Любопитни факти за наградите Оскар
1929: Състои се първата церемония по връчването на наградите Оскар
Основана от Луис Майер, ръководител на MGM, през 1927 г. Академията за филмови изкуства и науки е замислена като организация с нестопанска цел, която да помага за напредък в киноиндустрията. Първата церемония по връчването на Оскарите се състои две години по-късно в холивудския хотел Рузвелт, на 16 май 1929 г. Билетите за частната вечеря струват 5 долара, а церемонията по представянето, организирана от Дъглас Феърбанкс [актьор и първи президент на Академията], продължава само 15 минути.
По това време филмовата индустрия претърпява драматичен възход с революционното въвеждане на звука. Но въпреки че първите изключително популярни вече озвучени филми като The Jazz Singer (1927) са пуснати преди първите награди Оскар, те не са взети под внимание, тъй като е несправедливо да се сравняват с немите филми.
Първата по рода си награда Оскар е присъдена на Емил Джанингс за най-добър актьор за главните му роли в немите „The Way of All Flesh“ (1927) and „The Last Command“ (1928). Първата награда за най-добър филм получава „Wings“, филм от 1927 г., който разказва историята на двама пилоти, влюбени в една и съща жена. Създаването на филма струва 2 милиона долара, което го прави най-скъпият за времето си. До излизането на „The Artist“ през 2012 г. „Wings“ е единственият ням филм, печелил „Най-добър филм“.
1934: Грешният Франк отива на сцената
Може би един от най-неудобните моменти на наградите Оскар се случва през 1933 г., когато Франк Лойд и Франк Капра са номинирани в категорията за най-добър режисьор. Увлечен от вълнението си, Франк Капра чува Уил Роджърс, който връчи наградата, да казва „Хайде, вземи го, Франк!“ Той надлежно изтича до сцената, за да си вземе наградата, само за да установи, че всъщност става въпрос за другия Франк – Лойд.
Капра нарича пътя обратно до стола си „най-дългата, най-тъжната и най-разтърсващата разходка в живота ми“.
1938: Измамник получава награда Оскар
Наградата за най-добра поддържаща актриса от 1938 г. е присъдена на Алис Брейди (на снимката) за ролята й в „In Old Chicago“ (1937). Тя обаче е твърде болна, за да присъства на церемонията. Така, когато е обявена наградата й, неизвестен мъж се качва на сцената, за да я вземе, очевидно от нейно име. Преди обаче някой да разбере, че нещо не е наред, мъжът изчезнал. Мистерията на самоличността на измамника – и какво се е случва с открадната статуетка – така и не се знае.
1939: Официално се приема името Оскар
Популярната легенда разказва, че името Оскар произхожда от библиотекаря на Академията Маргарет Херик, която казва, че статуетката поразително прилича на чичо й Оскар. Каквато и да е истината, през 1939 г. Академията решава официално да приеме името, което тогава вече се ползва неофициално от няколко години.
1939: Джордж Бърнард Шоу става единственият човек, спечелил Оскар и Нобелова награда
След спечелването на Нобелова награда за литература през 1925 г. Шоу получава и награда Оскар за адаптиране на сценичната си пиеса „Pygmalion“ от 1913 г. във филмов сценарий. Той обаче не присъства на церемонията, като казва: „Те биха могли също да изпратят известна чест и на Джордж за това, че е крал на Англия“.
1940: Победителите изтичат преди церемонията
На първите награди Оскар през 1929 г. победителите са обявени на публиката три месеца преди това. На следващата година обаче Академията решава да създаде усещане за напрежение и вместо това изпраща предварителен списък с печелившите до вестниците като забранява той да бъде публикуван до 23:00 в нощта на церемонията. Тази система остана в сила през следващите 10 години.
Въпреки това, през 1940 г. LA Times нарушава забраната и обявява победителите във вечерно си издание. В резултат на настъпилото фиаско на следващата година (1941 г.) е въведена системата със запечатаните пликове (която се използва и до днес) и резултатите стават строго пазена тайна.
1940: Хати Макданиел става първата афроамериканка, която печели Оскар
Макданиел влиза в историята през 1940 г., печелейки наградата Оскар за най-добра поддържаща женска роля, за ролята си на Мамчето в епоса за Гражданската война „Gone With the Wind“ през 1939 г.
Въпреки това, в годината, в която Макданиел печели, церемонията трябва да се проведе в хотел, който поддържа строга политика на расова сегрегация. Твърди се, че филмовият продуцент Дейвид Селзник трябва да моли за услуга, само за да бъде допусната Макданиел в сградата. Въпреки че получава голяма награда, актрисата трябва да седи в задната част на аудиторията на специална сегрегирана маса, далеч от останалите нейни колеги. На Макданиел също е забранено да присъства на премиерата на филма в Атланта – отново заради законите за сегрегация.
Едва 62 години по-късно чернокожа актриса получава Оскар в категорията на главните роли – Хали Бери печели най-добра актриса за изпълнението си в „Monster’s Ball“ през 2002 г. В емоционалната си реч Бери казва: „Този момент е толкова по-голям от мен. Това е за всяка безименна, безлика цветнокожа жена, която сега има шанс, защото тази врата вече е отворена“.
