дефтерите? Веднъж открит регистриран в дефтера прародител означава, че сме се добрали до почти целия му род. В условията на традиционното семейство всеки негов член живее в един дом, тоест би следвало да е регистрирано в едно домакинство. Разбира се отново бих искал да спомена изрично, че това не винаги е изцяло гарантирано, имайки предвид регионални особености и ред други обективни причини. Например има случаи, в които по-големият брат се жени и напуска домакинството, построява си нов дом и т.н. Следователно той би трябвало да се появи в друго домакинство. Но да се върнем към зададения въпрос. В едно домакинство се регистрират всички негови членове-мъже, независимо от тяхната възраст. Така например ще посоча един превод, който направих за село Дерманци, където 109-годишният (най-вероятно възрастта е завишена) Недялко, син на Калчо, живее с двамата си сина, които е кръстил Калчо и Недялко – съответно на 65 и 49-годишна възраст. В домакинството фигурира и синът на Недялко, Цане, който е на 4 години. За мен лично още остава загадка от къде османските чиновници са черпили информация за новородени, за да ги впишат към допълненията с изключителна прецизност, давайки точна дата на раждане. Тук веднага се сещаме за църковните регистри, но не трябва да забравим, че те се появяват в малко по-късен етап. Все пак искам да покажа няколко примера за точна дата на раждане, които съм срещал в отделни регистри (примерите са от Карапелит, общ. Добрич):
Георги, син на Новак, роден на 17 мухаррем [1]258 [=28 февруари 1842 г.].
Георги, син на Стоян, роден на 7 сафер [1]258 [=20 март 1842 г.].
Митю, син на Яни, роден на 21 сафер [1]258 [=3 април 1842 г.].
Цоно, син на Кою, роден на 11 джемазиюлеввел [1]258 [=20 юни 1842 г.].
Нюфус регистър на Карапелит
Нюфус дефтерите съобщават с изключителна прецизност както за ражданията, така и за смъртните случаи. Така например в дефтер на Котел от 1833 г. има дописвания за 1836-1837 г., по всяка вероятност направени малко по-късно, тъй като през посочения период там върлува чума, която според различни източници, покосява около 20 души на ден. В тях става ясно, че от „мараз“ (болест) са починали стотици жители на Котел. Нека да вземем за пример махалата „Пено“, в която живее Георги Раковски заедно със семейството си. В дописванията там четем: „Йоан, син на Коста, на 55 г. Регистрирана смърт на 23 джемазиюлеввел [12]53 [=25 август 1837 г.]. Почина от болест; „Бръснарят Цани, син на Йончо, на 35 г. Регистрирана смърт на 9 сафер [12]53 [=15 май 1837 г.]. Почина от болест“ и т.н. Занаятът или професията на регистрираните жители на селищата често отсъстват от описанията на писарите. В по-големи и проспериращи възрожденски градове като разгледания от нас Котел те се появяват, но при по-малките селища обичайно четем, че са били „чифтчи“ (земеделци) или „чобан“ (пастир), като в някои случаи има ясно разграничение между пастири на овце и на крави, които в регистрите са отбелязани като „съгъртмач“. Към професиите, които съм срещал бих добавил и „хизмекяр“ (общ работник, прислуга), който върши покъщната работа и се регистрира към домакинството, в което слугува. Другата много разпространена професия, която е пряко свързана със земеделската дейност, е „чападжъ“ (копач с мотика) – Домакинство 19, средна категория, 19. Със среден ръст, кестеняви мустаци, копачът Кольо, син на Марко, на 49 г. Примерът е от нюфус дефтер на с. Ласкар, Плевенско с дата 1258 по Хиджра [=1842-1843 г.].
Нюфус регистър на с. Ласкар, Плевенско
След като беше обяснено каква информация може да бъде открита в нюфус дефтерите, счетох за необходимо да кажа и какво не може да се потърси и открие там. На първо място бих поставил фамилните имена, за които често ме питат. Те, за огромно наше съжаление, не могат да бъдат открити в тези дефтери, но и тук има известни изключения. Така например име на бащата на Г. Раковски присъства в дефтера на Котел от 1833 г. – Стойко, син на Съби, „Папасоглу“ (Попович). В друг регистър пък наскоро срещнах фамилното име „Фучиджиев“ – Домакинство 24, средна категория, 66. Със среден ръст, руси мустаци, Фучиджиоглу (Фучиджиев) Йоан, син на Грозе, на 35 г. (примерът е от нюфус дефтер на с. Карапелит, общ. Добрич). Второ – занаятите или селскостопанската дейност, която вършат регистрираните невинаги са отбелязани от писарите. Трето – имотното състояние и добитъкът, с който разполага едно домакинство, не могат да бъдат открити в нюфус дефтерите. За тях има специални дефтери, наречени „теметтуат“ регистри от 1844-1845 г., където детайлно се описва собствеността на всяко домакинство – от данъците които плаща, какво произвежда, колко декара земи и лозя притежава, до добитъка, с който разполага. Тези регистри са много ценни източници, с които българските османисти работят отдавна, и благодарение на които успяват да възстановят социално-икономическия облик и картина на редица български селища през епохата на Българското Възраждане.
Нюфус регистър на махалата Пено на Котел, 1833 г.
В заключение бих искал да кажа, че нюфус дефтерите са изключително ценни източници, които могат да бъдат използвани пълноценно за етнодемографски, социално-икономически и родови изследвания. Въпреки своите недостатъци, които трябва да бъдат отчетени и върху които се спрях подробно по-горе, те не губят своето водещо значение като извор за епохата на късната османска действителност по българските земи. Но все пак ние трябва да имаме предвид факта, че те не са съставени за да удовлетворят нашите нужди, а за тези на османския административен апарат и централната власт, която към този момент се е стремяла да изгради прецизна база от данни, служеща за нея като чиста статистика. Следователно нямаме правото да им се „сърдим“ за това, че не са водили регистрите по начина, по който ние днес желаем, за да извлечем от тях максимално детайлна информация за нашите родове или пък изобщо за лица, които ни интересуват чисто изследователски. И накрая ще обобщя целия процес в няколко точки:
1) За да търсите конкретни лица в нюфус регистрите, трябва да сте сигурни за техните имена и приблизителна година на раждане, тъй като липсата на фамилни имена ще усложни процеса на търсене.
2) Установяване на точна възраст на практика е почти невъзможно в нюфус регистрите, особено що се касае до по-старата генерация, при която често наблюдаваме закръглени години.
3) По-рядко, но все пак срещано явление, са точните дати на раждане и смърт, които по моя преценка са взети или от близки и роднини на регистрирания, или от някакъв писмен източник.
4) Прякорите и фамилиите се срещат много рядко, както и професията на регистрираните.
5) В нюфус дефтерите няма информация за имотното състояние на регистрираните.
