Знаете ли за морския Стоунхендж?
Всеки знае за подредените скали на Стоунхендж в Югозападна Англия. Но на източното крайбрежие на страната има друг праисторически паметник, който е не по-малко интересен. Той се казва Сийхендж и е построен преди повече от 4000 години.
Сийхендж, известен също като Холм I, е открит едва през 1998 г., когато разместването на пясъците разкрива паметника на плажа в село Холм-некст-дъ-Сий, Северен Норфолк. Той се състои от 55 полуразцепени дъбови ствола, разположени в овална форма с размери 7 на 6 метра. В центъра в яма е бил поставен по-голям обърнат дънер отново от дъб.
Само на 100 метра от него е открита друга подобна структура, известна като Холм II. Дървесните пръстени, открити в двете структури, предполагат, че са построени по едно и също време около 2049 г. пр. н. е. – няколкостотин години след поставянето на емблематичните сарсенови камъни в Стоунхендж на около 250 км.
По-рано се предполагаше, че двойката структури са били създадени, за да отбележат смъртта на виден човек, като воин или местен вожд, докато други предполагат, че са били използвани за небесни погребения, при които телата на мъртвите са били поставяни вътре, за да бъдат изкълвани и отнесени от птиците, които ядат мърша.
В ново проучване обаче д-р Дейвид Нанс от Университета в Абърдийн излага друга теория, като използва комбинация от климатични и екологични данни, астрономически и биологични сведения и регионален фолклор.
Той твърди, че Холм I е построен по време на силно студен климатичен период, може би за ритуали, целящи да предизвикат завръщането на топлото време.
„Датировката на дървените греди от Сийхендж показва, че те са били изсечени през пролетта, и се счита за най-вероятно тези греди да са били подравнени с изгрева на слънцето по време на лятното слънцестоене“, казва в изявление д-р Нанс, изследовател от катедрата по география и околна среда към Университета в Абърдийн.
Сийхендж, Холме I, изложен в Британския музей в рамките на изложба
Снимка: -JvL-/Flickr (CC BY 2.0 DEED)
„Знаем, че периодът, в който те са били построени преди 4000 години, е бил продължителен период на понижени атмосферни температури и тежки зими и късни пролети, което поставя тези ранни крайбрежни общества пред затруднения“, допълва той.
Макар че и двата паметника са били построени, за да отблъснат тази екзистенциална заплаха, той смята, че те са имали малко по-различни роли един от друг. Според него Холм I е бил проектиран така, че да наподобява описаната във фолклора „клетка“ за птици, предназначена да задържи пеенето на невръстна кукувица и по този начин да удължи лятото.
„Лятното слънцестоене е датата, на която според месният фолклор кукувицата, която символизира плодородието, традиционно спира да пее, връща се в другия свят и лятото си отива с нея“, добавя д-р Нанс.
„Формата на монумента изглежда имитира две зимни жилища на кукувицата, които фигурират във фолклора: кухо дърво или „прегръдката на другия свят“, представена от обърнатия дъбов пън в центъра. Този ритуал е запомнен в един мит, където невръстна кукувицата е била поставена в трънлив храст и „зазидана“ там, за да се удължи лятото, но тя винаги е успявала да отлети“, обяснява той.
Междувременно Холмс II е създаден като погребална могила. Нанс посочва доказателства, според които „свещените царе“ на Ирландия и Британия от желязната епоха са били принасяни в жертва, ако общността я застигне някакво нещастие, в опит да се успокои богинята Венера. На фона на суровите зими и тежките времена местният крал се е принасял в жертва на богинята и е бил положен тук, предполага Нанс.
„Данните сочат, че те са били ритуално принасяни в жертва на всеки 8 години на Самхейн (сега Хелоуин), което съвпада с осемгодишния цикъл на Венера. Атрибутите в Холм II, за които се е смятало, че държат ковчег, ще са ориентирани към изгрева на слънцето на Самхаин през 2049 г., когато Венера все още е била видима“, отбелязва той.
